Два български филма / Контакти / Поколения / 40-50

Мдааа... Филмът не е безспорен, както и повечето български филми. Аз не знам ще доживеем ли някога да направим нещо, от което всички българи да ахнат, никой да не остане безучастен и всички да го харесат:-))

Но, може би и това е смисълът на изкустото - да поражда полемики и за художественото изображение и естетика, и за проблематиката и за това, как филмът я решава, темите, идеите, актьорите, до чисто техническите изразни средства като звук, картина и пр...

Хубавото при теб е, че все пак си се опитала да кажеш кое ти харесва и кое не. И не просто си се опитала, ами направо си посочила конкретни неща. Поздравления за което!

Моето лично мнение:
Сценарият е много добър. И тук Боян Биолчев си е свършил работата.

Да подчертая, че филм по разказа на Йовков "През чумавото" и филм по мотиви от разказа са две коренно различни неща. В българското кино има богат материал и по двата подхода, така че, ако човек ги следи тези неща, те много ясно се разграничават. И всъщност е обратното на това дали е добре да се казва, "че е по Йовков". Добре е да се казва, че филмът е по мотиви, а не е по Йовков, има се предвид "по раказа "През чумавото"".

Биолчев обяснява защо е така. Той казва, че не може дори да си помисли, че ще достигне до нивото на Йовков, но темата силно го интересува и подтиква да изследва груповия страх или колективния страх и какво се случва в душите и поведението на хората, сковани от този страх пред страшни болести, епидемии, катаклизми от всякакъв род, опитвайки се да отправи философски послания като ги осмисли художествено-естетически.

В този смисъл, това си е една история от 19-ти век, която остава настрани от темата за робството и всякакви обществено-политически условия на онова време и се ограничава и съсредоточава само около проблемите, които поражда чумата в локалния групов кръг на селото, на две семейства, на няколко герои, свързани помежду си по някакъв начин. Много изчистена и опростена сюжетна линия, която се следи леко.

Сторила ти се е "манджа с грозде", защото след като знаеш, че е "по Йовков" си очаквала историята, която там е разказана. Но, както вече казах, това нито е задължително, нито е дори пожелателно.

Освен 2-3 момента, които следват разказа, останалото си е фабула на сценариста като автор и разказвач и той си има право на своя художествена интерпретация. Но не са само тези 2-3 момента. Той се е опитал и е успял според мен, да съхрани и предаде атмосферата на онова време, на страха от очакването, на ненатрапчиво, но осезаемо присъствие на чумата, която наистина няма конкретно лице.

И да, самата чума не е на фокус, а по-скоро нейният ореол, нейната зловеща сянка. Затова го няма и ужасът, и трилъровите сцени, които зрителят очаква като чуе заглавието "Чума". Защото не самата чума е предметът на изображението и главното действащо лице във филма, а е просто невидимият фон, на който се разирават действията, които са обект на изображение от морално, естетическо и психологическо естество.

Филмът е много пестелив откъм екшън сцени, ритъм и скорост на развиващото се действие. Дори и диалогът е сведен до минимум, макар и не толкова, колкото в "Козият рог", например, с който някои го сравняват:-)) Но определено има своя автентична и иносказателна атмосфера, особено с някои типични за българския приказен и песенен фолклор елементи, суеверия и пр. като "сватбата по време на смърт", изгонването на чумавите в горите, запалването на къщите им, поверието, че "когато жената е трудна, кръвта й се преобръща и чумата не я лови, а я прескача" и пр...

Идеята с "инцеста под въпрос", защото е трудно да се определи това инцест ли е или не, отначало и по време на самия момент, както и предчувствието за него, ми беше трудно да определя каква роля има. Но накрая се "светнах" - това е тържеството на живота над смъртта, страха и пр... При определени крайни обстоятелства е било по-важно продължението на рода и оцеляването му, отколкото моралните и религиозните устои.

Като добавим локацията, екстериора на местностите, на селото, на къщата, където се развива действието и особено на 3-те народни песни, които прозвучаха - “Зора се е зазорила”, “Чумица”, "Ой, девойче" много оригинални, мисля, че филмът има своите художествени достойнства и очаквам да поспечели доста награди по разни фестивалчета. До голяма награда мисля, че няма да стигне, както и "Уроците на Блага", но и нищо не се знае. Нашият българският вкус отдавна е доказано, че не се припокрива с чуждия тук, в Европа и отвъд океана и не се знае кое би им направило на западните зрители впечатление. Но разправят, че в Азия можел да пожъне голям успех:-)))

ПП
За отрицателните черти допълнително ще пиша, че ще ми изгори манджата във фурната