|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Тема
|
Понеже е студено
|
|
Автор |
Crrafterr () |
Публикувано | 25.01.22 13:15 |
|
Никола Крумов
"Бедствено положение"
Ще ви разкажа как се посреща бедствено положение на село. Преди десетина години се случих в моето селце, когато падна голямата зима. Ток няма от три дни. Навън е -10. Снегът стига до пъпа на жираф.
В кухнята сме се събрали комшии. Грамадната старовремска печка бумти, наблъскана с дърва, а от процепите й усмихнати зайчета играят по стените. Домашни суджуци, питка, сланина, пастърма, гъсто вино, здрава ракия, туршии и кисело зеле. Мъжете оживено блъскаме карти по потници, а жените с чаши в ръка си бърборят, седнали на ъгловите легла. Баба ми плете на двете запалени свещи, котката спи в скута й. Децата беснеят около нас, като през половин час им се прави забележка да не крещят, все едно са „въртоглави”. От джобното радио приглушено се чува програма „Хоризонт”. Веселбата е уникално незабравима – разказват се смешки, стари селски истории, измисляме приказки, каните се пълнят за кой ли път... В теснотията сме се навряли петнайсетина човека, но от време на време успяваме някак да изиграем по едно хоро. Връз печката къкрят свински мръвки в огромна праисторическа тава. Идилия!
* * *
На дворната врата някой упорито дрънчи и вика. Както съм полугол, отивам да видя кой е. Екип на гражданска защита: „Господине, идваме да ви спасим!” - „От какво!?” - „От бедствието, как от какво. Ще ви извозим с военни камиони до общинския център (дано стигнем за два-три дни) и ще ви настаним в детската градина. Там е малко студено, тъй че си вземете по десет одеяла на човек. Храна няма, но аз ще ви раздам картофи от държавния резерв – пазим ги за такива случаи вече 35 години.”
Преди да се опомня, двама ме грабват, опитвайки се да ме спасят. Единия го събарям, но отгоре ми се нахвърлят пожарникар и полицай. Заради глъчката мъжете от вкъщи изскачат (вуйчо е с манарата). Настава меле – спасителите се опитват да ни осакатят, за да ни предпазят. Повече са, но дружно успяваме да ги отблъснем. Гледам съседите отсреща издигат барикада пред портата си – следваме примера им. Обградили са ги и режат телената им ограда – за тях вече няма надежда... По-нататък чичо Ванко в отчаянието си заварява входната врата. Избухват повсеместни въстания – всеки се брани с подръчни сечива, само да не бъде спасен. С моите другари излизаме в нелегалност и през дворовете помагаме на други хора от улицата да оцелеят при освобождението (нашият двор се пази от пуснатото на свобода великанско куче Омуртаг).
Все пак спасителите успяват да заловят няколко човека, които натоварват в леденото ремарке на камиона (включително една беззащитна старица, влачена с модерна носилка, завързана за моторна шейна – бабичката е затрупана от половин метър сняг). Родилка се е подсигурила с две пенсионирани акушерки и местния доктор, но полицаите я извлачат от дома й по нощница. Полагат бременния човек в заскрежената патрулка, където старшина изражда бебето посредством шапка (и досега викаме на детето Данчо Шапката). Селото е дало общо осем жертви. На другия ден с два трактора и бус успяваме да си приберем осмината пленници от града. Вечерта отново сме вкъщи в обичайната обстановка.
Внезапно токът идва... след първоначално възторжени възгласи всички някак се омърлушват... Тихо е... Оглеждаме се припряно... Децата искат да плачат... Ставам бодро с чаша в ръка и набичвам едно хоро от телевизора: „Уважаеми съселяни, нека сме живи и здрави – дано Бог бъде с нас и пак ни спре токът!” Хорото тръгва на двора.
| |
|
това време не е за жени!
мъже, оправете го
и така да си прекарваме всички бедствени положения като този Никола Крумов.
има ли огън, всичко е наред!
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
| |
|
Като деца, най-интересно ни беше на село когато спре тока и баба извади газената лампа да вечеряме на нея. Ако пък извади и синията, да седнем на пода, или трикраките столчета, беше още по-чудно.
| |
|
Когато сме били деца - преди поне 40г. Кой тогава е искал да те спасява? Няма такива ситуации. Изкуствено ми стои, не преживяно, за историята говоря.
| |
|
Данчо Шапката
| |
|
А, не говоря за спасяване, просто ни беше забавно.
Пък авторът явно визира сегашните времена. И е хиперболизирано естествено, той по принцип си пише такива майтапи.
| |
|
прави алюзия към принудителното спасяването от ковид
| |
|
Глупости!
Историята е писана много преди 2020.
| |
|
това е от преди 3 години, а там липсва спасителната акция
Ще ви разкажа как се посреща бедствено положение на село.
Преди десетина години се случих в моето селце, когато падна голямата зима.
Ток няма от три дни. Навън е минус 10.
Снегът стига до пъпа на жираф.
В кухнята сме се събрали комшии.
Грамадната старовремска печка бумти, наблъскана с дърва, а от процепите –
усмихнати зайчета играят по стените.
Домашни суджуци, питка, сланина, пастърма, гъсто вино, здрава ракия, туршии и кисело зеле.
Мъжете оживено блъскаме карти по потници, а жените с чаши в ръка си бърборят, седнали на ъгловите легла.
Баба ми плете на двете запалени свещи, котката спи в скута. Децата беснеят около нас, като през половин час им се прави забележка да не крещят, все едно са „вртоглави”.
От джобното радио приглушено се чува програма „Хоризонт”.
Веселбата е уникално незабравима – разказват се смешки, стари селски истории, измисляме приказки, каните се пълнят за кой ли път…
В теснотията сме се навряли петнайсетина човека, но от време на време успяваме някак да изиграем по едно хоро.
Връз печката къкрят свински мръвки в огромна праисторическа тава.
Идилия!
Никола Крумов
| |
|
Чуден студ, хубав студ-няма мухи, няма комари
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|