Трети брак?

Здравейте, клубари!
Тук се включвам веднъж на няколко години, но чета редовно! С много от вас се познаваме виртуално, а с малко – реално.
Обикновено все имам някакъв житейски повод, за да пиша, а вашите коментари ми помагат да взема решение, защото виждам ситуацията отстрани.
От 6 години съм с един мъж и той ми е като джакпот, паднал се от живота. Той е всичко, което съм искала да имам. Отначало го карахме лежерно, като гаджета. От 2 години живеем заедно. Всичко е чудесно и комфортно, той е разбиращ и подкрепящ.
Проблемът е в това, че снощи ми предложи брак. Аз се стреснах и го избих на майтап, поисках диамантен пръстен. Той ми каза просто да си го избера, а той ще го плати и че това е най-малкото.
Стресната съм заради това, че за мен това ще е трети брак и че имаме деца /големи/, които не одобряват връзката ни. Особено моето, което проявява дива ревност и не иска дори да чува „за този човек“.
Освен това нещата ще се усложнят, защото трябва да продаваме и купуваме апартаменти – единият да остане за живеене, а другият за офис.
Синовете ни ще се конфронтират още повече, защото ще бъдат лишени от част от наследството си /тук юристите ще ме разбират/.
Още част от картинката – аз съм на 57 години, а той на 64. Имаме нормални доходи, може би около или над средните, не сме на заплата, всеки си работи нещо свое.
И изобщо, защо трябваше да ми предлага?!?

Човекът явно е традиционалист и със съвест, не просто влюбен, иска всичко да е изрядно. Очевидно греши, всеки греши. Избиването на майтап също е грешка - обидно е, дори да не го проявява с думи.
На твое място бих дал насрещно предложение - "да го обсъдим". Внесеш ли разсъжденията, ще си останете заедно и без брак.

Без брак, пак ще си купувате и продавате апартаменти, но го правете със записан в актовете дял като съсобственици, съобразно вложените при покупка пари.

/disclaimer: това е лично мнение и не може да повлияе върху ничие решение/

Ех, че хубаво! Много приятно е когато прочета/чуя да влюбени хора. Особено на нашата възраст да имаш до себе си човек, с който ти е хубаво, че и "пеперудите пърхат".
Не сме във втора връзка от 17 години. От 5 живеем заедно, преди това ела ми-дойди ми. Много обичам свободата си и си забягвах по 2-3 дни в моето жилище. И сега забягвам, ама по 1-2 дни

Никога не съм разбирала този мерак за втори брак. При теб трети, но явно за него е втори. Какво ще се промени в отношенията ви? Ти попита ли го защо държи да имате брак?

При нас никога не е споменавано за брак. Е, той ми сложи халка от мида преди години на плажа и готово, женени сме На следващата година аз му сложих такава халка и сме още по женени.

Но, набъркат ли се имоти... нещата са гадни, хич не ти трябва.
Трябва чавка да ми изпие акъла, за да си продам жилището.

Абе хора, обичайте се, какво ще ви промени брака?

Хората са измислили брачен договор. Всичките ви материални притеснения, включая и тези на наследниците, могат да се уредят с него.
А относно моралния казус, ревниво било детето. Ми, да си ревнува, бе. Ревнувай го и ти. Той ли ще ти сменя памперсите след някоя друга година ?!

Без брак, пак ще си купувате и продавате апартаменти, но го правете със записан в актовете дял като съсобственици, съобразно вложените при покупка пари.

Ей, намесят ли се имоти и пари работата отива на изуй гащи.

Когато купувахме селските имоти категорично отказах да бъда съсобственик. И не съм. Имотите са наши, но мое име няма никъде. Е, аз и пари не съм давала за самата покупката, но Карамфилов много искаше да е на името на двамата. Ми не ща бе, знам ли, да вземе да ми се накриви шапката, па да ходим по адвокати да делим, тц, не е за мен. Живея си спокойно в чужд имот, наречен наш Аз съм малката стопанка на големите дворове и толкоз. Сега купувам, обзавеждам, ами мое си е

Той ли ще ти сменя памперсите след някоя друга година ?!

Моят син също не одобряваше връзката ми. Всъщност нямаше нищо против, но нек си дърпаше се от общи събирания. Щерката му казала : абе будала, вместо да се радваш, да ги подбутваш там да са си заедно, че да ни се махне мама от главата, ми нека друг се грижи за нея, те да си подпират бастуните някога. Я гледай майките на приятелите-егати досадните лелки, щото само дома седят и се чудят какво да се заядат Синът ми разправя де и ще се спука от смях.
И продължи: абе това малкото, демек сестра му, от малко си е тарикатче

Между другото децата ми имат повече приятели с разведени и самотни родители. Кой изкукал, кой се пропил, майки в това число... Та сме стигнали до там да си завиждат, че са изтеглили джак пода и не им досаждам

Така, де. Моят синковец се беше разпенил нещо срещу девойката, дето живее с баща му. Рекох му - альооу, ти ли му переш чорапите ? Или си кандидат ? Мълчиш там и се радваш, че има кой да го грижи и.. тва е.

Няма ли нещо в закона, след определени години съжителство наследството да се третира като след брак? Не точно, но да се взема под внимание по някакъв начин.

Карамфилов е мъдър мъж - понякога съжалявам, че не съм Карамфилова

Но не, намесят ли се имоти и пари, работата прибавя уважение към чувствата.

Не случайно призовах юристите към казуса.
Защото предбрачен договор добре, обаче в случай на смърт съпруг/а наследява една втора. И това е лишаване от наследство на собствените деца.. /от друг брак/.
Изобщо някакви супер усложнения.
А пък е обидно да откажеш брак, така съм мислила винаги.
И затова съм на този хал, де.
Иначе познавам една жена, която има 12 годежни пръстена и все още не е омъжена.

Има и следбрачни договори, вече. Ако си ги обмислите добре, никой от нищо няма да бъде лишен.

Говорим за случай на смърт, юрист съм все пак.
Отказът от наследство приживе е невалиден.
Децата ще се противопоставят и ще си обтегнем отношенията.
Въпреки че всеки може да си разпилее имуществото приживе както намери за добре и наследниците му и копче не могат да му кажат.

Абсолютно правилно.
Моят първи живее сам. Колко пъти му казвам : намери си някоя баба, да ти пере чорапите. Той вика : е що, пералнята каква й е работата. Ще се пукнеш от яд, че си живея спокойно

Много го грижа, наистина. гони 70-те, ще клекне на децата и на мен. как па ни една баба не завърте

Нямам представа, през ум не ми е минавала такава мисъл, че да питам. А и сега не ми е важно. Що, трябва да търсим свидетели, че съжителстваме ли?
От какъв зор?

И изобщо, защо трябваше да ми предлага?!?

Ами ти защо не го попита него? Защо не му обясни защо си стресната и не му обясни нещата, които юристите ще разберат?

Явно е, че между вас има неща, които не се казват и реално това са най-важните неща. Идеята е той да ти е най-близкия човек на света, а ти споделяш с анонимен клуб нещата, които би трябвало напълно спокойно да обсъдиш с него, но ти не смееш. Искаш поглед отстрани. Еми хубаво, отстрани може да ти се каже, че щом между вас все още има преструвки и чупене на стойки, вместо откровено споделяне по най-важните проблеми, то прогнозите за устойчивост на брака не са особено розови. Което обаче, парадоксално, не е лошо нещо, веднага обяснявам защо:


Ти си от тези характери, които скучаят ако няма вихрене на силни емоции, летящи тенджери с манджа през прозорците и т.н. и съответно си ги избираш по този критерий мъжете, които ти доставят в изобилие въпросните тръпки. Ей затова ти е предложил, защото такъв си си го избрала, постоянно да ти образува емоции и тръпки.

Сватбата ще е силна тръпка и пълна с емоции, юридическите проблеми също ще ти донесат дълъг период с емоции, а после третия развод ще е дори още силна тръпка и също ще те спаси от скуката за дълго време, докато не намериш следващия мъж - също перфектен джакпот, който ще ти доставя дори още по-вихрени емоции. Имаш достатъчно време и за четвърти брак дори. Тъй че, приятно вихрене и хич да не ти пука!

Да, и аз се чудя.
Вместо да се радват децата, че не ги занимаваме, те се сърдят.
Всъщност те ни надценяват. Смятат, че сме млади, в силите си и искат да сме на разположение за тях.
Майката е собственост на децата й - един вид.

Това е най-страшното нещо в този свят!

Бягай далеч!

Абе вие въобще защо сте се събрали заедно!? Това е ужасно!!! Няма по-ужасно нещо на тоя свят от съжителството и семейството! Създаването на семейства трябва да се преследва от закона!

Радвам се, че помниш историите ми, дори съм впечатлена.

Абе... помъдря с годините, порасна, нали го отгледах от нямаше и 40.... срещна мъдра жена и стана мъдрец, макар че понякога още философства)) Все още понякога подскача кат петле, ама рядко. Ще мине и това

С годините само едното уважение и чувства остават, нали за едното красно име
Имотите и парите развалят хората и чувствата. Толкова спокойно си живея, че никой от родата му не може копче да ми каже.

Що, трябва да търсим свидетели, че съжителстваме ли?
От какъв зор?
Казус е, не говоря за теб, ти ми даваш повод. Нищо не трябва да правиш, зор няма.