Така е, аз съм потребител и вадя заключението от наблюдения отстрани. Виждам как жената за нула време спретва баница без издънки, без да е професионален готвач, и се чудя какъв може да е му проблемът на някой, дето всеки ден го работи това като професия, че да не може да се справя поне като нея.

права си.
има и значение, което у нас е заменено с чуждица.
но ние на финката викаме "радиоточка", в смисъла, в който го използват руснаците.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз правя почти всяка седмица баница вкъщи и знам колко ми излиза по нашите цени, та затова те попитах.

Скъпо-евтино е друга тема. Ако обичаш, занимава ти се и пестиш, ставаш майстор на домашната баница. Любопитен факт от наше село, свеки. Живеем в съседни кооперации и свеки като пече нещо, половината идва у нас, щото двамата със свекъра не могат го изяде. А свеки ако не замеси или направи баница поне 1-2 пъти седмично, сън не я хваща. Майсторка е жената на домашните печива. Отделно, в града има доволно пекарни и баничарници, аз съм изпробвала поне половината, щото минавам покрай тях. Има една в центъра, Тарти я знае. Там са много дОбри. И свеки, таз дива домакиня-баничарка, мине се, не мине, купува банички оттам. Ама, направо освирепява като каже: "божкей, как ми се е прияла купешка баничка". Просто, технологията е малце по-различна, пекарите там си ги правят по едни рецепти, майсторлък и професионални фурни, та от гледна точка на чистото чревоугодничество тяхната продукция не е като нашата.
Баниците на свеки са връхтъ, тя е върл фен на домашната храна и икономиите, но опре ли раотата до гурме оценка на корем, никакви тънки сметки за скъпо-евтино нямат значение.

А като каза, че си печеш баници... ами то, Липарското ни тунеядче в Германия се запретна. Случаят - Липарското и приятелка за един семестър по програмата Еразъм в Потсдамския университет. Алди под носа им. Отначало лапали вурстчета, колбаси, салати и кот дадат в супермаркета до втръс и на втория месец рязко огладняли за българска кухня, ама до степен да не им се влиза в местните магазини и заведения. Когато имали време, хващали си влака до Берлин и ходили да ядат в някакви местни ресторанти с българска кухня и баничарници. Когато нямали - купували си кори, сирене, други продукти от Алди /българско кис мляк задължително/ и се запретвали да си правят баница в къщи. В общежитието си имаха оборудвани мини-кухни в стаите. И други неща - леща, таратор, мусака....
Туй две диванета, дето и една пържола не се сещат да си изпекат в София. След третия месец вече нямали търпение да се приберат в България... за да си отядат на българска храна. Основно от заведенията за бързо хранене и топлите витрини на бг супермаркетите в Студенски град, дето им бяха втръснали, не, че тук си готвят. Питах - какво им има на немските, бе? Амииии... качествено, евтино, вкусно, ама не е като баничката от най-близката баничарница у нас. За проста мазна българска баничка човек убиваме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, така си е. Първият ми опит за емиграция беше през 2015-та. Взех брат ми с мен, докато чакам да подпиша договора, да не съм сама в Берлин. В хотела нямаше ресторант и в неделя и там нищо не работи в квартала. Отидохме в някакъв мол, където пишеше в нета, че ресторанта работи. Имаше супа с вурштчета и разни други такива неща .. техни си. Баварската кухня ми харесва повече, доста се доближава до нашата. Но баницата, особено тия от баничарниците, си е спомен от детството, някак. Прияжда ти се. Разбирам я свекърва ти, щото и аз много хубаво правя баница. Не, че я ям де.. нали все пазя линия.. но понякога хапвам. Та.. да.

Тая баничарница в Хасково я знам. На втория мост над реката, ако не се лъжа. Хасково е хубав град. Малък, но хубав

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази баничарница в Хасково май всеки я знае, защото е на пъпа на града до общината и откакто свят светува. През последнте години отвориха доста нови частни пекарни /баничарници и бързи закуске отделно/, имам предвид такива, които пекат на място и продават и най-разнообразни хлябове - абе, класическите стародавни фурни. Аз за ръчно изпечени пресни хлябове човек убивам, хич не гледам колко струват, а те, цените бая солени. Та, в 2-3 такива пекарни покрай хлябовете и банички пекат и продават хората, много апетитни на вид, та айде и от тях да опитаме. И, гледай какво недоразумение - уж, същите пекари въртят и хлябовете, и баниците, хлябовете право в десятката, ама с баниците все нещо не е наред - я прекалено клисави, спитени, мазни, я недопечени... абе, да се чудиш как изпод едни и същи професионални ръце един артикул е перфектен, пък друг - пълна скръб и храна за кокошки и супер прегладнели бачкери и ученици.

Туй лирично отклонение - камъче в градинката на трицифровия, дето недоумява какво му е толкоз пък чак сложното на баничарския занаят, че да се сбърка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

pathetic

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

And you were??

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Навремето имаше една пекарна на Милин камък - разкошен ръчен хляб правеха. Ходех понякога като ученичка да купувам. Ма нямаше банички. Опитвам се да си спомня къде има хубави баници сега в София и не ми хрумва.. но аз такива работи не вм поне от 20 години, та нормално.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите