|
на финала на ансамблите по художествена гимнастика днес сутринта!:-))
Разбира се, не пропуснаха да отправят официално възражение веднага след излезлите оценки на последното смесено съчетание и макар, че им го уважиха и им дадоха допълнителни точки, пак не бяха достатъчни да избутат нашите от първото място, каквато явно им беше целта. Явно не могат да преглътнат, че е прекъсната хегемонията им на олимпийски игри от 21 години от основния им конкурент.
И това при положение, че през цялото време нашите момичета бяха категорично първи и то с достатъчно точки преднина така, че беше почти невъзможно да ги догонят! Накрая измислиха, че те били умишлено ощетени за сметка на българките, които били надценени, а грешките им не били отчетени - пресата гърми от воплите им...
Изгледах цялата надпревара от начало до край. Какви са ми личните впечатления:
Участваха 14 ансамбъла от България, Русия, Украйна, Беларус, Италия, Китай, Япония, Египет, Бразилия, Австралия, Азърбейджан, Узбекистан, САЩ, Израел.
Борбата между първите 3 - 5 места беше жестоко оспорвана, защото първите 5-6 отбора (България, Русия, Италия, Украйна, Китай, Израел са изключително силни и почти равностойни. Останалите също са много атрактивни и имат голям потенциал и също са почти равностойни макар и на втори - трети план след първите и вторите 3. Разбира се, Австралия и САЩ нямат кой знае какви шансове скоро да минат по-напред и да влязат в десятката на най-добрите:-))
Напоследък - последните 3-4 години - художествената гимнастика не беше толкова атрактивна, поради някои сериозни промени в Правилника за сметка на трудността и сложността на съчетанията, които критерии изместиха до голяма степен артистичността и ефекта. Разбира се, всички отбори се опитаха да компенсират ефектността с широко навлязлата мода в триката - очите се разбягват да гледат разните ми там пайети, пилюрчета, мъниста, кристалчета, и прочее бляскавости... В един момент очите се изморяват и трудно почваш да правиш разлика, макар че като зяпаш няколко часа полека-лека възстановяваш разделителната способност и под напътствието на коментаторките, почваш отново да долавяш играта, съчетанието, детайлите и прочее:-))
Та, говорителките - да не забравя после да ги пооплюя и тях - споменаха, че само през последните 2-3 години усложнеността и трудността се е удвоила. За минута и половина, колкото трае едно съчетание, трябва да се изпълнят между 15-20 елемента със средна или висока степен на трудност, като всеки елемент носи определен брой точки. И започва едно лудо изчисляване. Ако решиш да избереш елементи с по-ниска степен на трудност, за да избегнеш т.н. "риск", който носи най-голям брой точки, трябва да компенсираш с по-голям брой елементи със средна или висока трудност, но пък ще трябва да увеличиш темпото, което пак е рисково и води до грешки и съответно отнемане на точки...
В резултат всички, които се борят за медал, избират главно елементи с висока трудност, риск и всичко най-най сложно, което могат да измислят. И всичко това става за сметка на артистичността или художествеността, която също е един от критериите и на което този спорт дължи зрелищността и ефекта си, но силно пренебрегван в последните години за сметка на техническото усложняване.
Тези, които следят развитието на художествената гимнастика вероятно си спомнят, че винаги са се водили спорове кое в този спорт трябва да е водещото - техниката в елементите или артистичността - композиция, идея изразена с музика и най-подходяща система от технически елементи, изпълнени с уред и тяло, както и взаимодействията между тях. През годините ту едното, ту другото направление е било водещо. Факт е обаче, че така както е замислена художествената гимнастика това една балансирана амалгама от изкуства - музика, танц, композиция, емоционално въздействие и от спортни елементи от акробатика, спортна гимнастика, жонглиране и пр... Всичко трябва да бъде в такъв баланс, че хем спортното начало да е достатъчно застъпено, хем да не се пренебрегва естетическото и т.н. художествено начало, т.е. това, което включва зрелищност, атрактивност, емоционално въздействие върху публиката.
Когато спортното начало бъде по-силно застъпено и му се даде превес, се стига до сегашната ситуация, в която всички отбори броят и пресмятат точки, изобретяват все по-сложни, трудни и рискови елементи, които все по-често водят до сериозни травми. Всички отбори стават в един момент равнопоставени и все по-трудно зрителят може да следи и прецени кое е по-доброто съчетание. Но и не само зрителят, появяват се проблеми и със самото съдийство. Дори и на съдиите, които са професионалисти и имат обиграно и набито око, все по-често им се случва да не успяват да оценят правилно всеки един елемент, всяко движение и пр... Няма вече състезание, в което да няма спорове, скандали и всякакви съдийски недоразумения. Няколко възражения от различни отбори бяха подавани и на тази олимпиада - от Русия, имаше и други, не помня кои още, май и нашите подадоха по едно време...
Та, от цялата тази надпревара за сложност, трудност и риск пострада оригиналността, уникалността и това, което правеха различни, разпознаваеми и интересни отделните съчетания. Всички изглеждат почти еднакви и забравяш какво е било още като свърши... А едно време имаше съчетания, които аз лично още помня като затворя очи - ансамбловото съчетание от Валядолид - 1985, съчетанието с топка на Боянка Ангелова от Торино - 2007, съчетанията с бухалки на Анелия Раленкова, стилът и почерка на Лили, Диляна, Бианка, Мария Петрова и прочее...
Рускините например, задават някакви стандарти и се държат по начин, все едно са вся и все и никой да не си мисли, че може да е нещо друго. Предимството им е, че са създателите на художествената гимнастика и наистина те са заложили основите на този спорт. Излеждат като специално подбрани освен като физически подходящи и талантливи, само като ги видиш и разбираш, че са те - всички високи над средния ръст за гимнастички, всички руси и синеоки, със специфична царска осанка, имперско високомерие и надменност, а тази година и имената и на петте започваха с А - 2 Анастасии, една Ангелина, Алина и пр...:-)))Аз лично смятам, че дългият им ръст им играе лоша шега...
Беларускините са добри и естествено им личи почеркът на руската школа, обаче правиха видими грешки, което ги избута извън челната тройка. Не ми се мисли какво ги чака вкъщи, щото очевидно имаха партийна задача без медал да не се връщат и особено след скандала с лекоатлетката им...
Украинките също са много добри! При тях личи смесица от руската и българската школа. И за да направят напук на рускините се държаха много мило с нашите момичета и викаха за нас:-))
Италианките са изключително очарователни, имат изненадващо собствена класа, стил, но и скромност и са много приятелски разположени към нашите и имат огромно уважение и респект към нашата школа. Опитват се да бъдат оригинални и защитават свой стил.
Азия е представена от Япония и Китай. Коментираше се някъде, за прословутата азиатска техническа перфектност и чистота на изпълнение на елементите. Само че, в случая на тези игри не е точно така. Груби технически грешки като изпускане на уред и то извън полето почти през цялото време, особено японките, които преживяха голямо саморазочарование при непосилните очаквания към тях като домакини и от сънародниците им. Специално за Китай се виждаше стремеж към оригинални, техни си композиции. Споменаха, че те канили европейски специалисти, включително и от България да им разясняват и да ги обучават как се прави композиция и въобще как се правят нещата, но не и чужди спецове да им правят композициите и пр... Искат да се научат сами да се справят и успяват. Не случайно са влезли в първите 8 в света. Докато при японките имало хаотично движение последните 2 години. Отначало, когато влезли в списъка с най-добрите направили силно впечатление, че се опитвали да изградят собствен оригинален стил под ръководството на български и пробългарски настроени треньори, но преди 2 години направил завой към руската школа и пандемията ги заварила така объркани, след което от Нова година се завърнали към японската традиция, но очевидно така и не са успели да наваксат в техническо отношение сложността и трудността в новите тенденции на худ. гимнастика.
Узбекистан и Азърбейджан - много добри, много оригинални с музика с техни си мотиви и игра с български почерк. Те затуй и влязоха в осмицата. Въобще, където има наши треньорки, веднага си личи - отборите играят красиво и силно, правят ярко впечатление, оригинални са:-))
Бразилките били първи на континенталното американско състезание, но тук излязоха извън 8-цата. И въпреки това, бяха най-забавните със съчетанието си под звуците на ламбада-ритъм, много радостни, весели, игриви, въпреки грешките... абе беше удоволствие да ги гледаш:-)) Треньорката им е българка и там има 2-3 треньорки в частни клубове още от поколението на първите златни момичета.
Интерес и учудване предизвикаха израелтянките и египтянките! Мноого добри, интересни, а индувидуалната им състезателка измъкна златото изпод носа на рускинята - та и там сълзи и сополи...
За Австралия и особено за САЩ не ми се говори...
Особено американките - голям срам. И интересно, къде им е отишла политкоректността - нито едно чернокожо момиче, ама що така, моля ви се!? Та, по мрежите се коментира, как получили "държавна задача", като не могат да са в първите 5, поне да влязат сред първите 8. По едно време бяха 8-ми, а после и от там отпаднаха и не ги знам къде се запиляха. Две от момичетата бяха с доста едър кокал. И въобще, високи като рускините, но далеч без тяхната породистост, закалка и имперска самонадеяност, макар да се опитваха да изобразят някакво планетарно самочувствие от рода "Бийте се там, ний сме над тия неща"
Редактирано от MilaO6 на 08.08.21 18:38.
|
