Християнското семейство

Ти как реши, че говоря за себе си, а не по принцип? Инак църквата е пълна с каещи се грешници. Вие "безгрешните" сте в вън нея [Ти нямаш ли къде другаде да скучаеш?]

Вие "безгрешните" сте в вън нея

Кавичките за какво са?!

Без кавички е за самооценката, а кавичките за страничният поглед. Дали знаеш за гредата и сламката.

Човек, практическият отговор е различен според специфичната ситуация. За свещениците които изповядват, мисля че има набор от опции за налагане на епитимии. (Който му се е налагало да изповядва такъв грях би могъл да ти даде някакъв отговор.)
По принцип виждам че в главата ги е голяма каша и не знам как да ти го напиша по ясно. Би трябвало да различаваш Църквата като общност и Църквата като институция с определена йерархия. Та институцията църква не е наказателно учреждение и не може да налага светски юридически наказания.
Тук ще ти пусна един текст от съпругата на видният ни църковен певец Никола Антонов. Мисля че тя е историчка, но и практикуваща добра християнка. ето нейното мнение.

Абе човек, те до вчера дето се вика са спорили има ли жената душа и дали е съизмерима с осела на ближния,
Ами Семинарията и другите семинарии съществуват в съвременния свят, има теологични конференции, има дискусии от хора, които ходят по същите улици и срещат същите проблеми като на всички днес. Сигурно дискутират и проблема за домашното насилие, и сигурно търсят насоки сред старите книги. То доста е написано.

П. П. Преди мнооого години по абсолютна случайност попаднсх на една теологична конференция в Рилски манастир и присъствах на една дискусия.
Падна ми шапката, човече, изключителни хора. Тези умове ако има как да заработят по актуалните светски проблеми, огромна тяга ще дадат на всичко. Тогава бяха ранните деветдесет и аз точно това си мислех, че ще стане. Но не би.

.Мисля че тя е историчка, но и практикуваща добра християнка. ето нейното мнение.

Ааа, най-после! Много ти благодаря!

Това мнение на тази жена общоприето ли е сред църковните служители? Какво е твоето мнение и впечатление?


П. П. Каша ми е, да, но пък ти май си я представяш тази каша в моята глава твърде голяма?! Къде видя сянка на идея за светско наказание наложено от църквата?!

По мое мнение, нищо не прави църквата, за да изкорени (или поне да намали) насилието в семейството. Както не прави нищо съществено, за да изкорени педофилията в собствените си редици от служители на Бога.

Статията в линка, който Метрополис пусна е обнадеждаваща:

Нашият отпор на насилието е израз на нашата любов, а търпението ни е жизнено необходимо за да можем смирено, но твърдо да кажем не и да не ставаме съучастници, примирявайки се с насилието, защото унизеният позволява своето унижение. Ако се примиряваме и търпим издевателствата върху себе си, то това означава, че ние самите също имаме сериозен проблем, мазохизмът е този демон, който оправдава и дори услажда страданието. Няма как това да е проява на добродетел, щом сме съгласили с лъжата, оправдали сме я, примирили сме с нея.




Нещо повече, в такива семейства, където любовта отдавна е изстинала, много често жената изпада в отчаяние и „търпи”, само защото не си представя какво би правила, ако напусне съпругът си. Или защото няма силите и смелостта да се противопостави, да застане пред него изправена, а не съсипана и, образно казано, да тропне с крак и да каже: Дотук беше! Това „търпение” не е християнското търпение. „Търпение”, което ражда отчаяние, е греховно, защото според св. отци отчаянието е най-големият грях за човешката душа, то е хула срещу Светия Дух, то прави непроницаема човешката душа за действието на Бога и така тя не може да получи помощ от Него, нещо повече – св. отци учат, че отчаяната душа след смъртта си отива в ада...


Тайната на избавлението от кошмара на семейното насилие е в свободната воля, в осъзнаването, че има изход и че човек със свободната си воля избира пътя, по който с Божията помощ може да се пребори за запазване на собственото си човешко достойнство и достойнството на съпруга-насилник. И точно тук няма еднозначен отговор за пътя, който човек е свободен да избере. Всеки трябва да реши според силите си как да постъпи. Именно затова няма рецепти, защото всеки човек е различен, а това прави различна и съдбата на всяко семейство.




Но абсолютно задължително е „жертвата” да разбере, че е свободна да избира и когато осъзнае това, ще престане да бъде жертва. Ако свободно избере да търпи, то ще трябва да го прави непременно с любов, а не с чувство за онеправданост и натрупано озлобление. Тогава, мисля, Бог бързо ще помогне. В противния случай, ако избере да не търпи, би трябвало отново да го направи без озлобление, а със смиреното съзнание, че този кръст се е оказал непосилен за нея. Каквото и да избере, „жертвата” трябва да поеме пълна отговорност за своя свободен избор, защото само тогава страданията й ще принесат някакъв плод.

Странен човек си ти. Да не мислиш че съм митрополит или поне епископ за да знам какви са общите мненията в дадена епархия? Какво остава за цялата Църква. Имам някакъв поглед за енорията в която се черкувам най-често. Мисля, че там това мнение се споделя преобладаващо.
(Май ме бъкаш в психоаналитик.)

По-добре странен отколкото обикновен.

Не те питам като институция, а като клубар. И мерси за споделеното, хубаво е това, дано да е вярно за навсякъде.

редно е църковния обряд да завършва с "а сега можете да ударите булката"




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

по теоретично.

Много е хубаво това, разбираемо.
Благодаря



върнете ни архивите, идиоти

Абсолютно невярно!
Всеки вдигнал един път ръка, ще повтори!


Много съгласна с написаното!

Майка ми беше жертва на домашно насилие. А аз бях свидетел на всичко.
След баща ми още двама я пребиваха. Само един от съпрузите и беше хрисим и кротък. Касае се за 4 брака. Споделяла съм го.

Ами в общи линии съм разочарован. Това, което ми написа да прочета е една чудесна система за самоусъвършенстване и ясни опорни точки или критерии в ума ни кога и как да се ориенираме. Но не прочетох отговор на въпросите ми как третира църквата проблемитев семейството, когато са крайни. Онази статия на Метрополис поставя въпроса - какво ако обичта не съществува вече? И дава отговор- тогава разводът реално вече е факт.

Това не се дори загатва в катазехиза въпреки че на Любовта е отделено огромно място.
Има някаква мъглива идея че някои неща не могат да бъдат простени, защото има категоричен текст че целта не оправдава средствата, но от там до одобрението на развода има още път да се извърви.
Съвестта също е интересна концепция - не върви без самокритика- тоест не- възпитаната не-тренираната по специален начин съвест никаква съвест не е.

Като пълен неграмотник възложих голяма надежда на Богословските добродетели. Викам си ей сега ще разбера истинските християни как ще му смачкат фасона на грешника.
Ама не би.

В частта за греховете има нещо интересно, но то е по-другищт спор - в "Гнилите ябълки" - намерих го 1858 - насилието над близките ти е по-тежък грях от насилието над чужди.
Не съм съгласен обаче, че това допринася за моето търсене. Освен ако не ме поправиш от знание или опит че свещенниците го тълкуват по отношение на домашното насилие и съответно набиват качето на насилниците в смисъл "като ти се бие, бий навън, бе будала, по-кратко ще вриш в катрана"
Втора глва отново косвено и отново, защото насила търся да се хвана за нещо - предлага едно интересно решение на "моя" проблем. Не би имало голям начин за насилие (мисля си), ако се изпълни нареждането за "социализация" на семейството. Ако редовно и ревностно семействата участват заедно в общественищ живот, тогава има шанс. Уважението на човешката личност е сложено там и е в супер готин контекст, изкефих се. Ама нещата избиват малко на комуна. Не са много тези, които ще изберат това, не е повсеместен лек.
За трета глава ще ми се обидиш, ако ти кажа какво мисля. Ама ти ще ми се обидиш и да не ти кажа, та затва - мисля, че е жестоко разочарование. "Задълженията" на църквата като учител и наставник са преди всичко да набие в главите на вярващите, че трябва да се явяват на място, да си казват всичко и да дават пари за издръжка.

Наистина, не знам какво очакваше да видя в тази част трета?

Абсолютно е голяма дума. Абсилютно няма начин да ти го навират в очите, ама ти го навират. Вече три или четири избора е част от риториката на БСП това.

ми що задаваш тъпи въпроси тогава?
Нерде БСП идеологията, нерде християнската религия и нейните морални ценности?

Вметка - шшшще го дочета тива в третата глава на катахезиса и шшшще ти отговоря.

Ама аз не искам отговори от теб. Писах някои неща, които знам, ти ме задърпа за опашката "дай, та, дай каноните черно на бяло", дадох ти ги.
Требе да прочетеш ЦЕЛИЯ катехизис, за да схванеш.
Не бързай не се чете като роман, нито по диагонал, ще ти отнеме месеци и години за препрочитане и доразбиране.

На мен ми дойде в повече.


Освен да си пусна Алис Купър за детокс...

Както не прави нищо съществено, за да изкорени педофилията в собствените си редици от служители на Бога.

Въх! Ама и БПЦ поповете ли са педофили???

Ааа, не! Имах си домашно- направих си го!

Пиши три и ме пускай вече