Вчера,25.06.2022г. имате годишнина от авиобазата в Граф-Игнатиево. Тръгнахме, сина в години за това, гледал незнам колко пъти Топ Гън 1, 2 пъти Топ Гън 2, разследване на самолетни катастрофи - тръгнахме. Новите цени на бензина разредили потока по магистралата: или такива по работа, камиони, бусове, баничарки или баровци. Средният и под-средния клас коли ги нямаше. След Пазарджик има ШЕЛ-ка, спряхме, на екипажа му се допика. Излизаме от Шел-ката и кола на Военна Полиция, както си стоеше в аварийната, рязко тръгна и застана пред мен. Отляво джип и две пилотни около него, ескорт. Или фатмака-президент или фатмака-военен-министър. Пътният възел към Карлово блокиран от полиция, ние след ескорта. От този пътен възел до Граф Инганиево са 12 км, минахме ги за 2 часа. Изпилих съединител за 50 хил км. Явно разбраха, че има много желаещи да видят и един хеликоптер започна да лети отлява, отдясно и успоредно на пътя. Атракция, сина, жената, деца от други коли се показват през прозорците и се радват.
Тогава си помислих, че само на 400-500кг по права линия, при шума на самолет или вертолет, който където може заляга в канавките. Дуализъм някакъв. Мислех си, че точно сега, война, инфлация, дали пък това шоу май можеше да не се проведе.
Един, с баничарка, пловдивски номер, реши да изправари колоната. Веднага го посрещна полицай на мотор и вместо да му напише акт, да му вземе книжката - развика му се: къде бе, къдее. Що е полицай и се дЕре, а не прилага закона.
Стигнахме, паркира се в една нива, на травата. Пълно с хора. Влязохме в базата. Личи си минало величие. Синът познаваше самолетите, преди да им е прочел табелките. Имал албум със сники, гледал в youtube.На пистата, шоу, озвучено с музика на AC/DC. Руска техника. Симулация на въздушен бой, обяснен, Спартаните, парашутисти, командира на авиобазата с МИГ-29 показа какво може. На опашките на самолетите нарисувани ликовете на Списаревски, Неделчо Бончев - другите не ги познах.
Шум, децата зле, някой плачат. Синът ми ме обяви за гениален, като извадих антифони-тапи. Понякога си ги слагам в ушите, като е много шумно в офиса, не мога да си чуя мислите от викане. Нищо гениално.
На земята, самолети и хеликоптери за разглеждане. Редим се на опашка. На един хели, на носа, най-хубавото момиче, което съм виждал, рижа коса, униформа, редничка. Питах я, да не е статистка, да са я наели и облекли за шоуто. малко късно ме разбра, едно детенце дойде да дръпне едни чопъл на една тръбичка, тя го спря. Тръба на Пито? Вика - да. Не беше преоблечена актриса. Един старши сержант го питах дали е ефрейтор, бях забравил нашивките. Старшините не са с пагони "Т", а е една една дебела и една тънка нашивка, една до друга. Старшинката ме гледаше като фосил, как може да питам за старшински пагони "Т".
От есента на 1986г. за първи път говоря с военни.
Два F-16 от Авиано, но заградени. Българските-съветски самолети и хелита с достъп, само вардеха да не се качват по крилата, НАТО-вските не, без достъп.
Военни, с налепки US ARMY продаваха нашивки, тениски. Касови бележки не пускаха. Питах го един, знае ли какво е "rakija" - не знаеше.
И българите не пускаха касови бележки.
Бичи AC/DC.
Непрекъснато имах чувството, че някой ми бърка в джоба и вади пари, за керосин, ресурс на самолетни двигатели, заплати на клатикурци. Все си мисля, че не трябваше да се провежда тази година. По БНТ, в 20 часа, интервю с фатмака-президинт и фатмака-военен министър - тъпотии. Непрекъснато си мислех за един украинец-военен пилот. "Айде ракета, зле програмирана, външни фактори - удря жилищен блок. Мога да приема, но не мога да лети на 200-300метра и да пусне 500кг бомба на площад, или на жилищна сграда."
Показваха ни това, поразяване на цели на пределно ниска височина.
Аналогова техника от 70-те и 80-те години на миналия век.
Ще платят ли роялти на AC/DC?

Редактирано от vozac на 26.06.22 22:44.

Ще платят ли роялти на AC/DC?

връщаш ме отдавна, отдавна...
баба ме държи за ръчичка и гледаме високо вуйчо ми с парашута-точица...
аз му махам и викам.
овдовялата рано жена ме държи, гледа нагоре, но намира сили да ми отговори, че ме чуват...и аз съм и някакво детенце...
после и аз съм била точка...и по-добре е да гледаш отгоре-надолу, отколкото отдолу-нагоре...много, много по-добре е.

кого го е еня в такъв момент кое, какво ще плати...
като слезе. а понякога, ако слезе.

паметникът на Списаревски и другите е до нас. в една малка градинка. този в София. има и още един, на който е имало и клубни посещения, мисля...млади...малки дори. много нямат 20.
труден за виждане, ако не искаш да го видиш целенасочено...

и това ще мине...ще имаме сигурно някога техника, по-скъпа от роялите на диси.
дано не ни потрябва Списаревски...

хубаво си го написал. и хубаво, че синът ти го е видял.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ха, служил ли си там?
Аз съм! 1986 - 1988, ефрейтор в полка. 2'ра ескадрила...
Още поддържам връзка с един летец - Сербезов, ако го познаваш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Цял пътепис се е получил. AC/DC, значи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ей, бях забравила какъв писачески феноменалник си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MilaO6 на 27.06.22 16:53.

Хубаво си направил! Важно е децата да се разнообразяват по този начин, а не да седят зад компютърните игри.

И да ти кажа, аз съм по-добре от теб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В гимназията пък скачахме с парашут.

И ти знаеш, значи, как изглежда светът от окото на птица:-)

Бягали сме в 4 на разсъмване от къщи с мойте две, за да стигнем "на стоп" до летището. В ремарке, на мястото на прасетата сме балансирали в торта, пресичайки нивята, само да стигнем до високото. Цялото ни щастие-нещастие се определяше от височината на ръкава, който отсичаше ще бъде или не летателен ден. Машините, които се уголемяваха и носеха надежда, че ще качат нас, после се смаляваха в нагорното, отнасяйки разочарованието, че са взели големите. Изгоряла трева, съчки, които чистехме от приземените куполи плат, жега, разхвърляни от вятъра коси, прашни кубинки, навити крачоли, мръсни лица - никаква суета. Само стремеж и липса на страх.

Ако животът е изглеждал като фуния, била съм от тясната и част, с поглед към огромен потенциал за разгръщане без граници.

Не било така. Да съм знаела, че ден след ден ще обличам по един шлифер страх и "помъдряване". Докато разбирах как се живее, се пречупвах.

Сега съм страхлива. Не мога да скоча, не мога да карам отново мотор, дори не мога да се кача на него. Остана ми само мигновеното избухване всеки път, когато чуя рев на двигател. Но съм запалка. Паля и гАся.

Животът май прехвален ще дойде, или аз грешно схванах играта. Защо идва страхът? Слаба вяра ли? Страх ли е или загуба на вдъхновение? Едно време вярвах, че всичко е възможно. Сега пак вярвам, но подплатено със старчески разум.

Събирахме се снощи с мойте да пием ракия. Гледам ги и изтърсвам - а ,бе, някой мислил ли си е, че така ще се развие бъдещето. Лицата им са уморени, улегнали някакви, разумни, всяка има някаква тежина. Приземени летящи хора. Бивши национали по парашутизъм.

Никой не знаеше и не знае какво ще е - отговарят ми.

Това му е най-хубавото.:-)

Звучи тъжно, но не е. Просто остарявам. Когато бях на 16 казах, че няма да живея посредствено. Е, не беше посредствено. Не точно както го мислех, но...
Сега казвам, че няма да остарявам като цървул. Аз съм катедрала! Даже Катедралата у нас има една стена, която удивително ми напомня за мен. Тъй де, рестарт. На вдъхновението спрямо конюнктурата:-)

От момчето на Возача тръгнах. За неговия поглед мислех. Било е хубаво, прекрасно, интересно. Така, както само едно чисто дете може да усети преживяването.
И се върнах към мен.

Воювайки, загърбваме смирението, а Бог ни гледа отстрани. И отвътре.Glastar

Защо идва страхът? Слаба вяра ли? Страх ли е или загуба на вдъхновение?

Някои хора просто имат страх от височини или от твърде обширни пространства. Това би могло да се оправи с целенасочена работа върху себе си... поне така мисля - не съм ти в обувките дето се вика.

Сега казвам, че няма да остарявам като цървул. Аз съм катедрала! Даже Катедралата у нас има една стена, която удивително ми напомня за мен.

А защо по-скоро не остарееш като самата себе си. Другото за катедралата и цървула са само проекции на ума.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ееей, 2-3 думи, пък на, цяла палитра от спомени разгръщат:-)))))))))

Отделно, от всяко изречение може да тръгне ново тематично разклонение... Не си остаряла ти, дип щом още можеш да подхващаш кълбото с приказката и да го разплиташ и заплиташ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моят страх придобит, не е вроден, за да го лЕча.:-)

Е като себе си остарявам, де, да не би да не ти мязам на катедрала, Боре?!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите