Историята я знаете. Стефан Черкезов, чието име днес носи болницата в Търново, е млад човек, лекар, който на днешния ден преди 60 години пътува в автобус. Автобусът катастрофира и се запалва. Той се намира близо до вратата и първоначално няма тежки поражения в резултат на самата катастрофа, но влиза многократно отново в автобуса, за да вади други пътници, и в резултат на получените при влизанията изгаряния умира.
Безспорно себеотрицателна, смела, благородна постъпка, не всеки би могъл да го направи, това няма какво да се коментира. Вечна му памет.

Въпросът ми е за това, което при всеки разказ за случилото се бива натъртвано с многозначителен укор. След години дъщерята на Черкезов, бебе при смъртта на баща и, казва: "Никой от 47-те спасени дори не ни потърси с майка ми".

Ако вие сте на тяхно място, на 47-те, какво бихте направили? Потърсвате семейството - и после? Изказвате благодарност и съболезнования? Предлагате парична помощ? Питате дали имат нужда от нещо? Предлагате морална подкрепа?
И кога? Веднага в момента? Периодично? След години, когато дъщерята поотрасне?

Допускам, че тези хора или част от тях в дните след случилото се са изразили благодарност, почит... нормално е. Не сме чули нищо за тях. Допускам, че са били развълнувани и благодарни, после са си поели живота, и... така. В кой момент по-нататък се очаква да се сетят за семейството на спасилия ги и да го потърсят, да питат или да предположат, че то има нужда от нещо (пари, утеха)?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MupaM на 15.08.23 17:49.

1960 година, така го изчислих, преди 60 години. Колко от пострадалите са разбрали какво е станало, кой ги е спасил. Това не е ФБ, медии он лайн.
Днес, дано не се повтаря, би било съвсем различно.
Поклон пред д-р Черкезов и загиналите.

Колко от пострадалите са разбрали какво е станало, кой ги е спасил.

АБСОЛЮТНО не вярвам да не са разбрали. ФБ ти трябва за публичност, но ако си на място - в първия момент може да си шокиран от случката, но да не помниш или си възстановиш след стреса какво се е случило - абсурд.

Аз лично съм БОЛЕЗНЕНО благодарна. Не бих оставила жената на спасилия живота ми без всякакви жестове на признателност, доста време след случката. За много по-малко от спасен живот “отплащам” дълго време.

СПОРЕД МЕН!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако са ми направили добро не го забравям
Ако са ми направили зло. също помня
Бих предложила помощ те да решат каква точно

Грешно смяташ бре Ружке...преди 60г. е 1963г.
Ама простено ти е...все пак си те знаем

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изводат от ситуацията е - направи добро и изяж л****. Е за какво да ходя да им го казвам на хората? 47 души гледам били на моя акъл, мъдростта на тълпата.

Времевият период е бил отдавна, не е ясно от къде са били хората. Също да напомня, че телефоните по домовете са били рядкост, особено в провинцията. Автомобилите - лукс. Много ниска мобилност на хората. Основните канали да предаване на информация са били писма по пощата. Все пак, си мисля, че периодично бих пращал благодарствени писма или телеграми.

Чела съм за този случай. Запомнила съм, че е имал найлонова риза, която много е подпомогнала за изгарянето му.
А за забравата и неблагодарността, друга тема... Един път спасиш ли си кожата, благодарностите остават малко настрани. За жалост.

В кой момент? Веднага след, или и след години пак?

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Не е друга, аз това питам - от гледна точка на спасения, а и на семейството, каква се очаква да бъде благодарността?

Не ми се вижда логично всичките 47 случайно събрани в автобуса да са все отбор неблагодарници, затова се питам.
Ти можеш да помниш с благодарност и пак да не търсиш поотрасналата дъщеря или съпругата, защото с какво ще им помогнеш, няма да върнеш човека...
Това за благодарствените писма в поста на Нейви като че ли има смисъл, да.
Предлагане на помощ също, но кога?

Колкото до дали са разбрали кой е - вероятно да. Все пак писало се е за случката в медии, а и болницата е наречена на негово име отдавна, макар че не знам точно кога.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Редактирано от MupaM на 15.08.23 20:12.