Едно време всички правеха добри коли, дори французите и италианците правеха сносни. Говориме за сега.

Z

Скандинавските криминалета па са едни от най-депресарските криминалета на света.
Чета някои, де. Като няма риба, и ракът е риба. Скандинавски раци в жанра - много. Много криминалета пишат тия 'ора.

То не и точно депресарски, в смисъл на черна мъка и безнадеждност, криминалето е по дефиниция сравнително оптимистичен жанр, поне класическото, ами едно такова странно усещане за умерена тъга или тревога. Героите им такива. Мода някаква.
То въобще сега света на тая литература го тресе и една малко по-друга мода - на психологически драми или трилъри, каквито аз като пораснала с Агата Кристи и подобните на нея мразя (изобщо трилъри мразя, и тях отделно и психологически романи - отделно), ама скандинавците успяват да ти вкарат усещане на безкраен, неспирен студен дъжд и облаци некак си.
"Кестеновият човек" я гледах, ама нещо ме спря да я купя.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Редактирано от MupaM на 12.03.23 14:04.

То сега всичките са такива. В момента чета първата книга от една серия Чарли Паркър. Главният герой е бивш полицай и започва с убийствата на съпругата и 3 годишната им дъщеря по особено жесток начин. Е, детето е починало от страх още преди да започнат да го мъчат, ама все пак... Авторът е ирландец, преместил се в САЩ.
В стил Агата Кристи има една поредица за инспектор Гамаш, наскоро качена в читанка, обаче аз пък изгледах сериалчето, та няма да я чета. Няма ужаси, канадска.
А "Кестеновият човек" ако ти се чете, ще се разровя от старите теми и ще намеря линка. Пълно е с грешки, но се свиква.

От онзи регион само волво и икеа мога да потребявам.

Аз пък потребявам с огромен кеф поп-музиката им. Винаги е специфична и в голяма степен - неповторима. Уникална, де…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доста са така, да, не само скандинавските. Мода. Намира се и класика, ама рядко, пък и анотациите не винаги помагат. Гамаш го четях до един момент, още не съм го отказала, но направих пауза - многословно и еднообразно, реших да разнообразя. Иначе си е мой тип криминале. Антъни Хоровиц също. И някои други съм си накупила и ми стоят при чакащите. Видя ли нещо приличащо на нормално криминале, купувам. Последно от тоя тип четох една четворка къси романи на двойка съпрузи - арменка и естонец, руски превод от естонски, ама ги бях купила още преди банковите санкции, сега вече не може да мине плащане (щото аз тегля и платени книги ;)).
Кестеновия ако го препоръчваш като не-трилър, да му дам шанс?

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Редактирано от MupaM на 12.03.23 16:22.

На място отбележка, сетих се че и някой друг филм от Скандинавия изгледах с одобрение за разлика от един немски от който още не втриса от неудовлетворение.

"Кестеновият" си е баш от онези, с ужасите. Имало и тв. поредица. И да ми попадне, няма да я гледам. Книгата ми стига. В едно интервю покойният вече Хениг Манкел (поредицата Валангер) обясняваше на репортера как не може да разбере защо смятат Швеция едва ли не за рай. Според него цялата "мръсотия" е добре прикрита, но е много по-страшна от тази, дето се вижда. Беше гост на фестивал за крими романи тук. Това - северът, не е за мен. Както е казал поетът " но вреден север для меня". Броени дни като турист и хайде пак на юг при "диваците".
От Антъни Хоровиц не съм чела нищо, но го познавам като сценарист. Последно гледах мини сериал по негово произведение и сценарий Magpie murders.

Ако ти попадне финландски и го изгледаш докрай - ей тогава вече те признах. Не съм гледала по-големи психарии от техните филми. Не може да е вярно! Как изобщо живеят там! Не знам, не знам.

Понеже аз класически невежа, всичко там на север го водя скандинавци. Сега Безсънното ме информира че били норвежки тези филми които си спомням с добро чувство, вълната и тунелът. А един исландско-американски (сега го разбрах) е жесток, арктик се казва, препоръчвам над всички жанрове.

Аз съм им яла попарата по-отблизо. Свирила съм им. Странни вкусове имат. Харесват си едни типични ритми, малко като суинг, и на тях си танцуват. Хитове не ги трогват особено. Затова много не можахме да се харесаме взаимно и се преместихме по-към Западналата Европа, където ни оцениха по достойнство и там си и останахме.

ПОЖИВЕМ-УВИДИМ!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите