Село, село, пусто село, откак се е заселило, все в тоя дълбок дол лежи. Отвред голи сипеи го обграждат и небето му е мъничко, мъничко, колкото едно фередже. Цял ден дреме под дебелата сянка на южния рид, а вечер, покаже ли се луната, свирнат вихри, пиян се провикне, лавнат псета, дорде я прогонят.

Къщурките му, криви, изкъртени, са наклякали по брега на реката. Тук-там от прозорците им наднича бледо мушкато в саксии от счупени стомни, но няма къде да се огледат, защото реката отдавна е пресъхнала. Едно спънато магаре къса лютивец из сухото й корито и с часове вече тропа на едно място като наказан новобранец. То е на майстор Ибрям Чилингира, който прави тънките свредлета. Той пък ето го хе, де лежи пред колибата си, гладен като бежанец. Цял ден се изтяга по корем, а вечер, като се завърнат от работа селяните, ако може да откара някой комат хляб, ще хапне, ако ли не, ще чака чак до сутринта, защото сега — освен него, магарето му и мене — няма никого в село.

Всичко е отишло в полето. Попът пък или е за риба, или спи в зимника на хладно, ама от пустото му куче и господ отдавна не е влизал в тях.

Задушно е като в ковачница. Прежуря на дъжд. Кокошките, зяпнали от жега, отпуснали крила, отдалеч изглеждат като облечени в малакофи. И кучета няма денем в селото освен поповото. И в общината няма никого. Кметът заминал рано сутринта да си пои градината, секретарят вършее, писарят отишъл в гората да бере липов цвят за болното си дете, а разсилният е при кмета в градината. Той пои, а кметът дава команда само. От десет дена общината стои затворена. Пък и защо ли да я отварят, като всичките са все от нашите и никой за нищо документ не вади? Кой къде си иска, ходи и кой каквото иска, това прави. Ако иде в забранената гора, плаща направо на горските стражари, ако сгреши нещо на полето, плаща си глобата на полските, защото и те от шест месеца заплата не са получили.

Два пъти в седмицата идва куриерът, но не ходи до общината, а направо на хармана на секретаря. Той си носи печата в пояса, завери му пътния лист и го изпрати със здраве. След това мушне писмата в купена между снопите и ако ги забрави, чак кога дойде ред да вършее тях, ги намира и раздава на населението. Ако пък случайно дойде по служба стражар или акцизен, праща ги на кметовата градина, че там има и студена ракия, мезе и дебели сенки. За обеда и вечерята се грижи разсилният — оттук топла пита, оттам пиленце, сиренце… Той по някой път отваря и общинската канцелария. Влезе вътре, дигне някоя паяжина с високата си гугла и бърза пак да заключи, да иде на кметската градина.

Село, село, пусто село…
— Ибрям, а, Ибрям, спиш ли?

— Какво да спим бе, чорбаджи, гладен човек спи ли?

— Слушай, Ибрям, стига си лежал, стига си спал. Искаш ли да станеш кмет на нашето село? А? Кажи де! Ще разбием вратата на общината, ще седнеш на кметския стол и ще почнеш да командваш. Всички се изредиха да кметуват в това пусто село, и пак кмет няма. Сега вече е твой ред. Хайде! Ставай, че работа ни чака. Заповеди трябва да се издават, наредби трябва да се пишат. Ставай! Аз ще ти бъда секретар.

Най-напред ще поставим въоръжена стража в двата края на селото и зададе ли се някой политически демагог — ще го арестуваме и ще го пъхнем в нашия ракиен казан. Зададе ли се агитатор — вътре! Зададе ли се депутат — в казана! Ще подпалим огън и ще ги стопим. Маста ще ни трябва после за селската вършачка, за трактора, за мелницата. След това ще издадем заповед всички бивши и сегашни общинари да се мобилизират и да се изпратят да копаят водопровод и докато не протекат чешмите из село, да се не връщат. Всички стари горски стражари да се накарат да залесяват бреговете на реката и докато не потече пак, както е текла, да не стъпват в село. Неотчетените секретар-бирници, касиери на кооперация, училищни, читалищни и черковни настоятелства да идат да чукат чакъл за поправка на селските пътища. Председателят на читалището да пренесе на гръб в общинския плевник натрупаната в читалищния салон царевична шума, която се конфискува за в полза на селския бик. Попът да полее и помете всичките улици в селото. Бакалинът да поправи покрива на училището и да постави стъкла на всички обществени сгради. Двамата лихвари да открият на своя сметка дневен детски дом и безплатни ученически трапезарии… Който не изпълни заповедта и не се подчини на новата власт — в казана! Какво ме гледаш така? Ставай! Ставай, че работа ни чака. И аванс срещу заплатата си ще получиш, щом поемеш длъжността — един комат хляб и буца сирене. Хайде!

Майстор Ибрям надигнал се на лакти, зяпнал от учудване, очите му изскочили, светят като лимонадени запушалки, а магарето, спряло да тропа с крака, извило врат, ни гледа, клати глава и пухти одобрително.
________________________________

Да си спомним за Автора.
И да си помечтаем заедно с него, щото от 30-те до сега явно нищо не се е променило в тая държава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

уважавам!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз па снощи ядох един компот...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За годините му да кажа, и да си спомня за автора:

"95 години след Септемврийското въстание от 1923 година, поемата „Септември“ на Гео Милев остава като акт, който е достоен не само в литературната, а и в политическата история на България. На 23-ти септември 1923 година нашата страна е била разтърсена от въоръжено народно въстание, което е против настъпващия варварски фашизъм. Начело на това въстание е стояла Българската комунистическа партия (тесни социалисти) в единодействие с оцелелите по места борчески ръководители и дейци на Българския земеделски народен съюз.

Въстанието е насочено към „установяване на работническо-селско правителство“ в България. Септемврийско въстание, като понятие, е наложено от българската марксистка историография, която, като отчита организацията, мащабите и резултатите, характеризиращи септемврийските събития от 1923 г., ги окачествява като Септемврийски бунтове.

В центъра на поемата „Септември“, авторът описва цялата комплектност и многообразие на въстанието. Гео Милев поставя акцент върху начина, по който според него се реализират образите на въстаниците и защитниците на стария свят. За автора въстаникът представлява грубата стихийна , тъмна и неосъзната варварска сила на тълпата, която е обединена и превърната в „ хиляди маса народ ” , водени от мисълта да напишат „ със своите кърви свободен ”.

Поемата на Милев защитава правото на народа да диктува своята воля, правото на въстание и правото на революционерите да осветят пътя на народа.

„Септември“ е последната завършена творба, която Гео Милев публикува в сп. „Пламък“. Творбата е написана и отпечатана през 1924 г., като е разделена на 12 части, които проследяват избухването и потушаването на въстанието.

Заради поемата „Септември“ книжка 7 – 8 на списание „Пламък“ е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено, а на 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно. Останките му са открити в масов гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. По-късно доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел."

Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!

Малко по-друг е авторът, ама нейсе...

Съжалявам, че съм го объркал, кажи ни кой е автора?

Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!

Чудомир

Димитър Христов Чорбаджийски /Чудомир/, разбрах.
Почитания, добра мисъл и силно перо!

Мнението е продуктово позиционирано и няма нещо общо!

Комунярска повръщня.
Статията е смес от факти, полуистини, извъртания и откровени лъжи.

:-)
Какво ли е "малакофи"? И дали се е съгласил Ибрям?

П.П. Нека да си спомним за автора, но ако може - не само тези, които смятат, че нищо не се е променило в "тая държава", ами и тези които гледат с очите си.