Аз мисля, че човек дължи публично извинение само когато наистина е искал да обиди някого. Останалото е абсолютно безсмислено – първо, защото всеки може да се обиди от каквото му скимне и незнайно защо, и второ – такова извинение като твоето звучи нещо като"извинявай, че съществувам":)

Аз мисля, че човек дължи публично извинение само когато наистина е искал да обиди някого.

Това е много странна концепция.

Ако ИСКАШ публично да обидиш някого - защо ще се извиняваш после? По-добре не обиждай, щом после ще се извиняваш.

Извинения следват само ако си го направил неволно. И после се сещаш, че обиденият може погрешно да е разбрал, или по някакъв друг начин разбереш, че си направил нещо обидно, без да искаш. Според мен.

ПОЖИВЕМ - УВИДИМ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Например, съзнателната обида и извинение е, когато съжаляваш за първосигнална реакция – искаш да нараниш някого веднага, на секундата, нещо твърде често срещано. Ти, например, си първосигнална, никога обаче не се извиняваш, въпреки че си наясно, че си сгрешила.

Неволното няма как да го знаеш, защото не си имал намерение за обида. Затова е толкова лесно да се извиниш за неволно засягане. Мога да разбера обяснение, че не си искал да обидиш с думите и действията си, ама да си посипваш главата с пепел и да се кланяш на някого, макар че си нямал никакво намерение да го нараниш, за мен това е непонятно. Освен, разбира се, ако не искаш да се чувстваш в собствените си очи като ангелче и всеопрощаващ:)

"Ти го переш, то те кара да му се извиняваш..."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази година поисках и получих извинение за нещо, което казах преди 4 години.

4 години! Сама не можех да си призная, че го направих, за да нараня някого, камо ли да поискам прошка. Все си намирах оправдания, че беше заслужено. Сега усещането е много странно ...

Ето заради такива кретенски, груби, нахални, тъпи и напълно излишни коментари тук не може да се говори нормално!

И?
Изпразни ли се?

днешните ни мисли формират утрешните ни изживявания, а днешните ни изживявания формират бъдещите ни мисли, и че това ни се случва всяка секунда от живота ни...
:-)

Тези малки жестоки мъчители - мислите ни. Всичко се върти около тях.

Например, съзнателната обида и извинение е, когато съжаляваш за първосигнална реакция – искаш да нараниш някого веднага, на секундата, нещо твърде често срещано. Ти, например, си първосигнална, никога обаче не се извиняваш, въпреки че си наясно, че си сгрешила.

Донякъде мога да го приема. За случаи, в които САМ ОСЪЗНАВАШ, че си сгрешил.

Само в болднатото НЕ СИ ПОЗНАЛА. Както казах - с всичките си топки стоя зад всяка обида, която съм нанесла. Защото отлично знам, че моите обиди могат да бъдат ГОЛЕМИ обиди само за някой префинен глезльо.

ПОЖИВЕМ - УВИДИМ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз няма на кого да се извинявам!
НО списъка е доста дълъг - за тези които трябва да ми се извинът!