има ли да си приказваме днес?

Например, за съдбата - що е то и има ли почва у българчето?

Get busy living or get busy dying!

що е то...май това, което не можеш да избегнеш...
можеш си избереш с кого да общуваш, да правиш секс, да напуснеш работа...
не си избираш роднините, генетичните дадености, държавата...някои събития...
българинът е по-често фаталист по мои наблюдения...
какво искаш от съдбата днес?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

лектуалщина. На мен ми се приказва за "Великият инквизитор", но не знам как да подхвана темата без да изглежда велемъдро.
Знам че е клиширано и за 18-годишни, ама напоследък не ми изиза от главата.

"Съдбата ни"? Ок бе, съдбата. Да, но ако сме свободни и сами сме годсподари на съдбата си, дали не сме готови да я дадем другиму, друг да я управлява, друг да решава за нас? Ако Христос ни е освободил да решим сами: охолство, власт и господарстване + вечни мъки или бедност и унижение + спасение, дали ние самите сме комптентните кормчии на съдбата си? Не са ли по-способни тези, които доброволно се лишават от спасението и бездуго са осъдени на вечни мъки? Защо да не им дадем те да решат вместо нас? Ето ти съдбата ми, грешнико, води ме към безмозъчното съществуване, ти ще си виновен...


Защото ме караш да говоря за съдба. Ако не беше, тогава истинският и най-елементарен въпрос е, ще разпънем ли отново Иисус Христос щом го разпознаем?

Понеже не е честно да не отговоря, казвам да. Ще го разпънем. Ще се откажем от свободата да управляваме съдбата си. Вече сме се отказали.
Затова сме сега на столовете пред екраните и се чудим как да "губим време". На 18 не бяхме и изразът изглеждаше без смисъл.

Е, поне аз така мисля. Достоевските герои не са така, нито той самият е бил. Има надежда, значи.

Не, бе, чудя се, колко контролираме и колко е тотално извън наш контрол. И ще взема да стигна да извода, че нищо не контролираме - даже с кого общуваш и се сексиш. Щото общуваш и се сексиш с когото срещнеш, няма каталог на всичките незнамколко милиарда души на тая планета, та да избираш. И дори да имаш ограничен избор - няколко десетки хиляди да кажем, ти не избираш свободно, а обусловено от някакви твои бъгове. Та в последна сметка, дори и туй не избираш, нито контролираш.

Ония, дето вярват в господ, им е по-лесно, щото там играта изглежда, че има правила.

Get busy living or get busy dying!

Бе ти знаеш ли, че не съм чела Братя Карамазови?! Ей ся ще я намеря да я слушам! Мерси.

Ти казваш, че е по-удобно да имаме Христос, отколкото да нямаме и затуй го имаме (Христос, Мохамед, Буда, който дойде там)? Да, естествено, далеч по-удобно е.

Обаче, Остай го Христос настрана, какво контролираш ти лично? Чудесно, не си жертва, а активен фактор в живота си. Ами смъртта, ами падането на тухли върху тиквата, както си вървиш? Ами тежки болести по близки? Ами ти го мисли едно, па то ти се изсипе съвсем друго. Какво би избрал, ако можеше да контролираш нещо? И колко време можеш да навигираш в хаоса, преди да каталясаш?

Оня ден гледах First reformed по Netflix. То излезе накрая любовна боза, ама задаваха интересни въпроси по ено време.

Get busy living or get busy dying!

А днеска, ако ми падне съдбата в ръцете, такъв ше й го отперя!!!

Get busy living or get busy dying!

ти не избираш свободно, а обусловено от някакви твои бъгове.

именно.
там в повечето пъти не е Господ. той дава избор...
може би не за всеки път, но за повечето...
концепция на религиозните, вярващите в кармата, вярващите в науката и нейната теория за вероятностите...
първата и крайната точка са обусловени сигурно...основните артерии също, но да достигнаш до тях можеш по повече пътища...
част от шансовете си използваш, друга пропускаш-избор...волен или неволен...

Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!

ко станА?

Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!

Ако трябва да оригиналнича(а трябва, аз за това съм тук) Братя Карамазови се състои от няколко независим иистории. Великият Инквизитор е една от тях и даже е толкова независима, че седи като кръпка. Кофти излезе, не исках така да прозвучи... Добре- като бисер седи, нещо готино, гениална хрумка от която произлиза вечен въпрос от сорта на яйцето и кокошката, Големият взрив, женските ръце или мъжките, къде са ми очилата и т.н.

Достатъчно е само главата от книгата да прочетеш. Тя седи самостоятелно.
Книга пета, глава пета

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Еми, туй станА, че боговете мълчат, а хаосът е твърде плътен да плува човек. Ай шеим са и на... всичкото!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите