Виж, обаче, каква разлика има. По наше детство, можехме да правим много неща, поради липсата на контрол върху айляшкото ежедневие на средностатистическия Васко от с. Рупча.:-)

Сега децата не се пускат току-така на улицата, сами, и "тате и мама не дават" си тежи с бясна сила. Докато ни рискувахме, макар да знаехме, че ще отнесем тежестта на "тате и мама не дават", като се приберем, но не ни пукаше.

Наскоро четох една статия, че повечето поведенчески модели у човек, се дължат именно на това кастриране с "мама и тате не дават", а патологията ескалира с времето, без да се подозира за началото и.

Воювайки, загърбваме смирението, а Бог ни гледа отстрани. И отвътре.Glastar

Абе едно време това "мама и тате не дават" беше по-скоро проформа. Просто майка ти и баща ти за всеки случай ти забраняваха каквот им дойде наум, пък всеки си знаеше, че няма такива ми ти забрани на улицата. Нито пък майка ти и баща ти са помнели какво точно са ти забранили. Хората си бяха на работа, после времето им минаваше по опашки, по чистене на къщата, готвене, пране, малко развлечение, малко готвене, малко ТВ, малко село и пр... Кой ти е имал време да ти виси и да те дебне зад гъза какво правиш... Педагогията се намесваше само, ако стане някой голям сакатлък. През останалото време си беше абсолютна свобода... поне мойто усещане е такова...

А, че сме оцелели като по чудо, така си е. Явно чудото едно време е било повсеместно разпространено и само тук-там и от време на време даваше фира. През останалото време - пей сърце.

Редактирано от MilaO6 на 27.06.22 17:41.

де, да не би да не ти мязам на катедрала, Боре?!?

Отде да знам - не съм те виждал на живо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите