Лавандулата не я ползвам за готвене, а не е отбелязана, защото не сме я споменавали в разговора.

Това, което виждаш е току що обрано и просто стои под навеса докато чака да обера другите билки. Бера на части, кое кога стане. Имам място достатъчно, разстилам чаршафи, подреждам билките, отгоре покривам с хартия. От време на време ги обръщам, подбутвам. Гледам да не са пряка слънчева светлина, ако имат цвят, примерно лавандулата. Като станат трошливи ги начуквам и вече зависи от предназначението може да ги оставя така, натрошени (за чай) или ги минавам през гевгир, за да се оситнят съвсем (чубрица, джоджен).


Вързани на китка става, но само тези, които имат дръжки или вадиш с корен. Салвията, ментата ги бера когато има за бране и само листята. Няма как да направя китка за връзване.

Доста неща изчетох за събиране и сушене на билките, ама постфактум. Уча се. Кое се бере сутрин, кое след обяд...

Салвията има нужда от подрязване, драстично. Така расте по-здрава и се разклонява. Когато ми трябва за готвене - режа клонче, не бера листо по листо. Съвети за правилно отглеждане не мога да дам, защото климатът в България е различен, но е вечнозелена, не съхне на есен като ментата.
Много обичам панирани листа от прясна салвия, но е голяма играчка.
При подрязване някои клончета ги суша на китка. При сушене пуска много масло (не знам как е правилното название на веществото, което изтича.), та сушене на чаршаф не ми се струва много удачно.

Ментата съхне на есен?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на снимката е видно как ги бера-не съвсем листо по листо, клонче е. Но като е за пресен чай късам 1-3 листенца.
Не знаех, че е вечно зелена, затова се учудих преди 20-ина дни, че си зеленее.
Не съм забелязала да има масло. Да, има петна по чаршафа, но не съм изследвала точно петната. Чаршафите са с цел сушене на билки. Да цапат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моята изсъхва и я изрязвам. Към края на февруари се появяват първите зелени листа и започва бързо да расте. Дивият (сибирски) лук също. Махам всичко сухо и в края на зимата поникват новите листа. В моята градина (малък балкон) е така.

Прескочила съм снимката. Харесват ми градинарските теми, въпреки че не пиша в тях. Но да оставим - темата е за перални, пък то стана мишмаш.

Сега някой ако каже, че суши салвията (известна още като градински чай) в сушилнята на пералнята, ще се върже с основната тема.

Ти не беше ли в Северна Италия? Колко да е различен там климатът... не ще да е особено много, така че дай малко градинарски опит, направо си е по темата. ;)

П.П. Не на мен, да не остане някой с грешно впечатление, аз нищо не разбирам от градинарство.

Редактирано от MupaM на 14.01.22 12:11.

Но да оставим - темата е за перални, пък то стана мишмаш.


Както повечето теми, нормално. Винаги от дума на дума и айдеее
Да, оставям и аз темата.

Като има градинарска-там ще пишем пак, но аз, както вече си разбрала, съм все още прощъпулник в градинарството

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Градински чай, салвия, във всичките му сортове, е вечнозелено.
За листа, богати на етерични масла, е най-добре да се остригва кат войник току преди цъфтежа, тогава полезните масла и други "вещества" са най-много. Цветовете му също се ползват, но най-големите благини се натрупват в листата.

Имам 2 туфички в градината на открито. И, понеже ми е много жал да им развалям естетиката баш, когато цветоносите тръгнат да се отварят през май-юни, та да добивам листа за "най-силна билка", им правим само козметична подстрижка, колкото да имаме за малце билков чай под ръка. Когато шляпаме до градината почти всеки ден лятото /на 1 км от хапартамента ми е/ си настригвам по ена шепичка стръкчета за прясна чаена запарка и готвене. Пък, яката войнишка подстрижка на цялата туфа, дето свеки я суши внимателно и я скътва за зимата, я правим август-септември. По това време според учебниците листата не са тъй богати на етерични масла и благини, както току преди цъфтежа, ма на мен не ми пука особено и не го съобщавам. Зер, не я гледаме салвията като стока за добив или професионално билкарство.

Голяма чумичка е - след яката подстрижка, зелено стръкче да не остане, остават да стърчат кат таралежи едни сухи клечки и след няма и месец си пуска нови свежи листенца. До април-май вече са рунтави зелени полукълбенца. В цветната леха са ми двете туфички, щото, близо до розови храсти, та затова ги дебна толкова за естетичен вид.

Чат-пат страдаха от ситни акари, некви брашнести мани и от други неща, от които им почерняват връхчета на листата, когато ги заложа за сушене. Откакто ги подпуках с биоторове и биопрепарати, вече не страдат, само подхранка и яка веднъж годишно подстрижка и си рунтавеят и зеленеят кат за каталог.

Сухоустойчиво растение е, и да не падне дъжд по милост, пак оцелява, пък даяни много на безводица. И на бедни почви. Обаче, кат му сипем редовно водица покрай розите и го почерпим с биоторчица, се съсипва да благодари с ръце и крака, горкото.

Туфите са ни от комшията, той неговия гюрлюк с градински чай хич не го стриже, щото и той не знае що го е насадил и го зарязал там в една леха да се оправя. Ми... станал на едни дълги дърти плешиви храсталаци и стърчащи клечколаци, ни фасон има, нито нищо. Пък моите са да ги изпапкаш, като снимка на инстаграмска кифла.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите