|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Защо?
|
|
| Автор |
Lira Emerald (Happy dreamer:)) |
| Публикувано | 17.10.22 20:04 |
|
|
Няма значение, кой е написал текста в синьото. Въпросът е принципен и важен според мен, защото е всеобщ. Отговор е към тема, свързана с бройката натрупани години...Това изречение силно ме провокира и затова пускам тема.
И аз на 52 бях кукуряк, на 55 съм уморена и отегчена.
И се питам -защо?...защо позволяваме да се чувстваме така? Животът ни е един и е безценен. Всеки ден е подарък /банално е, но е истина и факт/.
Защо не си го правим да е поне малък празник, за нас си! Другите нямат особено значение. Фактът, че си жив, че усещаш, че имаш тяло, разум, чувства и емоции е достатъчен да се усмихнеш и да си извървяваш пътя.
Сменят се сезони, обстоятелства, картини, идеи, настроения...интересна е и способността за адаптация, за смяна на блендата, за промяната и у нас според ситуациите. Любопитството да преоткриваш непрекъснато себе си, да наблюдаваш и отразяваш, да подобряваш, да актуализираш и пренасочваш енергията си така, че да се зареждаш непрекъснато за нови и нови неща.
Рутината смачква, да...но пък изборите са единствено и само наши. Годините тук нямат значение. Значението сме си самите ние
Разбира се, не визирам случаи, където човек е покосен от сериозна болест, загуба на дете/това според мен са двете единствени и най-значими причини за срив/ и съответно е изпаднал в депресия, което вече е клиничен казус, но и в този случай, докато диша има шанс за промяна.
В темата говоря за здрави или сравнително здрави хора, които е хубаво да се радват на живота, да се радват най-вече на себе си, че ги има, че има толкова неща, с които да се занимават, да радват себе си и света и да не се чувстват уморени, апатични, отегчени...отегчени-от какво?
Работа, образование, хобита, занимания разни, пътувания, каузи, помагане на хората, посвещаване в нещо, навлизане в нови дебри на познанието...толкова необятни простори има за да не се чувстваме “уморени и отегчени“, и да не забравяме, че ние самите сме си най-важни и съответно да правим така, че да сме усмихнати, дейни, заразяващи с идеи и какви ли не повдигащи емоции...щуротиите също са разрешени
Какво мислите вие по този въпрос?
Редактирано от Lira Emerald на 17.10.22 20:07.
| |
|
|
|
Ми аз мисля, че умората действително се натрупва. Отегчението обаче е ненужно, любопитството трябва да се подхранва. Има нещо подобно на отегчение - досадата, която изпитвам при повтарящи се едни и същи грешки (при по-младите) или от неща, които човек разбира на 50-60, а е трябвало да ги разбере на 20-30.
Преоткриването на себе си не е за мен. Аз съм човек на консерватизма, статуквото и постоянството. Каквото съм си начертал на 15-20, това следвам и до днес. Разбира се, при екстремна ситуация откриваш непознати свои реакции - като цяло предсказуеми: нахапана от куче по главата дъщеря, свидетелство на катастрофа, смърт на близък, силно земетресение и подобни. Не съм подозирал, че съм хладнокръвен и че това е в контраст с околната паника - но и нямам никакво желание отново да "преоткривам" себе си в такива ситуации. Професия: отдавна разбрах, че съм я сбъркал, не ме влече (правенето на пари), карам по инерция и каквото можах, преоткрих Какво да преоткривам още, не мога да се сетя. Може и някакъв неподозиран талант? Не го и търся, може би в това е ползата от темата, да взема да мисля 10 дена х 6 часа, белким се сетя за нещо.
| |
|
|
|
има толкова неща, с които да се занимават, да радват себе си и света и да не се чувстват уморени, апатични, отегчени...отегчени-от какво?
имам конкретно предложение за теб: майка ти е жена на възраст, разни болежки я налягат, има нужда от повечко грижи и помощ - вземи я да живее за постоянно у вас, за да ти е под око и да откликваш навреме на нуждите й. след една година ела и задай пак същия въпрос.
ЗАБРАНА ОТ: Albena l UnicaDonna, sladunka medunka, Liya, saksun, NUT
| |
|
|
|
защо позволяваме да се чувстваме така?
Душа, кой те пита дали позволяваш или не? Това е естественият ход на нещата. Когато едно цвете започне да вехне - то си вехне. Накрая умира.
Насила хубост не става, даже е грозно да се напъваш да правиш неща нарочно. И на самия вехнещ му е неприятно и уморително. Ще го усетиш, няма да ти се размине. Клетки умират, органи се амортизират..
Всекиму идва в различна степен и на различна възраст. Но ИДВА.
Не мож го спря.
ПОЖИВЕМ-УВИДИМ!!
| |
|
|
|
Благодаря Крафтър за отговора
Докато те четях не знам защо се сетих и асоциирах с термина "съпротивление на материалите"...накратко съпромат
Има връзка и с доста отговори и разсъждения по темата
цитат: "Товарите предизвикват деформация на тялото (изменение на неговите размери и/или форма). В съпротивление на материалите се извеждат зависимости, които дават връзка между натоварването и породените от него напрежения и деформации."
| |
|
|
|
На теория си права. И аз пърхах сравнително доскоро.
Обаче се усещам, че вече "не ми свети пред очите", както преди. Няма конкретна физическа причина. Някак спря да ми е интересно. И започнах да се отнасям скептично и цинично към почти всичко.
Тъжно е, все си мислех, че няма да се дам.
| |
|
|
|
Разбирам какво искаш да ми кажеш! Похвално е и уважавам решението ти щом имаш сили, обич, желание и посвещение, които да отдаваш за да се грижиш за болната си майка докрай! Това е твоето решение и аз ти се възхищавам, но и се питам...а ти как си? Помисли ли и за себе си?...за това, че трябва да си в добра кондиция за момчетата ти и най-вече в добра форма заради и за себе си?
Не накланям на никъде везните с написаното, моля те разбери ме правилно.
В тази връзка, обаче без и грам наклон на темата в кофти посока искам да ти споделя, че майка ми настани покойният си вече съпруг в дом, когато той стана неадекватен и неподвижен. Просто нямаше друг начин. Тя и сестра ми нямаше начин как да се грижат за него. Там, в домът той преживял 6 месеца и почина на 86 години в пълна неадекватност, следствие диабет в ужасна фаза и т.н.
Сестра ми живее с майка ми, която за радост е все още с акъла си, макар и доста обездвижена и мрънкаща и за съжаление заради егоизма на майка ни остана покорна нейна робиня.
Тези дни си говорехме и тя се разплака, осъзнавайки колко е загубила в живота съобразявайки се с нея години наред. Каза ми в прав текст, че ако майка ни загуби разсъдък и вече е и неподвижна, нали няма да я обвиня, ако вземе решение и настоява да я настаним в съответен дом. Казах и , че има подкрепата ми!
На своите деца съм казала, че ако се стигне и с мен до подобни състояния на тежест, неадекватност, специализирани грижи, никога да не се обричат на един отиващ си живот и да се занимават с мен, погубвайки себе си, лишавайки от внимание себе си, техните деца и семейство. Има домове и да ме дават там! Да не се чувстват виновни за нищо! Аз моето съм си го изживяла
Те трябва да живеят техният си живот! Докато сме в час ще се справяме някакси да не сме в тежест, другото е ясно...
Това ми е мнението. Прегръщам те!
| |
|
|
|
Временно е!
Май си в период: Лъвът се готви за скок...просто го усещам
За всеки случай може да се проверят нивата на хормоните, щитовидна жлеза...това, онова.
Абе емоция ти трябва вееее...емоушън некъф, мотивация...и глей какво става
Абе, ти си знаеш ...хайде, действай без страх...просто го направи в един момент онова, което обръща нещата на 180 градуса
Както казвам, всеки си знае неговото лекарство...еее, това негово лично лекарство, дето си го знае само той, човекът може и да е отрова за другите, обаче, какво значение имат другите, когато спасяваш СЕБЕ СИ!!!
Ти като си ок и светът за другите е по ок!
| |
|
|
|
Има едно друга гледна точка - отпуснеш ли се, спре ли да ти дреме, спират и проблемите. Режим съхранение.
За едни неща съм адски уморена. Други толкова са ме отегчили, че ме изкарват извън кожа. Нормално, си мисля, похабяване на материала. Т.е. мързи ме вече да подскачам. Но пък открих за себе си, че изучаването на нещо, бавно, напоително и осъзнато, ми доставя страшно удоволствие. От две години изучавам език. Не гоня резултати, срокове и изпити, наслаждавам се на пътя. Сякаш съм отворила прозорец и зяпам с широко отворени очи. Малко ми е тъжно, че няма с кой да споделям "откритията си", но нищо.. дори това не ми развалям кефа. Живи и здрави, след този ще започна друг.
| |
|
|
|
ти остави сега моята майка, аз ти предлагам да поживееш с твоята.
знам как да те изчаткам с правата лопата в полет, нали?
ето, сестра ти се е жертвала да отбива синовния си дълг, а ти си метър и хахо-хихи.
попитай нея ама как така ще се чувства отегчена и изморена, квойтуй нещо, животът е един и хубав. пък вместо да я питаш, поеми си твоя ангажимент за една година поне. нали търсиш нови неща и усещания, разнообразие, себепознание... гарантирам ти ги с кофи и камиони.
ЗАБРАНА ОТ: Albena l UnicaDonna, sladunka medunka, Liya, saksun, NUT
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
| 
|
|
