|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
|
|
Щом те кефи, всеки намира своето щастие. Ако имаш възможност пообиколи из Европа, ще ти хареса като турист.
אהבה
| |
|
|
|
И като турист не искам.. няма какво да видя и да ме грабне.. друго ми е ценно на мен.. с Европа сме много различни
Новак, я!..
| |
|
|
|
В отговор на:
Знаеш ли, с напредването на годините все по-малко искам да контролирам..
т.е. - не те интересува дали имаш или нямаш време за важните за теб неща? Че за какво тогава е темата?
| |
|
|
|
А какво общо има контрола с любимите ми неща?
Новак, я!..
| |
|
|
|
И аз използвам "нямам време" като учтива форма на "не ми е достатъчно важно за да му отделя време".
А че днешният живот гълта все повече и повече време... Да! Определено!
Всичкият този потребителен "избор" който имаме... За да направиш избора, трябва време. Дори да не избираш - трябва да минеш през процеса на вписване. За телефонен план. За електричество. За газ. За вода. За канал. За смет. За банкова сметка. Банкова сметка за тази цел. Обаче трябва друга банкова сметка за друга цел. За трета и прочие. За телевизия сигнал доставка. За цифровани филми доставка. За какво ли не! Да не отварям дума за "избори" свързани с големи суми! За здравна осигуровка. За осигуровка за лекарства. За осигуровка за зъболекар. За осигуровка за очен лекар. (В САЩ тези са различни осигуровки, всяка изискваща избор на осигуровка фирма, и после пак избор на специфичния осигуровка план.) За застраховка за колите, застраховка за къщата, адвокатска фирма за ежегодишно оспорване на новата (безсрамно нагло раздута) данъчна оценка на къщата, и прочие!
Аз, примерно, през миналите 3 дни вложих 20 часа в изготвяне на доклад по стойността на къщата ни, със снимки на заглавната страница на окръжен вестник и после на страницата показваща цените на къщите, продадени в нашия пощенски код, с коментари и обобщения, които да бъдат лесно и точно схванати от комисията по данъчна оценка. Докладът ще бъде използван от адвокатската фирма, която сме наели да оспорва покачването в данъчната облагаема стойност на къщата ни. И това е за тази, 2023 година; подобно усилие практически правя всяка година. Отделно времето, което влиза в събирането на данните, които обобщавам веднъж годишно. Това просто като единичен пример на нещо, което гълта време - а нагледно, в "големия" живот, остава незабелязано.
Като си спомня едно време в България (спомени до 1974) хората как имаха време да играят карти, да играят шах (шах! че и партий разиграваха!), табла, да ходят на привечерни разходки... Но не си спомням някой да е прекарвал време в избор на план за електрическа доставка, или на план за телефона, или да е събирал данни за данъчната оценка на жилището си, или нещо подобно. А, да не забравя, и времето, всеки седмокрай, да се ходи "на лозе" (в нашия случай, лозето на дядо и баба беше на Веслеца, край Враца), и там да се върши земеделство...
По Америката също до към края на 1970-те хората са имали време за общуване и лично ползване. Защото имаше една газова компания, една електрическа, една от всичко: нула потребителен избор - но пък имаше правителствена регулация на цените, и никоя от изброените компаний не можеше да съдира клиентите си. От както получихме "избор" - и де-регулация - и вече неправилни избори могат да ни заровят икономически - толкова много време хлътва точно в избиранията... Непрекъснато някаква сметка, някакъв план, някакъв избор, изтича, и трябва да бъде подновен... Което е не само дръпване на време, но и един хроничен тормоз - защото ако изборът не бъде направен, и то правилно - поемаме последствия. Които може да са ужасяващи поединично, или сборно. Но последствия имат. И защото ние пък имаме избор - усещаме природното задължение да отделим време да направим максимално правилните избори.
Обратно към от където започнах: за каквото е нужно, намирам време. Задължен съм да намеря време. Но за каквото не е нужно - или няма стойност съразмерна със стойността на времето което ще ми вземе - не, нямам време.
Браво на коментара!
Редактирано от Santo Modesto на 27.03.23 02:24.
| |
|
|
|
| |
|
|
|
сега се чудя втората селска къща дали няма да се срути от снега и кфо да праая ако се срути
щото нали климатични промени и ся рекордни снегове
па ако нещо на наемателите им е на криво ...
| |
|
|
|
Ами то, да, от вашия свят, от Америка и Западна Европа идва това усещане за "няма време" и израза като устойчиво словосъчентание. И тук доскоро е било екзотика да кажеш, че нямаш време. Дори песента на Васко Кеца "Бързаш, няма време" като излезе навремето, звучеше по-скоро като модернистичен рефрен, нежели реалност.
А сега, да, демокрацията, правото на избор от все повече роящи се възможности, гълта, лапа, изяжда все повече от времето за пълноценно живеене и общуване със себеподобните.
| |
|
|
|
Едно време хората са живеели доста по-труден живот и са имали време за всичко..
Кои хора? За какво всичко са имали време?
На село-едно време-имали са време за това, което е трябвало да свършат. Но са имали време и за седенки.
В града. Сутринт стават отиват на работа, не губят 1 час и повече за пътуване. Вечер, също. Пътуванате отнеме поне 2 часа в големите градове, че повече, на ден-това е най-отнемащото време за други лични занимания.
В малките градове си живеят като едно време, поне моите наблюдения са такива. Ако човек не работи на 2 -3 места, не се застоява на лап топа, а само сутрин прочита вестника, време има за всичко, което човек реши, че му е необходимо. Останалото е лакомия .
Аз не се оплаквам, каквото реша да правя си го правя и времето ми стига. С редки изключения, когато клиенти искат сега и веднага, ако може за вчера. Често вече отказвам такива желания.
| |
|
|
|
Едно време децата от шестгодишни са се включвали в семейния труд. Сега ги отглеждаш до бакалаври а после им помагаш. Знам че вашата деца не са така, говоря за останалите 90%
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
| 
|
|
[
