Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 03:38 11.06.24 
Поколения
   >> 40-50
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
Тема Никто не забыт, ничто не забытонови [re: oberleutnantRzevski]  
Автор ~@!$^%*amp;()_+ (целия горен ред)
Публикувано27.03.23 03:44



не те знам от къде си
дядо ми е от западните покрайнини (не сев.македония, босилеградско)
много пъти ми е разказвал как границата е минала през кладенеца (бунара) в къщата на баща му

Редактирано от ~@!$^%*amp;()_+ на 27.03.23 03:47.



Тема Re: "Политиката на мократа спагета"нови [re: oberleutnantRzevski]  
Автор MupaM (ordinary юзър)
Публикувано27.03.23 07:03



Виж ся, с човек, който хал-хабер си няма от тия въпроси, освен че е прочел тук-там някакви неща в източници като вестник "Дума" и си мисли, че всичко е разбрал, мисля да не дискутирам, няма сми.

Без обидьi, нали.

Защо не си били мръднали пръста, ОМГ, както е казал поетът. Само тук-там по някой апел от местните, по някое писмо и едно нищо и никакво Кресненско-Разложко въстание. Ма то пък Кресненско-Разложко, не Скопско, язък. Не си мръднаха пръста по същата причина, по която вашето село в Търновско и въобще гордият ви болярски регион "не си мръдна пръста" 500 години, и по хептен същата, по която и в Беломорска Тракия също "не си мръднаха пръста" по същото време. Беломорска Тракия впрочем е тотално обезбългарена около и след Балканските войни и ПСВ, там са съвсем, съвсем други нещата за "оправяне", if any (имотите на бежанците).
Помня, че ти е казвано, но пак: македонист в общоприетата употреба НЕ означава това, дето ти си мислиш, че означава. Кои сме "ние", изобщо не знам.

П.П. И даже не си разбрал, че процентно от християните. Турците са още толкова, колкото всички християни, и отгоре: 13 хиляди без нещо християни, 14 хиляди и нещо турци и 2000 цигани.
Не "ни" намирисва, няма никаква причина. Е, ако трябва, ще измислим, ще нагласим, умеете ги тия неща.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!"

Редактирано от MupaM на 27.03.23 07:21.



Тема Re: "Политиката на мократа спагета"нови [re: ad miral]  
Автор Metropolis (LANL)
Публикувано27.03.23 07:44



Кое пак не си разбрал? В това клонче на темата, която се накъса от неадекватни включвания си говорим с Мира дали има "стари снимки". Какво очакваш да следва от това че намериш стари родови снимки?



Тема Re: има разликанови [re: ~@!$^%*amp;()_+]  
Автор Metropolis (LANL)
Публикувано27.03.23 07:51



Ме си нас и гърците има междудържавно споразумение което урежда много от въпросите . Калфов Политис май беше. Между нас и сърбите подписано няма. За малко ни се е разминало по време на Гошо тарабата да станем Юго република. Тогава когато насила са македонизирали пиринският край. Затова сега македонопитеците претендират за македонско малцинство у нас



Тема Re: "Политиката на мократа спагета"нови [re: oberleutnantRzevski]  
Автор Metropolis (LANL)
Публикувано27.03.23 07:56



Викаш сред политиците няма таха ангелоподобен както си ти?





Тема Re: "Политиката на мократа спагета"нови [re: Metropolis]  
Автор MupaM (ordinary юзър)
Публикувано27.03.23 08:11



Сичко разбрах, само не разбрах за кого агитираш.



Аз за Шкварек бих гласувала, ама той само загрява засега явно. При всичките условности (ясно, че това е показване за пред публиката и някои неща са си ачик казани с цел да се харесат на съответния дял от публиката, а не че са нещо практични или реално приложими) изглежда добре за политик. Сега, те преди да поемат властта наистина, всичките изглеждат на някого повече или по-малко добре - за да им се гласува за пръв път доверие... ама няма как.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Редактирано от MupaM на 27.03.23 08:09.



Тема Re: "Политиката на мократа спагета"нови [re: MupaM]  
Автор MupaM (ordinary юзър)
Публикувано27.03.23 11:20



А Драган Цанков и Данаил Николаев, без да подценявам извършената организация и рисковете, имат за задача да обявят промяна на статута на една така или иначе съществуваща, организирана, с власти и всякакви чиновници основно българи, полудържава. Не да вдигат тепърва въоръжено въстание или да разчитат на всемогъщата Русия, примерно. Това се вижда с просто око въз основа на ученото в шести клас.

Що не се намери един Драган Цанков в Търново по времето около Кримската война? А, да, щото нямаше държава България, нали.


------------

И още за мърдането на пръста, докато не съм на телефон, а на компютър. Сега, не се родил Драган Цанков, ами само изродът Ванчо Михайлов (роден 16 години след 1878 и описван от вестник "Дума" като почти мексикански едър наркопроизводител с единствена цел да спечели пари; и тия преди него в организацията, които са много, сигурно и те така) - не се родил. Обаче в десети клас сме учили ей това:




Основният текст, разбира се, е абсолютна художествена измислица за балъци като нас, дето нищо не ни намирисва. Обаче това, дето съм го боядисала в зелено, е автентично. Сега, не е като на Драган Цанков, сигурно по един човек от град се е намерил и сега голямо мърдане на пръста го изкарваме, ама кот - такоз, както казват по вашенско в Североизтока.


На 15 май Лазар Глаушев и Андрея Бенков затвориха дюкяна си и заминаха за Солун. По същото време там се събраха представители на почти всички македонски градове и на 20 май бе подадено до чуждите консули в тоя град (английски, австрийски, французки и италиански) следното прошение:

[# Вергия — данък.]

„Ваше Високопревосходителство! Познатм си вече на цъль свътъ въковннте страдашя и мъки, на които беха беззащитно изложени хриспяните подъ турското фанатическо господство. Познато е също, че адските изтязашя които особено претърпе въ послъдне връме миролюбив български народъ отъ турското безпримермо варварство во всего пространство на бащиното му огнище в Мизия, Тракия и Македония, подигнаха общо негодуваше въ образование, и най-после извика Русо-Турската война, която недавно пръстана по слъдстше на сключенний въ Св. Стефано по между двете воюващи страни мирен договоръ.

Всички й българи народъ ся зарадва като видъ, че желашята му се изпълниха и нуждите му се удовлетвориха, и ний, вснте българе въ Македоня съ силата на Св. Стефански договоръ, чекахме съ големо нетърпеше освобождешето си от бъснующето още надъ насъ Турско варварство. Но на мъсто това, за голема жалъ виждаме, че местньте власти! отъ една страна, и гръцкото духовенство отъ друга, съ различни сръдства изнудиха отъ неком наиш невинни братя подпись, за да ги злоупотребатъ, като увъратъ ВеликУте Поручительнь Сълъ, че ужъ ньй сме бьвши гърци, а сме желаеле само улучшвно, а не присоединешето си съ новоучреждаемото българско княжество. Това безнаказано подиграваше съ нашьпе подписи, сиръчъ с народното ни име и чувство, дълбоко наскърби всички ни особито при предложението, че такво едно лжжливо изявлене отъ страната на Македонските българе, можъ да ся е вече падало и на Ваше Високопревосходителство. Поради това по-корноподписаннте представители отъ разни общини в Македожя, осмеляваме ся днесъ най-смирено да B поднесемъ настоящето прошеше, съ което като протестуваме противъ всякой злоупо-требитель на нашите подписи същевременно умоляваме Ваше Високопревосходителство въ името на правдата и човеколюбето, да благоволите да подъйетвувате предъ честното Правителство на

Негово (Оставено празно място за дописването на името на съответния държавен глава), за да се опредъли, ако би било нужно, една комися, която ще може най-здраво и най-безпристрастно да испита и да се увъри на местото, че нашите желаня и нужди са общи и неразлучни съ тия на нашите братия блльгаре, които населяватъ Мазя и Траия, и съ таковъ начииъ да пръстанатъ еднажъ за всякога безсрамнь Ь викове на незначителни помежду ни гръцки елементъ, който непрестанува да бвапамои човеколюбива Европа въ возвишеньпъ й чуиства и намърення къмъ страдаю

!тб.

В твърда увереность, че милостиво ще погледнете на тая ни смирена просба, зимаме чвоть съ най-дльбоко почитанье да ся наричаме на Ваше Високопревосходителство покоръниьи слуги.

Македонски българи

Представители одъ разни общини одъ Македоня Солунъ, 20-го мая 1878 г.

Печат на Велешкото църковно настоятелство, 1868 г.

Печат на Струмишката църковна община, 1870 г.

Печат на Скопското българско общество, 1870 г.

Представители Велешки Саздо Петрушевъ Шулевъ Ан Георговъ

Представители Струмички Ставрушъ Тимовъ Констандинъ Русовичъ

Представители Скопски

Тодоръ Стевковичъ Иованъ Карагеорговъ

Печат на българската община в Битоля, 1872 г.

Печат на Прилепската българска община

Печат на Неготинската българска община, 1871 г.

Представители Прилепски

Христо х. Илювъ Христо Фукара

Представителм Тиквешки х. Арсо Христо Николовъ

Печат на Гевгелийската българска община, 1871 г.

Печат на Кукушката българска община

Печат на Солунската българска община

Печат на Баташката община

Печат на Тетовската българска община, 1869 г.

Печат на Кумановската българска община, 1870 г.

Представители Гевгелски Георги Баялцали Ичо Догановъ

Представители Кукушки Андонъ х. Стойковъ Михаилъ х. Диновъ

Представители Солунски Паунчевъ Никола Наето Стояновъ

Представители (отъ) Ваташа Мише Ризовъ

Ризо Добревъ (Имената не личат ясно)

Представители Тетовски

Икономъ папа Серафимъ: Заф1ръ Нжоловъ

Представителн Кумановски Попъ Божинъ:

Д1мо Ивановъ

Представители(ь) Радовишъ Христофоръ Константиновъ Хрисго Ико(но)мовъ

Представителн Воденскн Трпче Стояновъ Иованъ Безо

Печат на СъреквгМелиичко-Драмско-Неврокопското учителско дружество

Печат на Петричкия казалийски съвет

Печат на Неврокопската българска община

Настоятели училищни Стефанъ Шаманджиевъ Георги Любаховскьш

Представители Петрички Стоянъ Герпевъ Георги Урумовъ яп авителн. Нввронваеш

Печат на Д. Хисарския казалийски евветъ

Представители Демиръ Хисарь Попъ ДмЬри Кърчевскй ванъ Голагановъ

Печат на Щипската българска община

Кюстендилска епархия

Печат на Сърската българска църковна община

Печат на Драмската българска църковна община

Представители Щипски Мано Панаютовъ

Лазо х. Димитровъ

Представители Сърскн Ил1я Иоваловъ Касарозъ Иванъ Братановъ

Представителн Драмски

Печу х. Оглу Алекси Чановъ“


Представителите на Радовиш и Воден не бяха донесли със себе си печатите на своите общини и сложиха само подписите си, а представителите на Битоля и Неврокоп удариха само печатите на общините си.

Когато се завърнаха в Преспа Лазар Глаушев и Андрея Бенков, целият град знаеше къде бяха ходили и що бяха вършили. Узна и каймакаминът, узнаха и мнозина от преспанските турци. Лазар и Андрея не бяха се крили много ни в Преспа, ни в Битоля, ни в Солун. Турците в Преспа кротуваха и изчакваха. Чу се за турски бунтове и размирици само някъде по Родопите.

На 13 юни 1878 година се откри Берлинският конгрес Англия, Германия и Австрия разкъсаха Санстефанска България на три части: от Северна България се създаде не напълно свободно княжество; така наречената Източна Румелия с главен град Пловдив бе превърната в автономна турска област, а Македония оставаше и занапред под пълна турска власт. Без да пролее ни капка кръв, Австрия успя да си присвои Босна и Херцеговина, а като награда за своето приятелство към Турция Англия получи остров Кипър.

[# Един екземпляр от това прошение се пази в Пловдивската на родна библиотека и музей.]



Щом се разчу по Преспа за берлинското злодеяние, мнозина преспанци изпаднаха в смут и страх. Те не бяха крили радостта си от руската победа и сега се бояха от турско отмъщение, ала още по-голям беше страхът им и смущението им пред бъдещето, след като бяха повярвали, че няма да бъдат повече турски роби. И които бяха по-предприемчиви, взеха да бягат от Преспа; продаваха набързо каквото имаха от имот и покъщнина или пък изоставяха и дом, и всякакъв имот и бягаха на север, към свободната българска земя. Бягаха отделни люде от по-младите, но бягаха и цели домочадия.

— Да побързаме, докато турците не са затворили пътищата и новите граници!

За едно късо време, докато започнаха първите студове, само от Преспа избягаха над две хиляди души, а имаше бежанци и от селата. Бежанци имаше и от цяла Македония.

Редактирано от MupaM на 27.03.23 12:43.



Тема Re: "Политиката на мократа спагета"нови [re: Metropolis]  
Автор ad miralМодератор (андорския флот)
Публикувано27.03.23 11:27



Кое пак не си разбрал?

Не разбрах, какво ще последва от това, ако се намерят пълните архиви с точните цифри.

Какво очакваш да следва от това че намериш стари родови снимки?

Аз нищо не очаквам, затова питам очакващите.

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.


Тема Re: "Политиката на мократа спагета"нови [re: MupaM]  
Автор Metropolis (LANL)
Публикувано27.03.23 11:56



За никого не агитирам. Както винаги ме интересува историческата истина. И какво реално се случи и случва в близките няколко години. Доколкото знам за Шварек няма как да се гласува, защото мисля че тези които го подкрепяха няма да участват в тези избори. За това кой как смята да гласува имаше няколко теми и там съм писал за кого ще гласувам. Знаеш че много мразя темите тути фрути. Макар че почти всички теми тук се превръщат на това. Аз обаче избягвам да си губя времето в подобни говорилни.



Тема Re: "Политиката на мократа спагета"нови [re: MupaM]  
Автор Metropolis (LANL)
Публикувано27.03.23 12:00



За да не разводнявам още темата ще кажа щ
Че Драган Цанков е много спорна личност. Доста повече от Стамболов.




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.