Рускините горко разплакани / Контакти / Поколения / 40-50

Според логиката на нашите, отборите трябва заедно да започват и заедно да слизат от сцената, образно казано. Тази логика е доказала, че работи успешно.

Сработването, развитието на екипност е много сложна и комбинирана работа и не случайно са минали на този вариант. Дългогодишният им опит го е показал - един отбор, екип, ансамбъл започва, развива се, достига своя апогей и зрялост заедно и заедно трябва да слезе от сцената в най-подходящия момент и когато е на върха. И целият този цикъл - опитът е показал е 4 години при ансамблите. Понякога малко повече или по-малко, но общо взето е това. Те постигнаха толкова много и толкова много медали, взеха и олимпийското злато за първи път от 21 години - какво повече могат да искат. Това е върхът и каквито и медали да спечелят от тук-нататък няма да са нещо ново и неочаквано. Или пък,недай боже, да отстъпят от постигнатото...

Коментираха отбори като руския, например, в който има 2 стари състезателки от предишни екипи, както и една индувидуална състезателка и 3 нови. Говори се за криза в руската художествена гимнастика, щом като не могат да съставят изцяло еднообразен ансамбъл от нови състезателки. Значи, не е прието и се прави само в краен случай, когато нямат под ръка нови подходящи състезателки. И това поражда проблеми. Защото индувидуалната състезателка има друго поведение. При ансамблите излизат на преден план други качества, умения и приоритети и една индувидуална състезателка е подложена на голям стрес и риск да се пренастрои към отборна игра.

Същото разминаване и проблеми със стиковката се случват и когато се комбинират стари и нови състезателки - трябват много повече време и усилия, за да се калибрират и да станат като едно цяло, отколкото, ако почнат всички от едно ниво.

При ансамблите на преден план излиза т.н. синхронност - всички да са като едно цяло координирани, синхронизирани, да се усещат със затворени очи, както се казва, да знаят във всеки един момент къде се намират и какво правят останалите 4 дори и без да ги виждат. Развива се един свръхсетивен усет, за който говорят и треньори, и състезатели. Този синхрон се развива много по-бързо, ефективно и успешно, когато състезателките са започнали заедно като екип от едно сравнително равностойно ниво, защото е много по-трудно да забравиш особеностите на един отбор и да се приучиш към друг, отколкото да започнеш да се изграждаш с един отбор.

Този проблем на смесване на състезателки от стари и нови отбори или пък включване на индувидуалн състезателки го имаха и други ансамбли и част от грешките се обясняваха именно с невъзможността да се състави изцяло нов ансамбъл. Разбира се, понякога се налагат от обективни обстоятелства подобни замени и там вече няма как, справят се с повече труд и усилия.

Що се отнася до това, нашите да отидат на световно през октомври така, както са сега, защо да го правят, ако имат вече готов нов ансамбъл!? Нали и малките трябва да се включват, да обръгнат, като се явяват на тежки и големи състезания и първенства. За 4 години да имат същото време да минат през нормалния цикъл на развитие и живот и здраве да стигнат и те до следващите олимпийски игри. Ако скъсиш цикъла, като оставиш старият ансамбъл повече време, малките след тях ще имат по-малко време с година или 2 да се подготвят за следващата Олимпиада и това ще им намали шансовете за успех.

Така си мисля, след като наблюдавам, чета и слушам коментари на професионалисти. А какво точно ще се случи, предстои да видим.