Луната / Контакти / Поколения / 40-50

Има едно неудобство с "Учението на Дон Хуан". Да, тя е първата книга, която Кастаеда написва, но не случайно на български е излязла 3-тата "Пътуване към Икстланд". Просто от търговско-маркетингова гледна точка, първата книга не е достатъчно добра, за да грабне читателите така масово, както биха желали издателите. Доста е хаотична, объркана и не добре написана от художествена гледна точка и не би трябвало от нея да съдиш за останалите. Защото всяка от последващите ти открива нови невероятни и неподозирани ъгли от "учението на Дон Хуан". Тъкмо си намислил, че си разбрал нещо голямо и с всяка следваща си още и още по-шокиран. Така, че моят съвет е да не съдиш прибързано за останалите от първата.

Но пък интересното на "Учението на Дон Хуан" е, че тази книга, всъщност първоначално е била дисертацията на К. Кастанеда по антропология в университета в Калифорния. Можеш ли да си представиш, с тази книга той е защитил докторат по антропология в Калифорнийския университет. Художествена книга, която е дисертация, призната за докторат за получаване на звание и степен в университет!

Тя пресъздава началото на Кастанеда по пътя на толтекското познание от запознанството му с Дон Хуан, магьосникът от племето яки, което е много странно и представлява всъщност "знак" - специално понятие в Учението, което съпътства пътя на магьосниците, с който Духът(друго специално понятие) ги насочва по Пътя със сърце(трето понятие). И в този смисъл наистина е добре за нашия тонален/рационален, ежедневен разум да се започне от нея, за да се "подреди" познанието в главите ни.

Книгата започва с тази първа среща, докато Кастанеда е още студент на полеви изследователски задания в Сонора и Аризона. Срещите и разговорите с Дон Хуан продължават 5 години, в които Кастанеда си води скрито бележки в качеството си на антрополог-изследовател, докато накрая разбира, че всъщност през цялото време е бил ученик/чирак на диаблерото/магьосника Дон Хуан, който редовно го е вкарвал в променено ниво на съзнание/второто внимание и му е "преподавал", учил на различни похвати и умения от древното магьосническо познание.

Още по-странно за самия Дон Хуан било това запознанство с някакъв откачен и досаден студент, даже не индианец, което също било странно изключение, но той му бил посочен от Духа, това било специален знак и Дон Хуан го "виждал", че той не е като обикновените човешки същества.

"Виждането" също е понятие от магьосническото учение. Това е магьосническо умение, чрез което магьосниците пребивавайки в разширено ниво на съзнание възприемат човешките същества като огромни сияйни енергийни яйца със специални характеристики, от които могат да съдят за различни качества на човека, който стои пред тях, да го разпознават дали е обикновено човешко същество или "нагуал", дали има или е имал деца, дали скоро ще умре и пр...

Всъщност цялото учение на Дон Хуан, което е съвсем практично, Кастанеда се опитва да оформи в теоретична система, за да може да го представи пред света. И за тази цел той въвежда от своя страна цяла понятийна система, използвайки за това самите понятия , които и Дон Хуан и другите магьосници използват...

Въобще, книгите на Кастанеда наистина представлява цяло едно различно Учение, което разкрива отделна Вселена и което е много силно привлекателно, предизвикателно, шокиращо и увличащо.

Също, въпросът за халюциногените. Това е един от щекотливите моменти в книгите, поради който вероятно той не е бил превеждан дълги години в България и заради който е бил упрекван, преследван и прочее. В книгите се дава описание на трите халюциногена, които магьосницитеи използвали, а Дон Хуан - за да обучава Кастанеда. Това са джимсънова или дяволска трева (Datura inoxia), вид халюциногенна гъба (Рsilociybe mexicanа) и пейот (Lopophora williamsi) - вид кактус, наричан още Мескалито. Дон Хуан ги използвал самостоятелно и при различни случаи. С джимсъновата трева и гъбата целял придобиване на сила, а с пейота - постигане на знание за правилен начин на живот.

Според него значимостта на растенията се състои в свойствата им да предизвикват в човека състояния на особени възприятия, но тяхното приемане не е наложително, а само в крайни случаи както е било при Кастанеда, който бил изключително невъзприемчив и "твърдоглав". Кастанеда нарича тези състояния "състояния на необикновена реалност". За дон Хуан тези състояния са единствената форма на прагматично, безсловесно познание и придобиване на сила. Но пак повтарям, както и в книгата нееднократно се споменава, че това не е наложително и не при всеки се използва, а зависи от състояние на "енегрийното яйце" и доколко човек има силата да премества "Събирателната си точка"!

Освен това, използването им става по много особен начин, след специално обучение как да откриваш "мястото на силата", от където да вземеш "своето растение на силата", след като то само те повика. Как да се грижиш за него цяла година, за да го направиш свой приятел и как после да вземеш доза от него под наставлението на своя Учител, за да не те обсеби и да отнеме от силата, енергията и ума ти, съществото, което се намира/живее в халюциногена - нещо, което убягва от вниманието на масата последователи и хипита, които станали последователи по цял свят на Кастанеда и Учението на Дон Хуан. Това е изключително важна постановка, защото е едно от прицелните места за критиката на Кастанеда.

Но след като ти имаш вече някакъв опит с аяуаска, да се надяваме, че ще обърнеш внимание на тези моменти, макар че както те гледам и усещам, предал си се вече във властта на "лианата на духовете" и си меко казано "очарован завинаги", да не кажем обсебен