|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | (покажи всички)
|
често имам трудности с кацането
Не мога да преценя разстоянието и да забавя, затова тежко се пльосвам на земята, и, естествено, се събуждам.
върнете ни архивите, идиоти
| |
|
Един път долетях до някакъв пищен дворец, огромни зали, мозайки, ярки цветове, цветя, и много хора, облечени странно, пак много цветни.
Говореха непознат език, интересно, че ги разбирах, и говорех същия език.
Голям мохабет падна, но се събудих, явно нямаше време за летене обратно
върнете ни архивите, идиоти
| |
|
Като каза "пльоснах на земята", един-единствен път съм летяла на сън и беше над море. Летях като мокър корморан, не можех да се издигна много над водата и вълните ме плискаха по коремчето:))) Супер си беше - бръснещ полет над вода:)))
| |
|
Страх те е било да се издигнеш, или мократа перушинка ти е натежала
върнете ни архивите, идиоти
| |
|
Никога повече не съм сънувала, че съм летяла, но беше страхотно като усещане - от скоростта, от мириса на море, от пръските вода, много бърза птица бях:)
Обяснението е, че аз по принцип имам страх от височина. Страх, придобит от едно падане по мокрия стръмен бряг на Приморско по сумрак. От тогава в самолетите винаги си взимам място към пътеката, мразя да ме бутат и да искат да се наслаждавам на гледката от високо. На едно вдигане с платформа в АЕЦ-а сума време не ми минаха синините в дланите от впитите нокти, така стисках ограждението и се молех само да не поискам да ме свалят долу, ни на гледка се насладих, нито нищо:)))
| |
|
И аз съм тъй, страх от височини, за самолет да не говорим, колко пъти ме е било срам да гледам хората след кацане.
Пък да кажеш, че е имало инцидент някога, не.
Но като летя, няма страх, интересно.
Един път даже видях клъбцето на земята, но ми беше много студено
върнете ни архивите, идиоти
| |
|
Хубаво е, че сънищата ни показват не само най-големите ни страхове, но и това, което ни носи удоволствие. Приказни гледки, които не си ги виждал ни на картинка, ни наяве ... любими хора, които няма вече да срещнеш, както и тези, които копнееш да видиш отново и колкото може по-скоро:))) ... дълго време не сънувах, сега наскоро отново започнах
| |
|
Доста често сънувам море, океан, голяма вода с големи вълни и умирам от кеф. Страх от високото нямам, обичам да летя и наяве и насън - многобройни полети със самолет, 1 полет с готин хеликоптер над бразилската жунгла и след това Игуасу, два полета с парапланер, кандидат за скок с парашут тандемно от по-голяма височина (все някога ще се случи). Летенето насън винаги е контролирано и безаварийно. Лек като перце се нося над сгради, дървета и т.н. бавно и само със силата на волята си - огромен кеф-
| |
|
Летенето насън винаги е контролирано и безаварийно. Лек като перце се нося над сгради, дървета и т.н. бавно и само със силата на волята си -
Това по класификацията на К. Кастанеда или по-скоро на неговия герой Дон Хуан е сталкинг по време на сънуване, т.е. ти си сталкер, а не сънувач, щом можеш да контролираш и насочваш сънуването
Редактирано от MilaO6 на 01.09.23 12:36.
| |
|
Чак да контролирам не, но често го насочвам абсолютно съзнателно.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | (покажи всички)
|
|
|