|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Медицина по холандски
|
|
| Автор |
alisalisa (Lipari също) |
| Публикувано | 17.01.22 16:20 |
|
|
Попаднах на една многострадална изповед в нета,
не ми вързвайте кусур на превода от руски, натраках го набързо, докато още се смея с разказа.
Не исках повече да пиша за холандската медицина, но тъкмо се връщам от болницата и реших - ще напиша. За последен път, надявам се.
Във всички рейтинги холандската медицина е на първите места, холандските лекари са на много високо ниво. Отделенията в клиниките използват най-новата техника и технологии. За красотата на холандските болници и битовите удобства в тях мога да кажа: "Еха! В Русия не сме и сънували такива." Всичко блести и свети, кафето и чаят са безплатни, пий на корем. В нашата болница Амфия в гр. Бреда болните дори могат да си свирят полонези на пианото във фоайето.
Изобщо, всичко е от класа. Освен лечението. Не знам, може пък на мен да не ми върви, но съдбата постоянно ме сблъсква с холандсите ескулапи. Научих се да приемам тези подаръци на съдбата с чувство за хумор и вече чакам с интерес да разбера с какво ще ме изненадат за пореден път.
Днес приеха мъжа ми в болница. А всичко започна с проблем, който в Русия е нищо работа. В края на октомври му се заби тресчица под нокъта. Извадих част от нея, но другата част не можах. Естествено, започна да бере. След седмица мъжът ми отиде при личния си лекар, а той му изписа антибиотик. След още една седмица пак отиде при личния лекар, защото пръстът му ставаше все по-голям и вече го болеше непрекъснато. Лекарят се изненада, че нищо не е спаднало. Не е ли странно, че антибиотикът не помага срещу забита тресчица?
"А, този антибиотик не е бил добър" - реши лекарят. Изпуса му дрег антибиотик и трамадол. След още една седмица нямаше подобрение, а пръстът се разду и посиня. Което за мен беше очаквано, нали има възпаление.Казах на мъжа си: "Нуждаеш се от хирург. Трябва да го среже и почисти." При третия преглед личният лекар сигурно ми бе прочел мислите и накрая го изпрати при хирург.
Хирургът повъртя известно време пръста на мъжа ми и зададе неочакван въпрос: "Ти пушиш ли?" След положителния отговор каза, че всичко му е ясно и го изпрати на снимка. Назначи му преглед на 20 декември и му изписа да пие друг антибиотик и трамадол. Трамадолът не помага, мъжът ми не може да спи, къде ще чака цял месец?
На другия ден отидохме в Бърза помощ. Пристигнахме, дойде същият този професор, весело попита какво ни води насам, мъжът ми отговори, че пръстът го боли нетърпимо, особено като докосне нещо. "Дреболия" - каза ескулапът и тържествено нахлузи на мъжовия пръст пластмасово калпаче. При това, каза той, пръстът ще се подува още, затова, идвай, ще го сменим с по-голям размер. Яко, а!
Вървим към паркинга и мъжът ми казва: "Представяш ли си, и той е професор, обучава студенти. На какво може да ги научи?" И аз вече реших да задействам моите бабешки методи срещу професора и му казах да кара към аптеката. В аптеката - неприятна изненада: за мехлема на Вишневски тук не знаят, за левомикол не знаят, ихтиол дават само с рецепта. Добре, че в луския магазин намерих левомикол. Мисля си, ей сега ще разчовъркам пръста, ще го намажа и ще си излекувам мъжа. Не ми даде да му чопля пръста, странен човек. Мина ми шантавата мисъл да му го разчопля, докато спи, но се побоях. Ще вземе да ми изкара акъла с нещо.
Добре де, аз знам и други методи. В действие влязоха ваничките със сода и печеният лук. Забралото започна да се издува, но никак не се спукваше. Калпачето отдавна му омаля. Гледката - ужасяваща. Няма да показвам снимки, че Дзен ще ме блокират за шокиращи материали. У нас дойде една приятелка и спокойничко каза на мъжа ми: "О, при един колега беше същото. Умря. От сепсис."
Мъжът ми се наплаши и на другия ден се обади на професора, че не може да чака до 20 декември и ако в Амфия не могат да ме помогнат, ще отиде в друга болница. Професорът му каза да отиде след два дни. Аз тръгнах с него и си мисля: моят смотаняк нищо не може да каже, ами ще опитам аз да постигна нещо. Професорът, като видя синята сардела с почернелия нокът, се възхити: "Леле, колко е зле! Трябва да го оперираме." Направиха снимка - инфекцията вече стигнала до костта.
Казаха ми да си ходя, а него оставиха в болницата, когато им се отвори прозорец, ще го оперират. Дочакал си реда едва към 10 часа вечерта. Аз не разбирам защо напредналата медицина прави от дребния проблем голям? У нас всеки, дори да не е лекар, още по-малко професор, знае, че трябва да се почисти и всичко ще мине за седмица. Без разни вълшебни калпачета.
ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun, NUT
| |
|
|
|
Еврейски доктор не можел да си намери работа в американски болници и решил да си открие малка частна клиника. На входа залепил плакат с надпис: "За лечение вземаме 20 долара. Ако болестта ви не изчезне, връщаме 100."
Един адвокат решил, че това е добра възможност да изкара 100 долара, и посетил клиниката. Влиза при доктора и казва:
- Изгубих вкус! Не усещам нищо като ям.
Доктор: Сестра, донесете лекарството от кутия номер 22 и дайте на пациента 3 капки от него.
Адвокат: Пфу! Но това е керосин!
Доктор: Поздравления, чувството ви за вкус се завръща. Дължите 20$.
Ядосан, адвокатът платил. Но не му давало мира, че се е прецакал. След няколко дни отново решил да пробва и да си върне парите.
Адвокат: Загубих паметта си. Не мога да си спомня много неща, почти нищо.
Доктор: Сестра, донесете лекарството от кутия номер 22 и дайте на пациента 3 капки.
Адвокатът (недоволен): Пфу, ама това е керосин, дадохте ми същото и предния път.
Доктор: Поздравления, паметта ви се завръща, дължите 20$.
Адвокатът дал парите и си тръгнал бесен. Това не му давало мира и след седмица, ето го отново при доктора.
Адвокат: Нещо съм много зле със зрението, мисля, че ослепях.
Доктор: За съжаление, за тази болест лечение няма. Сестра, дайте на господина 100$.
Адвокатът с широка усмивка се взира в банкнотата, но направо изревал:
- Но това са 20$!
Доктор: Поздравления, зрението ви се е оправило. Дължите 20$.
| |
|
|
|
Такива са! И не само там.
В момента моя приятелка се гърчи в Албиона. Тя е на 63г.
Не бе много добре със сърцето от години, гръдна жаба и т.н. Все с лекарства. Идваше си до БГ и тук си правеше прегледи и я лекуваха. Беше си сравнително стабилна. Живее в Кралството от 10г. и там работи в един старчески дом.
Преди година там и казаха след общ трудов преглед, че трябва да се сложи нова сърдечна клапа. Демек сериозна оперативна инвазия Тя се зарадва, правеше си там подготвителните изследвания, но я тресна Ковид и си изпусна насрочената дата. След това и казаха, че до 3 месеца след прекаран Ковид не правят тази операция, а за близките 4 месеца нямат и дати да и насрочат.
Междувременно и откриха, че трябвало да лекува зъбен абцес и да извади друг зъб, защото от Ковида нещо и се обадиха зъбите. Ако не представела специален документ от английски зъболекар, няма да и дадат дата за операцията. Близо месец и нещо търси зъболекар, който и записа час чак за след 2 месеца! Тя ги изчака и за лечението и ваденето плати голяма сума. За тази сума можеше 2 пъти да си дойде до БГ и да и останат! Но документ от БГ зъболекар не може!!!
Толкова се проточи всичко, че тя се отчая, все с лекарствата, едвам утрая, обаче нали, там в Англия най-най-по болници и услуги по нейни думи...аз си замълчах!
Извикаха я за операцията началото на декември 2021. ОК-направи я.
Сега е дълъг възстановителен период 6 месеца в най-добрият случай. Болничните са и само 40 дни, после адио море мио...няма работа!
Добре, че и двете и деца са там от 25г. и сега е при синът си.
Дотук добре.
Но какво става, гледам я преди десетина дни много сякаш напълняла. И все се залежава. Питам я шеговито как са килограмите. Казва-зле. Много ми е тежко и потиснато. Защо бре Стеф?...ами защото съм подпухнала от задържане на вода, погледни ме, показва си ръцете-кофти гледка.
Казах и пий диуретици. Да изпишкваш там излишните течности.
Тя ми казва-не можело!...абе как да не може бе, питам аз?
От болницата и били дали диуретици само за 2 седмици-демек 14 хапчета и отброили и се чувствала добре, но и казали, да не ги пие повече. Такава била програмата след тази операция. Тя им се обадила и и казали, абсолютно и забраняват да пие диуретици до 31 януари, когато е на контролен преглед и изследвания.
Тя се обадила на БГ кардиолога си, пратила му снимки как изглежда, той и казал, веднага да пие диуретик!!! Как така и забранявали, ще направела беля. Това било нормално след подобна операция, докато се синхронизират отново нещата.
Тя си имала БГ диуретик, но не смее да пие, защото и казали, че да не си позволява да го използва на своя глава, защото ще разберат по изследванията на 31. 01 и ще и спрат лечението и ще я докладват, ако направи нещо извън техните препоръки! Тоест, ако наруши техните правила, няма да може никъде в Англия да си поддържа лечението на сърцето в бъдеще след това!
И тя сега се гърчи и ми казва, едвам ходя по малка нужда, подувам се, не ми се яде, пия поне кафе да го ползвам като природен диуретик. Не ми е ок, исках по-ранен преглед, но не можело-била записана за 31.01!!!
Тя иначе е много жизнен човек, но от 2-3 седмици ни е активна по фейса, ни има настроение да си говорим, много се промени...само мълчи и казва, нещо не е наред с мен, но чакаме 31.01. Това е положението!
п.с. За болките след операцията и дали кодеин/който си е наркотик и се привиква при продължителен прием/ и и казали там по колко милиграма да пие. Тя казва, че и е много силно предписаното и я прави зеленчук и си позволила да пие по половин доза, но не им казва, защото иначе кодеин и изписват непрекъснато, но диуретик не и дават.
Тя ми казва, искат зорлем да ме привикнат към кодеина и да съм им вечен пациент, обаче няма да им мине номера!
Абе нечитава работа.
Редактирано от Lira Emerald на 17.01.22 17:01.
| |
|
|
|
През 1991 забременях от холандеца, с който живеех там в Люкса.
Междувременно се прибрах за едни документи до БГ и голямата щерка/тогава на 5г./ беше с шарка. Майка ми казваше, че съм я карала и нямало страшно, но аз се заразих и майка ми чак тогава се сети, че не аз , а сестра ми я карала и сори...ама беше късно!
Прибрах се с шарката в Люкса и бременна. Трябваше да се направи аборт, защото я карах тежко, а бях бременна в първия месец. Последствията за плода можеше да са тежки.
Наложи се аборт.
Нямах още здравна осигуровка там и се наложи да мина по общ стандарт-със заплащане на цялата процедура. Вярно, много луксозно. 3 дни бях в болницата, един за подготовка, втория ден аборта и третия ден за наблюдение. Сама в стая, телевизор, мека мебел, цветя, меню като на ресторант...лукс голям, не споря!
Изписаха ме и се прибрах, но кървях месец и половина след това. Звънях на моят гинеколог в СФ и го питам що така, отмалявам, не съм ок...той ми каза, че това не е нормално и веднага да ги информирам. Можело да се наложи кюртаж, ако не са ме изчистили добре. Обадихме се и ми насрочиха преглед след месец!!! Бе какъв месец бе? Май хемоглобина ми пада, очите , лигавицата отдолу бяло...няма грам червенинка. Не можело, да съм пиела витамин Ц, да си почивам.
Ако се влоша нещо да ползваме спешна помощ!
Ужас! Добре, че беше моят д-р Каменов и ми изпрати някакви лекарства да ги пия докато дойдат заветните дни за прегледа. Пих и за анемия лекарства и там някакви други за матката. Един ден получих страшни болки и когато си мислех, че умирам изхвърлих някакъв съсирек и след това кървенето спря!
Разминах се, но беше доста неприятно.
На прегледа след месец им показах, какмоят доктор от БГ ми е пратил лекарства и това ме е спасило, а те са се отнесли безотговорно! Нищо не казаха...аз се ядосах, а Андре побърза да си тръгнем, за да не правя скандали
След 3 месеца ни дойде сметката за аборта. Андре я отвори и я гледаше мълчаливо дълго време. По едно време ми каза да си отворя устата да проверял дали не са ми сложили и златни коронки междувременно, докато съм била под упойка, защото сметката била такава, че не можело да е само за един аборт
Както и да е, плати се, но след това съм имала и още 2 аборта в БГ и никога не съм имала кървене след това! Както и трябва да бъде!
Та това е в подкрепа на статията, която си публикувала...
Редактирано от Lira Emerald на 17.01.22 17:27.
| |
|
|
|
аве, за теб е като виц, ама пази Боже да ти се забие трънче в Холандия.
умираш си от сепсис като едното нищо. обаче, в лукс.
ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, jumbles, parvaty, Liya, saksun, NUT
| |
|
|
|
То не знаеш да се смееш ли да плачеш ли. Аз имам някои проблеми със съня напоследък, но отказвам да посетя лекар (на моя отговорност и риск) щото много подозирам, че са замесени хормоните ми - а там пипне ли доктор задължшително става по-зле отколкото е било. Засега не е чак толкова голям проблем, но съм си под свое наблюдение така да се каже .
| |
|
|
|
Кинтите. Ся, кви кинти да вземеш от аналога на ЗОК за вадене на някакво "трънче"? А иначе - рецепти, прегледи, антибиотици - и накрая операция.
Long, long time ago.
Преди 1990 - във всички случаи.
Тъщата - във Франция. Командировка. Тъщата, завършила медицина, ама цял живот работеше биохимия. Ама па все пак, баща и - много известен на времето детски лекар - та все нещо понаучила и от него.
Проблема - подобен - дребна локална инфекцийка. Само дето с голям потенциал. И лечението - подобно - общи антибиотици, какво ли не.
На края, тя взима нещата в свои ръце - дали се е рязала - не знам, ама предимно локални антисептици - и за нула време - се оправя.
Иначе - съвсем на скоро си треснах добре, ама много добре палеца. Е, нокетя не падна, ама имах дребни проблеми. Които идеално се решиха с малко спиртец, много мамата, малко човъркане, и достатъчно много обезболител - последното вътрешно де.
Bеer? Mоre?
| |
|
Тема
|
 Re: Медицина по холандски
[re: alisalisa]
|
|
| Автор |
Quelle (ентусиаст) |
| Публикувано | 19.01.22 00:11 |
|
|
Не знам как е в Холандия, не мисля, че е зле. Белгия за мен е пример за здравно обслужване.
| |
|
|
|
Не бързай да се "радваш" - на тема България.
Миналата година, жена ми се влоши - от 6 години беше с карциноид.
На края - тъщата много, ама много настоя да легне (жената де) в Ацибадем.
Да, условията - много добри. Персонала - добър.
На 4тия ден я изписаха.
И тя лекар, и аз - по скоро завършил медицина. Информация - истинска - йок. Забълбукване.
Е, за 5 дни след изписването - не получихме дори резултати от изследвания. А след това - вече не ми трябваха. Но си платихме де (аз като придружител). Може би с някакви отстъпки.
Bеer? Mоre?
| |
|
|
|
А бе зависи от лекаря. Така де, нямам препоръки - ама все пак - зависи от лекаря.
За съжаление - мнозина са призвани, малцина са избрани.
Bеer? Mоre?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
