|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Насила хубост
|
|
| Автор |
alisalisa (Lipari също) |
| Публикувано | 04.12.23 10:01 |
|
|
Насила хубост не става, пък и да става, не бива.
Турска пословица, откакто се помня, се цитираше в семейството ми.
Ма вече забравих как звучи в оригинал.
Темата е провикване в празен кладенец, щото така ми скимна.
Ако ви се драска, за какво ли не, драскайте си тук на воля.
| |
|
|
|
Две хубав не може...казваше пра-баба ми
във връзка между баланса добро-лошо
чисто асоциативно, без да викам в кладенеца:)
за събуждане
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
| |
|
|
|
Аз пък ще викам в кладенеца
Вчера, като се наведох да подреждам едни тави, щото не се събираха, така и си останах наведена Сега едната тава ще хвърчи на боклука, като успея да се наведа пак някой ден Цяла нощ не ме питай как изкарах, сега съм в офиса. И защо съм в офиса, защото няма как и не съм на заплата. Като ви плюя заплатите (не твоята), ето затова е. Вместо да си лежа по дивана, както ми се полага и да си взема болнични - няма как, не става.
Но когато оздравея, ще си клатя краката колкото си искам, докато вие си гледате работното време, шефчетата и козирувате.
Такъв е животът!
Редактирано от Albena l на 04.12.23 10:46.
| |
|
|
|
Хареса ми и споделям!
| |
|
|
|
Бързо оправяне, намери някой да те намести... : )))
Цял живот съм работила за себе си, а сега за шефче и мен си.. ама то не е лошо с шефче.. врътваш ключа на офиса и повече не те интересува... а иначе го мислиш, пък премисляш.. пък как, пък от къде, пък докога.. : )))
Аааа ич не козирувам.. щото съм му казала, че аз не съм женена за фирмата му.. ако няма взаимно уважение, подкрепа и лоялност.. мен ме няма..
| |
|
|
|
Мъ аз нямам работно време и шефчета, бе альоууууу!
Всичката ми житейска драма се свежда само до едно - кого да изврънкам да ми купи кутия цигари.
| |
|
|
|
Не дълбай с длетото тънко, че от една седмица Онуй не ми е просто черно, ами синьозелено и патладжанено лилаво с черни оттенъци - на каквото ще заприлича утре, когато баща му ми го докара зорлем вкъщи и го подпукам с най-тежкия си тиган, където сваря!
Сме развили за няма и 10 дни тежка хипохондрия и психодрама с намеци за психиатрия и без никва връзка с главния мозък и абсурд да отрази по 10 пъти на ден предложения за справяне със ситуацията. Поради един нюню здравословен проблем, обаче тотално нарушаващ съня, докато не спре да боли и мъчи. И от продължително безсъние и малце физически страдания, мозъкът станал на каша, ни приема, ни предава и ще мрем.
Вайййй, какво му стана на туй младо поколение, бре! Ветрец да го лъхне и сгъва.
Да се чукам аз на стари години в главата проста, че не съм го строявала и пердашила, как си требе, на времето.
| |
|
|
|
Звучи зорлем гюзеллик олмааз.
| |
|
|
|
Зорлем гюзеллик олмаз.
И аз често се сещам за тая поговорка.
Мъчиш нещо, не става.
Колкото по-го мъчиш, то още повече не става.
И тогава какво друго да кажеш.
Насила хубост не става, пък и да става, не бива.
върнете ни архивите, идиоти
| |
|
|
|
Аха, тъй почваше първата част, ама хептен не помня втората.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | (покажи всички)
| 
|
|
