Някой тука / Контакти / Поколения / 40-50

Е, кой се е обидил, просто приключих разговора като изчерпан...

Това, което писахме беше и за старчеството , и за послушничеството, двете бяха в оня разговор, а и са свързани с контекста. Също послушничеството и послушанието, макар и различни думи, са сродни и имат общ корен и "ареал" да го наречем, т.е. смислови зони, които се припокриват, но ще е твърде дълго сега да се обяснява как казаното за послушничеството в християнски смисъл, важи и за послушанието в светския смисъл, щом като така ще ги разграничаваш.

Прегледах отгоре-отгоре диалога ви с Квелето, не мога да кажа, че съвсем съм разбрала идеята ти да включиш в такава тема "Легенда о Великом Инквизиторе", но ми се струва, че правиш същата системна грешка, както при тълкуването на послушничеството на Альоша при стареца Зосима. Това, което е написал Достоевски, ти го възприемаш така, все едно това е тезата, това е истината, в която Достоевски вярва. А то не е така. Както и тогава ти казах, че Достоевски – наистина влизайки под кожата - ти показва какво всъщност е станало, как се е обърнала действителността, обратно на това, което повелява Божествената истина.

Нещо подобно е и с Великия Инквизитор. Струва ми се, може и да греша, че ти не схващаш позицията на Достоевски. Ти дори искаш да говориш за Великия Инквизито, но не и да споменаваш Достоевски и се дразниш, че ти изкоквал на клавиатурата. Говориш, че "Легендата за Великия Инквизитор" била "пришита" към романа, но била отделна и самостоятелна и самостойна глава. Това е така, но и не съвсем. Просто с времето тази глава е придобила относителна самостоятелност, издавала се е отделно, възприемала се е като нещо отделно, тя и звучи по този начин, като че ли отделно от романа. Затова и постепенно си започнал да възприемаш речта на героя му, Великият Инквизитор като неоспорима истина, извън Достоевски:-))

Да, в казаното от Великия Инквизитор има нещо, което го кара да изглежда като действителното положение на нещата, но то е било изкривено, не е това, което Бог е искал за хората, когато им е предоставил свободната воля.

Има много символика в тази «Легенда за Великия Инквизитор», а тя е многопластова и многоизмерна. Всеки пласт и всяко измерение могат да се разглеждат като отделна християнска проблематика. Но да се спра само на това, което според мен те обърква - речта и поведението на Великия инквизитор.

Тактиката на Великия Инквизитор е основана на подмяна на понятията, която е характерен прийом на «черната риторика» , състои се в изкривяването и деформацията на причинно-следствените връзки и понятието за добро и зло, в отричане на идеята за християнска свобода, но в същото време звучи правдоподобно и предизвиква едва ли не възхищение от «точното назоваване на истинското състояние на нещата»...

Ако искаш, мога да ти пратя на лични последващия анализ от личните ми архиви да си го четеш, защото е прекалено дълъг и не искам да отегчавам клубната публика:-)) Писан е преди доста време, трябвало ми е, чела съм, ровила съм из разни материали, така че се е получило доста обширно изложение, то не може и цялото да се изпрати, а само една част...