Българите в Македония / Контакти / Поколения / 40-50

Има го това, че върху нас се оказваше дипломатически натиск в полза на приемането на РСМ в ЕС без условия от наша страна. И от Европа, и от САЩ. Не се и криеше даже.

Изречението за чупенето на костите, разбира се, е от РСМ и показва просто преголяма самоувереност, омраза и наглост. Метрополиса не за пръв път обявява за "факт" недотам точно изразени неща.

Надолу ще бъде пак емоционално като на Балдрианката, защото не се сещам за конкретни примери и факти за натиск и неразбиране на Запад, а би ми отнело наистина много време, сигурно дни, да търся и подбирам из нета евентуални изявления на този и онзи западен държавен представител в годините назад. Не за чупене на кости, по-фини. Но имаше и от типа: "ние оказахме натиск върху България".

Не е лъжа това, че на Запад няма разбиране какво искаме. Съзнателно следван интерес ли е, недоразбиране заедно с незаинтересованост ли е - предполагам, от всичко по малко. Не съм аз тази, която може да прецени. Доколкото е неразбиране и незаинтересованост - не успяваме да обясним нищо. Нито активност има от нас, нито умно и ефективно поднасяне, нито - явно - някакви доказателства, убедителни за тях. То е трудно само по себе си да се направи, самата тема е такава, но...
А защо е трудно - защото коренът на всичко е в представянето на историята там и в постоянното, умишлено, често много фино и незабележимо, но повсеместно представяне на българите като чужд и вечен враг.
Само пример от последните дни, крадвам го от Нейви и един друг потребител от съседен клуб. Наши футболни отбори отказали да играят контролни срещи с техни, по някакви си там съображения - веднага се обявява в СПОРТЕН вестник, че българите явно спазват политическо нареждане да не контактуват с тях. "Ботев" (Пловдив) играе със сръбски отбор по същото време - в репортажа се подчертава, че ето на, със сърбите нямат такава забрана и с тях играят, и се описва колко грубо и неспортсменски са играли българите, един от тях ударил не знам кого си. Това не е рядък пример, всеки ден се прави. Има една чуждица, харесвана напоследък - "субтилно" - та субтилно, фино, подмолно се внушава какви са, нали, българите. Стар похват, широко ползван по света и у нас от умната и недотам умна пропаганда, не само в тая област, но тук бие на очи просто.

Наскоро във ФБ някой беше постнал представяне на манастир в РСМ в някакъв сайт. Забравих кой манастир. Имало легенда, че там се случват чудеса. И се изброяват - стандартните от типа: дете проговорило, болен оздравял, на бездетно семейство му се родило дете, не знам кво... и едното чудесо такова: българска група посетила манастира и една българка от групата откраднала някаква ценност, но светецът я вразумил и тя се върнала от автобуса, върнала предмета и си признала кражбата. Съвсем невинничко така, нали, описват случки.

Отвън изглежда като обикновен балкански конфликт и не можем да бъдем убедителни, твърдейки, че е друго. Тяхното твърдение за македонско малцинство у нас отстрани разбираемо не изглежда по никакъв начин по-неоправдано от нашето за българи там. Освен това българите там, доколкото има такива останали, си налягаха парцалите доскоро, а ОМО не е спряло да врещи за нарушени права.

Има и още нещо - те очевидно днес се самоопределят така и така, самоопределението прави народността - безспорно прието; всеки народ представя историята си в изгодна за него светлина - айде, кажи им копче. Обоснови границата между интерпретация и измислица, докажи злоупотреба, докажи умишлено очерняне, докажи умисъл... много е трудно. Ние я виждаме злоупотребата, но отстрани не се вижда, с кои отделно взети и малък брой факти ще я докажеш? Голям брой факти, цели дълги поменици с обяснения никой няма да има желание, а и време, да ти ги слуша. Докажи репресиите в годините - как? Много трудно. Едни твърдят, други отричат. То и управляваното от тях ОМО "Илинден", организацията на мачканите етнически македонци у нас, и тя твърди, че членовете и са репресирани в годините и днес. И все пак мисля, че дългогодишен умен подход и по-голяма активност от наша страна можеха да свършат много. А не го свършихме.

Там е коренът, в интерпретацията на историята, не е другаде, другото е пряка последица. Но откъм запад, дори за добросъвестен слушател, нещата изглеждат като: "ама моля ви се, зарежете историята, тя не е тема, не ни вълнуват тези балкански вражди и нямат отношение към въпросите, които решаваме - то мирното сътрудничество нали ще ги преодолее и тия вражди". А то не може да ги преодолее, взаимни контакти и другото по старому, поддържано вътре нарочно и завоалирано, е като да лекуваш, де да знам, въшки с отвара от лайка.

А това, което искаме, не би трябвало да е признание само на хиляда или три хиляди българи там. Те пак могат формално да ги признаят - ето какви сме демократи, не като злата България, която не признава наше малцинство - и да им стъжнят живота по хиляда начина, както сега. То и сега е тегоба и срам да си местен българин там, затова и са останали само толкова в годините. Знаем го това. Не съм го изпитала лично, разбира се, не съм местна и не съм живяла там, но от твърде много източници следва. Не е това добрият начин, който би сработил.

В завършек - посланичката в Скопие не е първата, която се изказва скандално. Уилям Монтгомъри, посланик през 90-те в София, също заяви тогава, че трябва да признаем правата на македонското малцинство.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“