Re: Браво за кварталните... дейци! / Контакти / Поколения / 40-50

В нашия жилищен комплекс си имаме пословичния "квартален оплаквач": къде каквото види нередно, рови се да разбере кому къде в коя служба да се оплаче и да изрази гражданска загриженост. Човекът явно е осведомен (или някак се осведомява) за какви точно изисквания и кодове биват нарушени и по какъв начин, и - незаместимо важно "и"! - явно умее да придаде на оплакванията си някаква нотка - или политура - на доброжелателност, защото пък и получава отзиви - които водят до поправки. Макар че въпросният човек е май "янки" от североизточните щати, и оплакванията му - в статистическата масовка - лесно можеха да бъдат пренебрегнати като приумици на чуждо-щатец, който ако не харесва тексаските дупки по пътища и тротоари, затлачени канавки, неработещи лампи, изкъртени пътни знаци, гръмнали волтаж трансформатори, спукани тръби за вода или газ, и прочие недъзи, да бъде посъветван да се отебава обратно от където е дошъл.

Нашият квартален оплаквач, значи, е по-правилно и по-уважително да го нарека "квартален деец". Той е от отминаващото поколение американци, които бяха обучавани да обръщат внимание на проблемите и да ги посочват на отговорните органи, защото - така са ги учели (и мен ме учеха - аз хванах опашката на това поколение) - за обществото и държавата да се подобрява и да върви на горе, най-първо насъщните проблеми трябва да бъдат поправяни, и това става ако гражданите поемат гражданското задължение да забелязват тези проблеми и да осведомяват за тях държавната машина - и да изискват от нея поправките. (Поколението "положителни мислители" които само гледат "хубавото" ако не пре-таковаха Америка, то спомогнаха в пре-таковането й.)

Ако, примерно, токът спре, нашият квартален деец не само ще разбере, вътре в час - два, какво точно и къде се е случило, но вероятно и ще знае имената на техниците, които ще бъдат изпратени за поправката, и кой знае още колко подробности. Човекът пенсионер, има времето и силата и нервите да търси проблемите по жилищния комплекс - свободна му изява!

Нашият жилищен комплекс е разделен на 2 части: северна и южна. Разделя ги отточна вада (която след пороен дъжд може да прерасне в 25м широка, 4м дълбока река), и двете части са свързани с мостче. С други думи, разделението е не само физическо, но и психологическо, като че подчертано от един-единственият тесен мост (за пешеходци и колела само). И когато се разхождаме в северната част, отвъд моста, забелязваме... все едно сме в Тексас (или в София). Гледаме си в краката, внимаваме къде стъпваме (тротарните плочи около канал капаците се люлеят, защото каналът долу си стои на място, но почвата горе се слегнала или отмила: наричаме ги "Дисней тротари"), след дъжд заобикаляме кални локви, нощем минаваме квартални отсечки без светлина заради неработещи улични лампи... Щом минем моста и се върнем в нашата част: брей, цивилизация! Контрастът очеваден! И, както аз ги виждам нещата, това е заради бдението и радетелството на нашия квартален деец.

Та значи, браво за кварталните дейци! Да са живи и здрави и все така да имат време и нерви - и успехи - в търсенето на проблеми!