|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
|
|
Случва се да се върна назад из темите на клуба и да се зачета тук-там.
Страхотно са се водили разговорите. Възпитано и с уважение.
Не знам войната ли ни озлоби така, масираната руска пропаганда или консултациите с посолствата, но изглежда нещо безвъзвратно се е изгубило.
Много други има, но този по някаква причина много ми ляга на сърцето.
Къде се затри този маниер, не знам, но ми се иска някак да се върне.
| |
|
|
|
Слава Богу, не видях името си в темата
| |
|
|
|
Ти май нещо си обсебен от моята особа…
Иди на лекар.
СПОРЕД МЕН!!!!
| |
|
|
|
Е, защо така сега? Какво лошо съм казал?
Виж колко хубаво си говорила:
"това са хората на "гаварит масква"
И друго.
Мечтая си всичките тези хора, ако са такива, каквито ги определяш, да съберат смелост и да напишат в този полуанонимен клуб - ДА, ИСКАМ ДА ВЛЕЗЕМ В ЕВРАЗИЯ, ИЛИ НЕЗАВИСИМО КАКЪВ СЪЮЗ, УПРАВЛЯВАН ОТ ПУТИН, ЗАЩОТО СЪМ СИГУРЕН, ЧЕ ЩЕ НИЕ ПО-ДОБРЕ, ТЪЙ КАТО..." - и обяснения.
А не заобиколно да кълват денонощно ОКОЛО темата и никога да не изразят твърдата си позиция, както я изразяваме ние.
От какво се страхуват?"
Звучиш като човек, който може и да е способен на извинение.
Липсват ми тези времена, ех...
| |
|
|
|
В десятката.
върнете ни архивите, идиоти
| |
|
|
|
Като гледам тона и изразните средства на поста... ми другата разлика със сега ми се вижда направо незабележима.
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“
| |
|
|
|
Обикновено съм мил и деликатен човек.
Някои погрешно го възприемат като слабост. Баси, това не се ли научаваше някъде в ранното тинейджърство? Всъщност, то е и до вътък.
Толкова лесно става с едно простичко извинение. Не знам къде се изгуби и това. Помниш ли като деца как ни учеха да се извиняваме, когато нагрубим някого? Какво се случи, мамка му?
Само разните му американчета и англичанчета съм виждал тия дни да се държат така. А, грешка, и скандинавчетата, ама те са малко по-темерутчести :) Но нямам и особен поглед, все ми се ще да греша.
| |
|
|
|
ха, надявала съм се на Тръмп, за да няма война.
когато загуби помня, че много смях предизвиках с предположението, че такава ще има...
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
| |
|
|
|
Ми аз не съм мил и деликатен човек, но сдЪржан.
Тъй са ме възпитали, дали е правилно, не знам.
За мен няма нищо по-просто от "извини ме", когато видиш, че си сбъркал.
Ама "sorry seems to be the hardest word".
върнете ни архивите, идиоти
| |
|
|
|
Този маниер никога не ми е бил чужд. Дори и сега.
Интересното сега при мен е, че все по малко имам какво да кажа по даден въпрос.
Все по-рядко се включвам в разговори и като че ли някак нямам необходимост. Някак се поизолирам от нещата, стоя малко в страни от събитията. Нямам идея дали одъртявам бавно но така стоят нещата при мен.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
| 
|
|
