|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
Здрасти, торба! Хубавото на изчезването задълго е, че като се появиш и се предизвиква едно такова очарователно свежо вълнение от тема, по-различна от обикновеното злободневие, от което дори и клуба като едно уж по-различно място, не може да се опази
За съжаление мина ми времето, когато без да се замислям, можех да скоча с главата надолу и да далдисам във всякакви срещи с всякакви хора
С годините ставам все по-саможива и някак нямам нужда от много други присъствия, поне не и от някакво живо физическо присъствие, срещи с непознати, а дори и с много от познатите... Предпочитам да общувам виртуално с клубни или реални "организми", както би казал Филип, но на този си акъл, на който съм сега, доста бих си помислила, с кого точно бих се срещнала на живо. И ако се спра на някои от клубните и реално познати, общото между тях ще е една особена липса на точна идентификация, една неопределеност и обтекаемо присъствие или осезаемо отсъствие, или накратко с такива, в които има потенциал да са герои на художествено произведение
Защото, както казах, злободневието и на живо , и тук ми идва в повече. Липсват толкова оживените преди теми за изкуство, култура, литература, философия, житейска мъдрост...
Е, да, хората имат нужда от просто, непредвзето, непринудено общуване за прости, обикновени неща. Нямам против, но както казах, болезнената реалност, пропадаща до вулгарен натурализъм в език, обноски, мисли, убеждения, жизнена философия идва в повече. Затова, предпочитам виртуалното общуване, в което участниците са герои и играят роли.
Така научаваш нещо повече за тях от това, което те смятат за свой реален образ. Имаш достъп до някаква скрита интенция, някакъв замисъл и за себе си, и за тях, който в реалността може никога да не бъде реализиран, но човек носи и виртуалът му дава възможност да разкрие неподозирани дори за самия него страни и аспекти.
И тук тези отделни и може би несъществуващи в реалността аспекти контактуват с други такива на другите "обитатели" и се получава една игра на сенки, отсенки, полутонове и нюанси на личностите, в която има нещо хипнотизиращо, някаква привлекателна мистификация и нямаш нужда да разбереш какъв е в действителност човекът отсреща, защото така или иначе реалният ти живот е подреден по някакъв начин и в него може да няма нужда от разместване и наместване, от корекция на мнението, впечатлението и усещането за даден човек...
Редактирано от MilaO6 на 24.06.22 20:53.
| |
Тема
|
Re: Животът е кратък
[re: Naki]
|
|
Автор |
Albena l (оф..) |
Публикувано | 24.06.22 20:19 |
|
Ахаам! Значи, харесваш жени?
Демек си лесбийка!?!
А гаджето ти знае ли?
Гаджето не се брои. Извън него да.
Мъжете са много семпли
| |
|
С никого не искам да се виждам. Току виж ми щръкнал някой косъм на главата и после да ме разнасят, че съм била с нелепа прическа
| |
|
Бих се видяла в Пчела С АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ. Няма да го направя, естествено, но БИХ.
ПОЖИВЕМ-УВИДИМ!!
| |
|
| |
|
Да, не се шегувам. И бих го направила, за да се уверя в огромните разлики в представите, които съм си изградила за вас като визия, и реалността.
ПОЖИВЕМ-УВИДИМ!!
| |
|
Да сменим "виждам се" с "правя". Ти казваш.
Естествено, че няма да го направя, но бих го направила.
Това е смешното. Но те разбрах, не се дразни. "Бих" е в условно наклонение.
Би го направила при някакви условия.
Но, естествено, че няма.
| |
|
Не каза какъв е цветът на очите ти, а това е важно😁Освен това как може да си слаб?!? Един красив мъж е леко така дебеличък, здрав. Не ходиш ли във фитнеса?😁
| |
Тема
|
Re: Животът е кратък
[re: NUT]
|
|
Автор |
the bag (shapeless sack) |
Публикувано | 24.06.22 21:44 |
|
Здрасти, Нутка. Ти още ли си в локдаун, или излизаш вече по малко? Навън е супер, мирише на липи и на жасмин.
| |
Тема
|
Re: Животът е кратък
[re: MilaO6]
|
|
Автор |
the bag (shapeless sack) |
Публикувано | 24.06.22 22:00 |
|
Прочетох те с внимание и интерес. Не знам дали са ти попадали женски сайтове като напр. обекти, хепи уоман, четилище и др., но ако почнеш да пишеш за тях, ще удариш всички тамошни редакторки в земята.
Иначе се надявам да си над 50 г., защото ако си по-млада, това, което написа, ще ти го броя за депресия или за мидлайф криза. Отчуждението от реалността наистина ли те успокоява? Потъването във вътрешния свят не е ли малко плашещо?
И искам нещо да те питам. Има ли назад в живота ти неща за които не си си простила? (Това е извън темата, ама сега си ми паднала.)🙃
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
|
|