Осиновяване

За теб, че последен.

Аз съм наясно, че чудна мама на 55 на бебе не се става. Затова казах на колко съм аз и питах каква възраст смятате за подходяща. 2-3 не ми е в способностите, всеки си знае силата. 17 също. 6-7 ми се струваше максимум, но до 9 нямам теза, която да го отхвърля. Пубертетът е плашещ - може би при изградена връзка, кликване, но тва изначално - божа работа. Аз няма да застана на улицата да ги харесвам и да чакам да се кликнем без значение кое как. Човек си прави сметка какво може и какво не предварително. Има си правила и не е като на пазара. То си е администрация - не ходиш да го целуваш и гушкаш, пък после да решиш. Очаква се да си се преценил.

Не съм казала, че утре взимам дете, само сериозно го обмислям. Много ме е шубе естествено. Синът ми няма да е против, не сме водили разговора, но се познаваме.

То не е коте, не е кола, не е инвестиция и не е предмет на хормони - аз наистина имам чудесно дете и нямам мензис от дълго време, за да ме мъчат подобни драми как да задоволя хормоните си. Друго е - просто в един момент не разбираш защо не. Поне аз от там тръгнах. Права, здрава, имам обич и сила - е, не съм много богата...

За Нутка специално - детската на сина ми в гарсониерата е чудесно обзаведена с много голямо легло, бюро, гардеробчета. Пред входа е детска градина, отзад е училище. Аз и сега като го няма си спя на дивана - толкова съм си свикнала. Неговата стая се посещава само от котарака.

Имаме вила/къща наблизо - малко е странно, но е опция за живеене. Стана квартал на Бургас вече. Тя е на майка и татко и великата тоалетна и баня са в процес на ремонт от няколко години, но е опция. Досега не съм ги занимавала, щото си е тяхна, но примерно може да се продаде гарсониерата и да се отиде в къщата и да се направи по-сериозен ремонт. Там има място за повече от трима. Има обществен транспорт на 30 мин. Има и детска градина и училище.

За това как няма да мога да осигуря на второто дете същото - аз и сега завися от бившия ми мъж за първото. Негова беше идеята и обещанието за учене в Германия - аз помагам къмто 1/3. Синът е голям зубър и амбиция. Той си беше отличник от малък и по-умен от нас. Ако имах второ биологично мое - едва ли щеше да е същото. Такова се падна. Можеше да е двойкаджия. Парите за там за по-малко пт за тук. Моите де.

Мерси на всички. Много ясно, че няма да го направя без да съм готова. Само питах как го виждате като възраст. То е административна процедура, не е на тезгях с красиви снимки. Безкрайно учудена съм за предложенията за 17 и 19. Категорично не мога - тва е мъж, аз съм малко разсеяна и сама. То ще е като пародия. Друг може и да може. Аз не бих могла да изградя връзка.

Никой не каза и за дете с увреждания, което е странно, щото повечето са такива - пак няма да мога. Давам си сметка колко аз мога да поема. Мога да поема по-голямо, без значение етнос и родител и до там. За медицински грижи се искат повече пасри - нямам.

Не знам дали знаете кое проваля повечето осиновявания у нас? Попълването на "искания" за произход. Повечето деца нямат бащи и са с неизяснен произход. А те са всякакви.

И пак мерси и за критиките.С някои категорично не съм съгласна. То е друго - осъзнатата възможност да помогнеш. С едно наум - не на 55 на бебе.

И да, проблем е липсата на мъж - факт. Но пък не е задължително.

Липсата на мъж задължително е проблем. ,Според циганския манталитет един мъж, а той се считс за такъв откакто влезе в пубертета , има невъобразимо по-голям авторитет от жена, та била и в средата на 40-те
Те и в училището са им оттам проблемите. Той, пълноправен и пълноценен мурш на 14, някаква си джувли ще го третира като дете. Ай соске ма джа ко даякере миндж!
Момиче на възраст под пубертета евентуално...

Не е по главната тема. Децата без бащи по документи се класифицират по произход по този на майката и по нейни данни евентуално за биологичния баща, не са с неясен. А затрудненията са, ако човек държи произходът да не е ромски, заради малкия брой на "белите" здрави деца.

Успех за другото, ако решиш. Имаш възможност, имаш и помощ от родители при нужда (важно е да има втори възрастен насреща, ако се наложи).

П.П. И нямаше да си ти, ако не беше казала, че не си богата. Помня аз как другите във форума половината не плащаме данъци и размятаме пачки, за разлика от теб. За медицински грижи също не парите са главният проблем, има други, а ти него го извеждаш на първо място. Нутката и тя нямаше да е тя, ако не беше казала нещо по темата, за нея пък всички българи сме нещастни бедняци, някои от които Нутчо ги храни. ;)


Не е сериозно това за парите и колко много трябвали за гледане на дете, на обикновено, здраво дете. Само си прецени хубаво дали искаш, и ако да, давай.

”И замирисва на море
човекът в угарите тъмни
и синурите им бездънни
оставя друг да дооре...”

Аве, що не отидеш в някоя агенция/служба по осиновяването и да им разкажеш там сичките си мераци, какво имаш и нямаш, пък да ти предоставят предварителна рамкова информация за шансовете и евентуално целевата група деца?
Вместо да преливаш от пусто в празно тук и да късаш потници каква майка си.

Доколкото знам, процедурата и оценката на кандидатите е малце по-сложна от това да кандидастваш за ипотечен кредит за пършива панелка по банките. Та, първо попитай баш, където трябва, дали и за какво се класираш, пък после пусни тема за чуденки кое гърне от рафта да избереш.

Ний тук дори не знаем какви опции ще са ти достъпни изобщо, ти си ръгнала мнения да събираш. Дали мнения или комплименти, и това не знаем.
Несериозно е така.

ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun, NUT

Успех за другото, ако решиш. Имаш възможност, имаш и помощ от родители при нужда (важно е да има втори възрастен насреща, ако се наложи).

Аха. Забърсва хипотетично някое 7 годишно в гарсониерката, таман освободена от присъствието на сина студент, тя по цял ден на работа вън от къщи, както се вайка, откакто е прописала тук, 7-годишното се гледа само, ходи, връща се от училище само, кат огладнее я кара като в старата соц филмова класика "Куче в чекмедже": "Изпържих си едно яйце", от години опищява колко е болна майка й и колко закъсват откъм болежки възрастните й родители, обаче, готова да ги натътрузи с помощ да й отглеждат... да ме прощавате, ама "експеримента да се напрай на майка на 50г." Щото великата разведена самотна майка, вече отгледала едно дете, колко му е и второ. Без да вдене какви огромни обезопасителни мрежи са опънали първо собственото й семейство, после и семейството на бащата на детето й, за да порасне като пълноценен млад човек.

Хората около нея имат не по-малка заслуга синът й да стане, какъвто е сега. Ма тя си повярвала, че е единствената можеща и заслужила и, че щом е могла веднъж, значи и вторият опит ич няма да й се опре. Зер, благородната решава, другите са й длъжни.
Дори без да ги пита и съгласува - ей така, мерак ми е, кеф ми е, що пък да не пробвам. Кат се овъртоли, може и да го разосинови набързо и да го върне, откъдето го е взела - законът позволява.

Нито ще е първата, нито последната, дето чопли пъпен мъх публично и готова да злоупотребява с деца, за да си доказва нещо си на себе си, дето и тя не знае какво.

Самотните нормални жени на тази възраст и с такива възможности поне се надяват на внучета, не се вторачват в зорлем експерименти върху деца. Откачено е и вредно е

Една клубарка в темата спомена друга клубарка от дира, Розали, осинови си момиченце преди години. Нищо, ама нищо общичко няма между Бирите и Розали дори на стартовата линия.

ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun, NUT

децата имат психологическа нужда, докато растат, да наблюдават два модела - на майката и бащата
ако го няма единият, някой външен става психологически баща - дядо, чичо, вуйчо, учител, някой по-възрастен
ти може да мислиш, че няма нужда или че можеш да се справиш сама с двете роли, но не е така

В бг мама пише жена, в момента малко под 50 и тя, с две осиновени деца, сама. С неуспешни опити за забременяване преди. Тая жена има само майка към 85. Малкото дете е колкото моята щерка, та пишем заедно в темата за първолаците. Осиновила ги е, когато са били на 3 г. и бебе съответно. Не са биологични брат и сестра. Тя беше писала, че винаги е искала две деца, защото не е имала братя и сестри. И се оправя. Не е невъзможно, стига да знаеш какво можеш да очакваш. И не е престъпление да разчиташ на възрастни родители при нужда. При нужда. За обезопасителните мрежи е така, само не знам защо смяташ, че ти го виждаш, а тя - не. Бирите че повечко мрънка, си я знаем.

”И замирисва на море
човекът в угарите тъмни
и синурите им бездънни
оставя друг да дооре...”

Ти какво го играеш в момента? Спасяваш едно клето сираче от ръцете на Бири ли? Айде по-полека и с квалификациите, и с интерпретациите. То бива да си грубиянка, амА ... вече не е модерно.

А всъщност аналогичен случай знам и лично. Жена на може би около 56-57 сега, дъщеря на приятелка на майка ми - начи приятелката, ако беше жива, щеше да е над 80. Разведе се, нямаха деца, тя нямаше и братя и сестри, само родители, и осинови сама две деца. Но там семейството беше добре осигурено материално и не беше скоро това.

”И замирисва на море
човекът в угарите тъмни
и синурите им бездънни
оставя друг да дооре...”

Като започнеш да се вживяваш като последна инстанция и да сипеш квалификации...а спри се малко. Егати вредния мозък си, как пък една добра мисъл не ти мина през главата.

Ако сериозно го мислиш, не виждам разумна причина да питаш по форуми

ПП - прочети последния пост на лиса по въпроса от 9,26 часа. И ще разбереш ЗАЩО е полезно да се пита по форуми.

Човек трябва да чуе някоя страна на истината И по този начин. Колкото и зле да звучи.

ПРОСТ СУВЕРЕН - СЛАБА ДЪРЖАВА!!

и това е полезно като мнение.

То за това е темата.

Моя приятелка, след като направи генерална промяна в живота си (ДРАСТИЧНО отслабване, отказ от вредни навици), забременя донорски и роди на 47-48. Сега е много щастлива и, вероятно, единственият въпрос, който не и дава мира е на колко от важните събития в живота му ще успее да се порадва. Не знам доколко подобна опция съществува при теб.
Имаше период, в който с жена до мен се изправихме пред казуса за осиновяване. Аз отказах - не бих искал да отглеждам дете, което носи гените на човек, способен да си изхвърли на боклука най-милото. Достатъчно примери имам пред очите, че ДНК-кода няма как да бъде преодолян с любов и грижа. Но пък аз си познавам късмета, твоят може да е друг - слушай само себе си.