“Правя го за половин час / Контакти / Поколения / 40-50

на огнян минчев:

През дългите седем месеца, през които пакетът за финансова помощ на Украйна, Израел и Тайван бе блокиран в Конгреса, надеждата за справедлив изход от агресията на Кремъл постепенно бе заменена от отчаяние. Воините на Украйна трябваше да удържат натиска на руската армия с все по-оскъдни и несъразмерни с възможностите на противника оръжия и боеприпаси. Украинските градове рухваха под ударите на ракети и дронове заради липсата на достатъчни ПВО системи. Въпреки всичко, Украйна удържа на предизвикателството. Днес всички украинци и приятели на Украйна могат да се поздравят с положителния изход от тази наистина отчайваща ситуация.

Централизираната власт на диктатурата има определени краткосрочни и средносрочни предимства в управлението на кризи в сравнение със системата на демократично управление. Демокрацията е целенасочено децентрализирана властова структура – „полиархия” – в която различни интереси и визии се намират в непрекъснат процес на съперничество и координация в управлението на една нация. Мобилизирането на едно общество под демократично управление става много по-бавно и противоречиво вследствие на тази многоизмерност на визии и интереси. Затова често в историята демокрациите търпят първоначални тежки поражения в съперничеството си с мобилизирани и централизирани на върха диктатури. Навечерието и първите етапи на Втората световна война, както и на Студената война добре илюстрират правдивостта на подобно твърдение.

Когато тромавата и противоречива машина на демократичното управление се задвижи, когато обществото преживее първите сътресения и поражения в резултат на своето вътрешно разделение (нацистката окупация на Европа, Пърл харбър, Корейската война), общественото мнение се самоосъзнава и избира тези лидери, които са в състояние да го поведат. Тогава демокрацията започва да разкрива своите вътрешни – структурни предимства. Нацията се обединява, но не под ботуша и камшика на диктатора, а под дълбоко осъзнатата необходимост от мобилизация и единство. Милионите мозъци започват да функционират като един, милионите личности осъзнато и доброволно започват да допринасят към общата цел, общата кауза, включват се в общата саможертва.

Пакетът за финансова помощ на Украйна в продължение на седем месеца бе блокиран в резултат от дълбоките вътрешни разделения и поляризация на американската политика в навечерието на поредните президентски избори. За Доналд Тръмп не бе изгодно Джо Байдън да използва евентуален успех в Украйна като свое предизборно преимущество. За мнозина републиканци от крайната фракция на Тръмп помощта за Украйна трябваше въобще да бъде отменена. В своята днешна версия американският изолационизъм храни илюзията, че Америка може „да се споразумее с Путин”, а въвличането на Вашингтон в „европейските дела” е поредна грешка във вреда на американския национален интерес. В самата администрация на Байдън има очевидни разделения по повод на политиката, която трябва да се води спрямо Украйна между т.нар. „гълъби” и „ястреби” – ако ползваме традиционните понятия на Москва. Докато Америка играе своята сурова политическа предизборна игра, на фронтовете в Украйна надвисна реалната опасност една стратегическа офанзива на Кремъл да превърне агресията срещу Киев в платформа за агресия срещу цяла източна Европа.

Едва ли някога ще разберем какви конкретни аргументи и обстоятелства доведоха до промяна в позициите на Доналд Тръмп спрямо пакета за финансова помощ на Киев, отлежаващ месеци наред в Конгреса на САЩ. Мисля, че ключова роля в тази промяна на позициите на президентския кандидат Тръмп изигра британския външен министър Дейвид Камерън при своето неотдавнашно посещение във Флорида. Вкопчен в битка на живот и смърт за своята президентска кандидатура срещу Байдън, Тръмп е радикализирал своите възгледи и позиции по основните проблеми на вътрешната и външната политика до максимален предел. Той е заобиколен от свои твърдолинейни привърженици в кампанията си и за него едва ли е приоритет да оценява в детайли реалната противоречивост на фактите и събитията, които са в основата на днешната драматична международна ситуация.

За опитен дипломат като Камерън е било изключително важно да представи убедително перспективната ситуация на текущата криза в Украйна от гл. точка не само на Европа, не само на Британия, но от гл. точка на дългосрочните интереси на Запада и то в глобален контекст. Каква степен на успех е постигнал гостът от Лондон ние не знаем, но очевидно ледовете на този яростен радикализъм, владеещ позициите на Доналд Тръмп поне отчасти са се пропукали. Тръмп извика републиканския спикър на Конгреса Майк Джонсън в Мар-о-Лаго и процесът на разблокиране на помощта за Украйна, Израел и Тайван се раздвижи.

Днес Украйна заслужава да празнува – тя получи дълго чаканата подкрепа да продължи своята борба до победа. Жалък е воят на „миротворците”, платени от Кремъл, включително и на тези в София – американският пакет в помощ на Киев щял да доведе „до нови жертви”. Не, до по-малко жертви ще доведе. И може би ще спаси източна Европа от необходимостта да дава свои жертви в битка с една кремълска агресия, стъпила върху възможността да бъде нанесено поражение на Украйна. Затова повод за празнуване днес имаме и всички ние - европейците, които ценим свободата си.

върнете ни архивите, идиоти