Водопроводни неволи / Контакти / Поколения / 40-50

Разправял съм някъде, че човек по принцип бърза през работния си ден. Няма време за пикане. Тоест отива до тоалетната, не може да не отиде, ходи даже редовно, но просто не го смята това време. Ами какво време е, до вчера влизам и излизам. Преди вратата зад гърба ми да се е затворила, аз вече я отварям, 'дигам ципа и си мия ръцете... Имам представяне недовършено, клиенти идват, а монтажниците трябва да получат една разпечатка от проект. И на мен ми се пикае. Мисля, че е ясно как се градират нещата- разпчатвам, довършвам представянето и докато клиентите се настаняват в заседателната зала, минавам набързо през кенефа.
Разпечатвам прочее. Клиентите са дошли, ще почакат. Пикае ми се зверски, но кранчето държи.
Довършвам представянето, затварям лаптопа и тичам по стълбите към тоалетната. Влизам, разкопчавам, камера, екшън. Мислите бясно препускат - тия останаха много доволни предния път, имам и точно такъв обект за какъвто се боря, оп не го включих в презентацията, трябва да го спомена... Екшънът лееекичко започва, аз мислех, че вече ще съм свършил, а не съм започнал още, леле тия вече са си изпили кафето сигурно.. мислите забавят малко... как се казваше тоя високият от тях бе, как ми излезе от главата, прилича на един съученик. Викторов - така се казва, съученикът ми беше Виктор от там се сетих, много тъп беше тоя Виктор. Струйката лекичко тече ли тече, нито се усилва, нито намалява, безкраен спокоен процес. Отпускам тежеста от единия крак и включвам мисли за вселената и дребните проблеми на нас хората и човечестото като цяло...