Как си съхранявате снимките? И какво са ви оставили вашите родители, баби и дядовци?

Когато дъщеря ми беше малка, подминавах с усмивка разните детски дневници по книжарници - да бе, ще си записвам, такива важни неща забравят ли се! Сравнително бързо съжалих, защото се забравят. Имам само списък с ваксинации и тефтерче с меню, че беше злояда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Снимките са лесни. На хартия си е най-добре. Имам стари албуми, всичко надписано по години.

Имам папки, надписани, от първата рисунка и писмо до дядо Мраз и дядо Коледа. Много се смеем на тези писма. Крачета нямам, ръчичките много често ги очертавахме и ги имам.

От всички снимки, които съм правила през годините, от новото време, отделям папка с надпис : За хартия. Някои, на внуците, са вече на хартия и си ги гледам в рамки.

Стари снимки от бабите и дядовците-все още всичко е при мама. Не съм ги мислила.


Аз имам друг проблем, но той стои и със снимките, а именно софтуера и хардуера.

Имам касети на дъщеря ми от състезанията и по художествена гимнастика. ДРуги касети от сбирки на родата, от пътувания. Да, ама дойде време касетите на молив не става да си въртя, за да ги гледам. Някои, по ценните за нас, прехвърлихме на СД.

Да, ама вече и СД-тата не важат, дори няма такива устройства на лаптопите, а външно устройство и то докога, казва ли ти някой.

Форматите-божа работа днес едно, след 3 години не се чете вече този формат.

Та, за снимки хартията си е най -добре, а и най-удобно за гледане. Но филмите са проблем.

А, имам и касети с децата-как се казващ, как прави кучето, котето.... Ама касетофон вече нямам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На няколко пъти си намирах студия за прехвърляне на касети и все не стигам до там. Вече се чудя след толкова години дали изобщо нещо ще може да се прехвърли. Но искам да кажа, че има начин де, да се направят на файлове. Ако не отлагаме още много, може и да се получи.

За папките "за хартия" - бях почнала уж нещо да разделям в гугъл драйв, скоро ги прехвърлих на лаптопа, установих, че съм оплескала нещата и тук-таме се повтарят. Но да, явно така ще се почне пресяването. Поне към тях си има инфо кога са направени, че за хартиените вече не помня, най-много да кажем годината. Мерси!

А аз имам касетофон. Едни касети преди две-три години пробвах дали се чува записаното, даже работи. Всъщност някой пази ли такива неща? У нас виси стерео уредба, видео, сиди плейър, сигурно и още нещо, ей така без никой да ги ползва, за тая ревизия направо не ми се мисли, да си стоят...

Имам чувството, че ще ми трябва седмица спокойствие само за снимките. Като се сетя нещо да потърся, става страшно.

Освен това се чудя какви албуми да си купя. Малки, по събития, или по-големи, за по години. Или папка за дъщеря ми и нейни неща, отделно само за мои, други хора има също, това изглежда по-скоро да е като за по години. Уф. Детските ми снимки са къде-къде по-лесни - едно албумче от леля, едно мое от училище и айде. Тоя номер с щракането на всичко ми създаде затруднения.

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!

Всичко може да се прехвърли, стига да намериш мястото.
Работих по един проект преди години - прехвърляне на музика от шеллак и винил в нови формати. различни обороти-78, 45, 33. Тогава разбрах, че има плочи и на 16 оборота и малко нещо отгоре, не помня точно.

При все това, плочите бяха и пукнати, начупени, но звукът, който се извеждаше беше изключително добър.

Иначе за организацията-може да хронологично, може и тематично. Отделно, както се казва в библиографията и архивирането, се правят препратки. Тарти може да ни каже, доколкото знам, има библиотечно образование.

Ние сме в твоето положение. Купища снимки в електронен и хартиен вид - всичките насипни. Аз всичко подреждах по дата и място, имах си система за озаглавяване на папки и бяха стотици изрядно подредени на един външен диск. До момента в който Терминатор 2 го използва за някаква инсталация и го изтри.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миналата година ми подариха един тефтер с картата на света, в което да си записвам нещата, които съм видяла по време на пътуване. Тефтерчето беше в комплект с магическа химикалка, която може да се трие. Използвах я тогава за предстоящото си пътуване и се оказа страшно добра идея. Дори си подредих снимките после, според местатата, където съм била и съм писала за тях.

Обаче тази година го забравих и след това си дадох сметка колко мимолетна е вече паметта ми. Сега като проблясъци си спомням моменти от пътуването и бързам да асоциирам снимките с това, което си спомням.
[image][/image]

Преди няколко дни на брега на океана в едно кафене видях младо момче, което усърдно пишеше нещо в обикновен тефтер с обикновен химикал. Изглежда още работи това старо писане на дневник:)))

Въпреки, че вече има дигитални бележници, можеш към снимка да правиш анотация, да запишеш аудио, но за мен е толкова непривично, това дете някак ми показа, че нещата не са се променили все пак кой знае колко:))))

Редактирано от hypey на 17.04.24 16:14.

Старите хартиени снимки с в албуми, насипни в кашонче или раздадени на порасналите ми момичета. Последните подбрах предварително според важните събития в живота им и в нормални количаства - да не втръсват и са лесни за разглеждане. Не мисля, че са ги положили в албуми, както съм направила с фотосите от първите им години.

Затова от сватбата на голямат щерка насам започнах да разпечатвам дигиталните снимки и да ги нареждам хронологично в албумчета.
В момента имам такива и на тримата си вници. Рапечатвам методично и силно избирателно веднъж на всяка година. Всички са формат 10х15. Рапечатвам и за майка ми от снимките на правнуците и от разни празници - рождени дни, Великден, Коледа...
В началото им се радваше само тя. Редовно ги разглежда и покава и фука на околните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Толкова е мило, когато децата на децата искат да знаят от къде са дошли. Дигитализиала съм снимки на прародителите им отпреди 100-120 години, обикновено това са сватбените снимки на моите баби и дядовци, техни прапрабаби и прапрадядовци:) Това е поколението на прапранаследниците.

Имам приятелка, за която най-големият подарък е да ѝ подариш хартиена снимка от някъде, където сте били заедно. Има смисъл в това, във физическата, а не само в дигитална следа:)))

С тоя външен диск само ме подсети, че и снимки от два умрели лаптопа трябва да се извадят. И от един стар телефон. А клубни снимки даже май и на дискети имам, това от дискетите изобщо спасяемо ли е? Май трябва да започна със списък по локации. Албуми едно, кутии две, лаптопи три и т.н. Ужас. Ако не направя нещо, ще стане някоя гадост като с книгите ми, откраднаха ми ги при едно местене, а при тях и снимки имаше, каквото сега имам за подреждане току-виж го полея с нещо, лаптопите ще се окажат тотално загубени, каквато съм късметлийка...

Относно тези преди нас - намислила съм да издиря някакви роднини на съпруга на леля ми, дълга е връзката за обясняване. Тя е сестра на дядо ми и ме е отгледала, а чичо е починал преди аз да отида там. Но само него леля ми е обичала и някак ми се иска и от него да запазя повече. Имам снимки, на които е с униформа, за медалите му сега се сещам, че мога да питам майка ми дали не ги е прибирала тя, никога не съм знаела тоя човек какъв е бил и къде е служил. Жените с плитки до коленете, престилчици, едни весели групи хора на гроздобер. За съжаление майка ми е махала, късала и отлепяла, изпрати ми на няколко порции албуми в окаяно състояние, а такива красиви са ги правели. Направо ме е срам - все всичко знае, а като я питам кой кой е, вече не помни, а абсолютно нищо няма ни надписано, ни подредено. Моите хартиени ми идват много, но каквото съм събирала, поне е спретнато, никой няма да се чуди някой ден какво гледа.

За това с насипните снимки стискам палци Гераско да знае нещо, аз точно така си представям, че биха се изсипали мойте неща от умрелите лаптопи, ако изобщо може да се дръпне нещо, ще ме гледаш тогава, доколкото се познавам, сигурно ще ги прецъквам на ръка, сакън да не загубя нещо. Ами трудна работа си е, като не съм усетила какво количество ще се събере, да почна като хората, а не да закъсвам с всичко накуп.

Друго нещо се чудя също - старата хартия как да съхраня? Ще ми се някои документи да не избелеят, но не са подходящи за ламиниране, поне на мен въобще не ми допада да го направя така, а не знам как е добре да се пазят. Де да знам само на тъмно и сухо дали е достатъчно.

Ти ще правиш ли хартиени албуми като подредиш снимките от тоя диск някога или ще си ги оставиш така на папки? Много съм привързана към хартията, децата сигурно изобщо няма да се занимават, но на мен това ми е най-чудесният начин.

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!

Толкова е мило, когато децата на децата искат да знаят от къде са дошли. Дигитализиала съм снимки на прародителите им

Да. Това е много добра идея. Знам, къде са тези снимки при майка ми. Редовно ги разглеждам, но не съм се сетила да ги сканирам. Трябва да помисля за някаква организация на съхранението също...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите