|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Точно за това са напъните
[re: MilaO6]
|
|
| Автор |
UnicaDonna (скандалджийка )) |
| Публикувано | 30.12.22 07:16 |
|
|
Абе то и “заболЕВАЕМОСТ” си беше точната дума, ама “заболЯЕМОСТ” я измести по Ковида, че по-кратичка и по-лесно се премяташе денонощно из устите на отговарящите за вируса!
МЕТЕРЕОЛОГИЯ не съм чула никъде още, ама аз и “алАНГРО” не бях, и “партийна ВИХРУШКА”, и “Икономиката се СРИ”… Да дадем още един мандат на Киро и да видиш революции в българския език!
ПОЖИВЕМ-УВИДИМ!!
| |
|
|
|
Нощем, когато земята излъчва топлина към космоса, колкото повече СО2 между земната повърхност и космоса, толкова повече от топлината, която би отишла в космоса, бива попита от СО2: част от тази топлина бива пре-излъчена към космоса, но (колкото и малка) част бива пре-излъчена обратно към земята.
А четеш ли, преди да се заяждаш?
ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, Liya, saksun, NUT, jumbles
| |
|
|
|
Когато се изказваш, важно е не тълпата да те разбере, а ценните изключения в тълпата да те разберат. Или нещо такова. Често натякван от професори, които подчертаваха да добавят че ние сме били привилегировани те, ТЕ, да ни преподават.
След много години разбрах, че подобно правило било изказано още от римско време...
| |
|
|
|
Подсети ме за още една дума, "поинжинерена" в САЩ: "възпламеняем". На речников английски, "inflammable": забелязваш ли представката "in", като във "възпаление" (inflammation).
Да, обаче това "ин" в ушите на американските инжинери звучело като "ън", което обръща значението от ВЪЗпламеняем на НЕпламеняем. И ей го "възпламеняем" на инжинерен английски: "flammable".
Скъсяването на думата също беше добре дошло при програмиране, примерно за обозначаване на диаграми по възпламеняемост: едно време (който си спомня), една страница съдържаше броени места за "знаци", били те празни (бели) места или букви или препинателни знаци.
На мен "заболяемост" ми харесва. "Алангро" беше много модерна всред интелектуалците в България някъде през 1960-те, да се използва след всяко "случайно" "клъцване / настъпване / затапване / поставяне някого на място" и прочие изяви на интелектуалщина - че казаното не било нарочно и предумислено, а "алангро", сиреч, заради ядосване... Като че това би извинило простащината.
Обратно към метереологията... Ми така аз съм я писал (повечето пъти, ако си спомням добре), и така са я писали другите около мен... Подобно на звученето на ИНфламабъл / ЪНфламабъл, "метеор" звучи на занимавка с метеори, а "метер" звучи на измерване на нещо - в случая атмосферна динамика. Никой никого не е поправял. Дали каквото сме писали е достигало в НЕредактиран вид до официален доклад - и какво как е било поправяно - не знам. Бил съм от вътрешната страна, не от външната с официалното буквене на "метереология"...
| |
|
|
|
Аре, аре, щот преди туй бат ти бойко беше по-добър. То, ако от хора с най-добри езикови познания ставаше добър политик или министър-председател, езиковедите щяха да са най-подходящи за тия постове
Има един клон от лексокологията, който изследва откъде се появяват подобни езикови грешки и защо се деформира и изкривява езика, как се появяват подобни грешни форми и защо в няккъв момент продобиват гражданственост. Неграмотността е единия аспект от отговора. Но има и друг. Каква е езиковата "логика" или път, начин, по който се появява една грешна форма...
Например, заболеваемост очевидно идва от заболяване. Откъде идва тогава заболяемост? Как така неграмотникът изпуска "ва"-то? Очевидно го образува не от заболяване, а от заболя (ме). Така че, логика има, макар и откачена
За метереологията не знам какво да кажа... търся да видя, откъде е изкочило това нещо, след като коректното название метереология идва от гръцки от думите „метеор” (явление, което протича в небето) и „логос” (познание, учение).
А ето и линкове с метереология:
[url=https://bntnews.bg/bg/a/krizata-v-instituta-po-metereologiya-na-ban-e-na-pt-da-nameri-razreshenieКризата в Института по метереология на БАН е на път да намери разрешение[/url]
Не мога да повярвам, че може да става дума за премятане на езика и от -оро-, става на -рео-. Все пак става дума за БНР, БТВ и пр... уж, официални институции, които боравят професионално с езика... Освен да има някакво друго обяснене...
Редактирано от MilaO6 на 30.12.22 20:45.
| |
|
|
|
Това с научните термини или термините в специфичните научни и практични области си е цял отделен клон на езикознанието и по-точно на лексикологията. Обаче, е трудна област от гледна точка на стари и нови понятия и лексика, която се е превърнала в терминология. Т.е.: Повечето думи, превърнати по-късно в научни термини са произхождат от гръзки или латински. С течение на времето смисълът се променя, явлението е обраснало с нови факти и значения, но се запазва пъвоначалното общо значение, което се носи от корена и така остава и като научен термин. В уикипедия може да се провери, че подобно на сегашната наука "Метеорология" е имало познание още в дълбока древност и пр.н.е. "Метеор" на гръцки е означавало "явление, което протича в небет" ( и „логос” (познание, учение). Може много неща да са се променили от онова време, настъпило е за какви точно небесни явления става дума в това знание, но така или иначе произхода на термина и названието на науката "Метеорология" е ясен. Ако се намери подобно обяснение и на "Метереология"тогава да му мислим. Засега "метереологията" остава неизяснено откъде идва:-)
| |
|
|
|
Англо-американската култура, и от там гледна точка, и от там езикова нагласа, поставя себе си в центъра. Което е нормално: ако аз погледна към света, гледам от моето място, от мен си, не от мястото на някой друг.
Та в тази езикова нагласа, произходът (освен ако не е крещящо чужд) започва от английския и англо-саксонската история, и ако такова обяснение изглежда задоволително - точка по въпроса. В случая с метереологията, думата съдържа "метер", което вече е прието за измерване, и "лог" (дървен труп), което е от старо-английската древна практика, преди да имат четмо и писмо, да отбелязват неща чрез резки върху дървен труп. От там произхожда коренът за понятия като списък, вписване, евентуално вход в изчислителна система. И занимавката с атмосферните явления се състои от измерване (метер) и вписване (лог) на измеренията. Ето ти "метереолог-ия".
Аз бях образован в описания англо-американски подход: всяка дума започва от мен и от каквото е мое: моето е центъра на света. Само че "моето" е българското, а не английското. И както аз виждам, българското "мятане" или "метане", задвижване, привеждане в движение през въздуха, е било копирано от по-низшите култури, примерно гърчоляшката, и българската дума "метане" е основата на гърчоляшкото "метеор". За "лог" не знам достатъчно добре българския език, и не мога да посоча точен български източник - но и само българският произход на ПЪРВАТА, осново-полагащата, част на метереология, ми е достатъчен. И точка по въпроса.
| |
|
|
|
Българската дума с измерването в корена е метрология и вече е заета за друго :)
| |
|
|
|
подобна тъпащина е американското съкращение kph по аналогия с mph
щото k-то в кило***** значи х1000, ама какво х1000 кой знаеРедактирано от ~@!$^%*amp;()_+ на 01.01.23 19:56.
| |
|
|
|
Аз бях образован в описания англо-американски подход: всяка дума започва от мен и от каквото е мое: моето е центъра на света.
Та в тази езикова нагласа, произходът (освен ако не е крещящо чужд) започва от английския и англо-саксонската история, и ако такова обяснение изглежда задоволително - точка по въпроса.
Еми това убеждение, ако изключим, че си го написал ти, доста точно илюстрира корена на американската неграмотност и ограниченост , да ме прощаваш
Няма как англо-саксонската езикова култура да е основополагаща, защото специално научната терминология използва латински или гръцки корени и дори цели думи от латински и гръцки по простата причина, че те са възникнали и като система от явления и понятия, и пъровначалното познанието върху тях, и като думи, лексика и значения стотици години по-рано в гръцки и латински и са дали основополагащите термини на всички основни науки и научни клонове и съответната терминология във всички езици. Това е общоприето положение във всички езици и си има дъбок смисъл и основание именно, за да няма объркване, хаос, тавтология и пр. в научната сфера. Термините, за разлика от другите думи се отличават с това, че назовават точно определено, специализирано понятие в някоя научна област и не допускат многозначност или преносни значения. Англо-саксонската езикова система може да претендира само върху някои много по-късни и новопояивли се научни факти и тяхното наименоване и обяснение.
В този смисъл, обяснението ти за метереологията издиша напълно и отвсякъде. Както и 741 ти е обяснил в българския има метрология, което е различно от метереология и означава: от гръцки - " metro+logos – мярка + мисъл, причина", т.е. наука за измерването, методите и средствата за измерване. Няма как "метеор-" да е същото като "метро-" - т.е. мярка, след като означава "явление, което протича в небето", а не "метер-" мярка. Няма как "лог" да означава "дървен труп", след като "логия" идва не от англосакското "log" - дървен труп, според теб, а от гръцкото "логос"(мисъл, причина, истина). А "логия" е общоприето за всички езици и представлява втора съставна част на сложни думи със значение наука, а в хераклитовата материалистична философия, означава "всеобща закономерност"...
Проверих и произхода на метеорология на английски meteorology в , откъдето става ясно, че в английски думата идва през 15-ти век от френски -meteorologie, а във френски идва от старогръцки .
Специално внимание е обърнато и на втората съставна част "logy", което е словообразуващ елемент в английски и означава "говорене, беседа, трактат, доктрина, теория, наука" и пак да повторя идва в анлийски от старогръцки най-често чрез френски., като "-log-", в случая няма нищо общо с "дървен труп", а представлява комбинираща форма на глагола "legein" - говоря, разказвам...
В америанския английски meteorology идва от английски, а в английски вече обяснихме:-))) Така че, няма как да е метереология, след като е meteorology и точка
Редактирано от MilaO6 на 01.01.23 22:15.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
