|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
|
|
Преди години, в предишния ми Живот, докато имах счетоводна къща, бях взела едно момче за работник. Щото само жени, викам си да има кой да ни носи кашоните с документите. Готино момче, ама тая икономика за какво му беше?? Нулев интерес.. беше от .. някакъв град около София и живееше на квартира с още две момчета.. Нещо беше сбъркан с хигиената, защото много миришеше.. щом му подарихме от офиса дезодоранти, шампоан и 10 чифта чорапи, смятай..
Но един ден дойде особено миришещ, направо не се влиза в неговата стая.. и ся, аз съм шефа, ама как се казва на човек “абе ти къпеш ли се??”… мислех да му го прекарам през древния Рим и да му разкажа какви строители са били римляните и най-вече какви бани са строили - всеки ден да си зимаш душ с кеф, даже сутрин и вечер.. ама все го отлагах този разговор.. Все ми беше неудобно..
Но, въпросният ден разсъдъка ми тотално беше замъглен от липсата на кислород и всичкото ми домашно възпитание беше на пода в опит в опит да си поеме дъх, щото тая смрад, дето се носеше от него оставяше някак видима дебела следа в целия офис.. и просто влезнах и му казах “wtf, какво смърди тука ве, всички ще умрем”?!? И то забучи поглед момчето в пода и ми вика “от пуйчето е”.. и аз “дошъл си на работа с пуйче???”… и той “не, ама намерих едно вчера в парка и го прибрах.. пък то пуйчето иска да му е топло, и понеже нямах с какво, завих го с пуловера ми. И понеже нямам друг пуловер, пък застудя ..та, малко мириша”.. и мен име стегна за гушата…
Та.. има много добри хора на тази планета ..
| |
|
|
|
Абе аз няман много представа какви речи държи въпросният господин, обаче един приятел ми прати онова видео с мумурандума.. Е може ли, “меморандум” е “меморандум” на всички европейки езици (за полски не съм сигурна), вкл. И Кеймбридж английски..
| |
|
Тема
|
 Re: Патици
[re: 741]
|
|
| Автор |
parvaty (усмихната) |
| Публикувано | 16.03.24 08:58 |
|
|
Аха.. е щото те там продават доста местни сувенири, на Мариенплац, та затова помислих..
| |
|
|
|
Та, патицата като видя, че останалите се подмотват, нададе още един къс крясък и всички вкупом пресякоха и моето платно, отивайки по патешките им дела..
И оттогава си мисля .. защо животните го могат - да следват водача, а ние хората сме такива индивидуалисти.. и понякога, когато някой се юрне да пресича, не където трябва, ми иде да му кажа “къде ве, патица такава”.. ама, вече лично видях, че би било обида за патицата..
Това, което най-вече ме учуди, освен, че патиците са се научили да пресичат на пешеходна пътека, е, че имат водач. Нямах никаква представа..
За да разбереш защо животните могат да следват водача си, трябва да отделиш малко време в изучаване на навиците и инстинктите им.
За да разбереш защо хората не могат да правят като патиците, е достатъчно да те цитирам, ти сама даде отговор на въпроса си:
не е лошо, когато става дума за нещо, което ме интересува .. Социалната система на патиците за съжаление не, нямам време за всичко интересно. Та, затова и учудването ми..
Пък и ми свиди да дам още 12 евро за НГ, след като всеки месец плащам сума ти телевизии…
Нямат време да се образоват и обучават, не им е интересно, свиди им се.
И, да, ръчкам те да проявиш любознателност, щом си задаваш разни въпроси, а не да разчиташ на първия готов отговор, който ще ти подхвърлят, без дори да знаеш дали е правилният.
| |
|
|
|
Абе да бе, шегувам се.. но си права принципно , и за нещата, които ме интересувам, отделям ресурси - време или пари. В повечето случаи и двете. Няма да ми стигне времето да изучавам отблизо всичко, което ме вълнува.. затова споделям.
И виж, хората ми казаха “от стадното чувство е”. И аз, понеже съм внимавал в училише, ги разбрах.
| |
|
|
|
Тук, в тоя ти пост се оформят около три теми:
*за миришещите на работното място, хора(то хора ли са);
*за хвърчащите домашни птици;
*за добротата...:-))
Както и за умението ти да пишеш и за хумора ти, та за кое да пише по-напред човек:-)))
Редактирано от MilaO6 на 16.03.24 11:29.
| |
|
|
|
за умението ти да пишеш
Това от човек на думите.. направо се надух, да знаеш.. ама не много, щото татко все ми казваше “човек трябва да е доволен от себе си и постигнатите резултати, но не бива да се възгордява”.. Та, благодаря ти, Мила.
Мислила съм си доста пъти да седна да напиша някоя и друга книга.. бях замислила “Наръчник на емигранта”.. и още една две.. ама все не ми остава време. Пък и, аз съм счетоводител, кое да ми дава увереност, че мога да бъда писател??
Иначе, права си.. човек има много върху какво да разсъждава в този Живот.. Аз понякога докато шофирам си мисля за това - онова, и точно вчера си мислех за хората и приликите между нас, например.. “Каквото повикало, такива се обадило”.. немците казват “както говориш на гората, това идва от нея”.. или, ние казваме “слаб в главата, силен в краката”, те казват “който го няма в главата, има го в краката”. И още, нашето “хлопа ти дъската” на немски е “липсва ти пръчка от оградата”.. Както се казва, емпирично преживявам фактът, че всички сме еднакви, независимо на кой език говорим, и, че човешките възприятия са подобни. Разбира се, много зависи от възможността да възприемаш, филтрираш и резюмираш информацията, където на помощ идва образованието. Каквото и да е, в която и да е област - образованието служи да обучава мозъка да образува и поддържа логически вериги и да умножава броят им. Оттам и потребността за ново познание - Платоновия кръг на познанието..
Има теми за размисъл.. не е да няма ..
| |
|
|
|
И виж, хората ми казаха “от стадното чувство е”. И аз, понеже съм внимавал в училише, ги разбрах.
То, че е от стадното чувство, вярно е.
Но сме натоварили израза "стадно чувство" с негативен, осъдителен смисъл.
"овце, стадо, една да тръгне нанякъде, и всичките се потътрят подире й без да мислят".
Пък то не е баш тъй. Милиони години еволюция са били нужни на много видове, за да докарат стадното си чувство до непогрешим инстинкт на принципа "оцеляват най- приспособимите". При онези животински видове, където живеят в група, стадо, прайд, глутница, ято... шансовете за оцеляване и отглеждане на поколение са много по-добри, отколкото да я карат на гол индивидуализъм и проклетия.
На първо място - в групата йерархията е безусловна и неоспорима. Водачи стават най-опитните и доказалите се, че могат да съхранят живота на групата. Всеки член може да им оспори водачеството, стига да се докаже. Застаряващите и болните водачи губят лидерски позиции, без да драматизират. Неопитните и самонадеяни претенденти пък затриват стадото и не оставят поколение.
Тъй попадаш на ято патки в парка и не можеш да се начудиш защо една от тях, с нищо неразличима от останалите, само да тръгне, само да крякне - и всичките "тъпи" юрдечки я следват. Ами защото не са тъпи, затова.
| |
|
|
|
Мислила съм си доста пъти да седна да напиша някоя и друга книга.. бях замислила “Наръчник на емигранта”.. и още една две.. ама все не ми остава време. Пък и, аз съм счетоводител, кое да ми дава увереност, че мога да бъда писател??
Преди да ти кажа едно-две неща по първата част на горния ти абзац, да ти кажа по втората:-))
В момента в България процъфтяват всякакви курсове по творческо писане. Особено тези, които се водят от известни имена на писатели от последните години. Разбира се, не всички си заслужават, но е факт, че интересът към литературата, към литературното писане - на проза, на поезия, на драматургия и киносценарии рязко скочи. Свързано е до голяма степен с "Букъра" на Георги Господинов, международните награди на автори като Здравка Евтимова, Захари Карабашлиев, Милен Русков, Милен Пенков и прочее, доста станаха вече.
Българската литература изведнъж започна да става четена и търсена навън, а и тук. Това естествено се отрази и на избуялото желание на много хора да пишат, да се изразяват чрез литературно писане, процъфтяват жанрове - нови и стари. Към това като се прибави и все по-достъпното книгоиздаване и роенето на издателства. Оформя се една наистина впечатляваща литературна атмосфера на пишещи и четящи, литературен бум един вид:-))
Това е много хубаво от една страна, защото заедно с пишещите, нарастват и четящите, отделно самите пишещи са и четящи. Ама не всичко било качествено и ставало за пред хора. Ами да, не всички могат да бъдат гении, нали.Това не означава, че историите им не стават за четене. Както показа реалността, провъзгласените от официалната литературна критика, доколкото я има, си имат достатъчно свои отрицатели и критици. Както има и много от другите, които според претенциите на разбиращите, не си заслужават, но си имат своята читателска аудитория.
В днешно време никой не знае, кога, къде и как ще му изгрее звездата, така че има за всички място под слънцето, а специално за разказвачите на истории са златни времена
Та по повод на курсовете по творческо писане, понеже имам лични наблюдения, да ти кажа, че групата на счетоводители, икономисти, банкови служители е една от най-големите. Пишат хората и издават и художествена литература, и поезия, и в драматургията се изявяват даже. Киносценариите засега са запазена територия за друга категория писачи, но и счетоводителите ще се насочат в един момент.
Аз от доста време го имам това наблюдение и според мен интересът на хора от подобни професии идва от това, че колкото и да си харесват работата с числа, счетоводни закони и документация, след като дълго време са се занимавали с тази материя, изведнъж изпитват остра нужда от друг тип творчески занмания и установяват, че им е липсвало през цялото това време някакъв друг тип изява на творчески заложби.
Аз няма да забравя никога твоето сравнение на счетоводството с изкуството и смятам, че човек, който има способност да гледа на това, с което се занимава, каквото и да е то, като на изкуство, той със сигурност има творчески заложби, които търсят начин да се проявят и просто трябва да им се даде възможност.
Това, че си счетоводител, няма никакво значение за писането, особено, ако човек се е образовал целенасочено, чел е много худоествена и друга сериозна литература, има оригинално мислене и умее да се изразява по начин, който е подходящ за художествено писане. Другите неща се учат и са въпрос на известно целенасочено усилие.
И понеже кавашш, че имаш идеи за книги, но нямаш достатъчно време, бих те посъватвала да разбиеш идеите за книга/и на по-малки цели. Можеш да започнеш с кратки разкази. В момента са много търсени, много добре възприемани. Просто времената са много подходящи за кратка проза. А се оказва, че българите сме особено добри в кратката проза и много ни се удава.:-))
Но дори и идеята ти да е за по-мащабна форма като роман, примерно, нищо не пречи да започнеш да отделяш по половин-един час поне 2-3 пъти в седмицата да изложеш в писмена форма идеите си под формата на кратки бележки, примерно, ако не искаш да ги наричаш разкази. Въпросът е да придобиеш навик да изразяваш мислите си писмено. После сама ще видиш как всичко ще потръгне, ще потече направо:-))
Не е за пренебрегване и фактът, че много се заговори напоследък за т.н. "терапевтично писане". Сума и форми като курсове, сеанси и прочее се появяват и на тази тема - писането като самотерапия. То отдавна е установено и се знае, че писането е един вид отдушник на несподелени и неизразени мисли, преживявания, светоусещане, реакция и рефлексия на заобикалящия ни свят. Навремето не случайно ни караха първо да си водим читателски дневници, а после и лични дневници. Цели поколения пубери се самотерапевтираха неусетно във времената преди пълчищата психолози да напъплят по земята
Така че, пробвай смело. В най-лошия случай няма какво да губиш, можеш само да спечелиш
Редактирано от MilaO6 на 16.03.24 23:14.
| |
|
|
|
Всъщност ... ти май говориш за гъски.
Don`t Worry! Be happy!
\\\"Оти се косиш, като че ти мине!\\\"
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
