|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
Тема
|
Християнското семейство
|
|
Автор |
Green Light (член) |
Публикувано | 03.08.23 13:22 |
|
Какво е християнското семейство? Какво представява? Най-просто казано, без усложнения как да разберем кога едно семейство е християнско и кога - не. Все пак имаме дори ден на християнското семейство 21.11, би трябвало лесно да се ориентираме.
Въпросът изглежда лесен и дава доста резултати в Гугъл:
От тези линкове става ясно какви са задълженипта на мъжа и жената, но те са естествени и всеки от нас ги чувства инстинктивно. Мъжът трябва да закриля, а жената - да бъде опора на всички, всички трябва да се стараят да се уважават и разбира се да обичат Бог.
Вероятно свещенниците биха давали съвети на загубилите се души и биха опитали да ги вкарат обратно в правия семеен път.
Все пак, аз не получих отговор на злободневния въпрос - как християнското семейство би се справило с това, че единият е насилник. Какво трябва да направи жената в християнски аспект на нещата, когато види че не и е по силите да се справи? Отива в полицията, те го арестуват и т.н., но това е провал за църквата. Друг трябва да им решава въпроса. Ако Християнската църква дава (много силния напоследък) наратив за традиционното христипнско семейство, как тя регулира нещата така, че насилникът да бъде остракиран жестоко. Има ли механизъм за това?
Колко неграмотен съм по тези въпроси ще проличи от следния контекст на въпроса. Ето от каква гледна точка питам:
В китайската историография съществува концепцията на "Небесния мандат". Небето дава мандат на управлявата династия да ръководи Китай. Априори обаче е ясно и на народа и на императорското семейство, че тази власт е под условие. Те трябва да ръководят добре. Народът трябва да е богат, спокоен, враговете трябва да са победени, да няма глад, да няма дране на по две кожи, да няма дори многобройни природни катаклизми. Иначе този мандат ще бъде отнет и даден на друга по-способна династия.
Не с много но се различава от нашите европейски императори- тази предварителна ясна условност е много силна. И стабилна.
Аз обаче не съм в Китай а в България и не говоря за импеарторско, а за християнско семейство:
Има ли разбиране в християнската религия, че да, мъжът е "главата на жената" - нему е дадено да определя съдбата на семейството си, но това му дава по-голяма отговрност отколкото право? И как му се търси тази отговорност? Ако не се справя, тогава, сори Гринго, ти не ставаш.. и какво? Какво прави църквата и ние останалите християни какво правим?
Това не ми е ясно.
| |
|
Доста материал си показал. Сега нямам време да прегледам по-подробно всичко. Но мисля за теб на първо време ще е най-полезно да осмислиш разговора на БНТ с Ана-Мария Кръстева. Тя е доктор по богословие, до колкото помня, е oмъженена за свещеник и е широко скроен човек. Предполагам за мнозина казаното от свещеника Йоан, от храм св. София, ще им се стори много схоластичен.
(По късно ако ми остане време ще гледам да намеря нещо по практично от светогорските светци от 20 век. Сега съм мобилен и не мога.)
Редактирано от Metropolis на 03.08.23 14:04.
| |
|
Християнското семейство е като мюсюлманското, само че е християнско.
Поручик Божилски
| |
|
Ислямът позволява до 4 законни съпруги и в някои страни не само си спазват тоз закон божий, но и надхвърлят бройката. Обаче все по-често май остават с по една съпруга. Сигурно ги е страх от тъщите.
| |
Тема
|
Re: Християнското семейство
[re: Asia.]
|
|
Автор |
MupaM (ordinary юзър) |
Публикувано | 03.08.23 14:42 |
|
Дефицитни стават жените, затова.
„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“
| |
|
Четворна отговорност, егати! Маматаситрака
| |
|
Сигурно ги е страх от тъщите.
Според мен други са причините :
1. Вече не са толкова богати, че да осигурят еднакво блаженство на всяка съпруга, а това е задължително.
2. От съвременните проблеми, ядове, изкуствена храна, мъжкото вече не е като едно време-пушката винаги заредена
| |
|
Ейй тая пушка
Човекът (Гринлайт) вече стана на 55 (смятам... да, толкова), иска за душата да говори, звезди, християнство, обаче айде пак оръжия, риш. Ама жега е в края на краищата, не може ли една студена диня, вместо тая бран?
| |
|
как християнското семейство би се справило с това, че единият е насилник. Какво трябва да направи жената в християнски аспект на нещата, когато види че не и е по силите да се справи? Отива в полицията, те го арестуват и т.н., но това е провал за църквата. Друг трябва да им решава въпроса.
Защо реши на своя глава, че да потърси помощ от полицията е провал за Църквата?
Църквата не отхвърля гражданските закони и помощта на изпълнителната власт, когато те биват нарушени. Спомни си един къде по-голям провал за църквата преди 20+ години, когато имаше църковно разцепление. Някои обявени за отцепници свещеници отказаха да освободят храмовете и Светият синод поиска помощ от полицията. От църквата на пл. Ручей в София извлякоха с полиция от години действащият свещеник, защото бил отцепник.
Когато член на Църквата, било то и мирярин, извърши криминално деяние, каквото е домашният побой, то следва самата Църква да поеме задължението да поощри потърпевшата да си потърси правата пред светските органи на властта и побойникът да си получи заслуженото наказание, а не да й внушава, че е длъжна да го прикрива, за да пази реномето на Църквата. Той, насилникът не го опазил, та жертвата ли?
Има ли разбиране в християнската религия, че да, мъжът е "главата на жената" - нему е дадено да определя съдбата на семейството си, но това му дава по-голяма отговрност отколкото право? И как му се търси тази отговорност? Ако не се справя, тогава, сори Гринго, ти не ставаш.. и какво? Какво прави църквата и ние останалите християни какво правим?
Да, има го точно това разбиране. И когато нечия "глава" на семейство се отклони от правия път, ролята на изповедника или дори енорийският свещеник, към чиято общност принадлежи това семейство, нараства. Ако жената или член от семейството сподели за насилие в изповед или в разговор с духовния си наставник, той трябва всячески да й окаже духовна подкрепа, същото важи и за другите миряни от общността, запознати със ситуацията. В такива реални ситуации свещеникът дори разговаря с "главата" и прави всичко възможно той да се осъзнае и покае. От своя страна, християнската съпруга не бива да се страхува да си потърси правата, но от нея се очаква да прояви търпение към съгрешилия съпруг и да не бърза да се развежда, а да му даде шанс да се осъзнае и поправи.
| |
|
Кои сме ние, че да определяме кое семейство е християнско? Хората сами определят вероизповедание, че и пол, вече.
Който се самоопредели, този. А дали е така? Кой, кой да ти каже. като отидем при Твореца, ще ни каже дали сме или не сме били християнско семейство.
Дотогава, кой както го усеща.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|