Не е добре / Контакти / Поколения / 40-50

Ех, гърки...

Мислех да те почна и аз... за какво ти е да си разголваш точно по този начин душата, да дърпаш за дрипите и други клубници, с които си имала някакво, каквото и да е вземане-даване и аха-аха да си изпросиш пореден бан...

Обаче, темата ти е пореден вик на отчаян човек, раздиращо безпомощен, объркан, паникьосан... Добрата страна на цялото това разголване и безпощадно към себе си, откровение е, че предизвика поне за момент повечето, особено тези, които в друг случай биха се възползвали по друг начин, сега да проявят някакво разбиране и състрадание. Някои, разбира се, никога няма да им хрумне да проявят съчувствие.

Лошото е, че ти в момента си в такова състояние, че едва ли ще можеш да се възползваш от патерицата, която ти се подава. Алкохолизмът при теб е следствие. Дори и да има някакво генетично физическо предразположение, драмата и травмата ти са много по-дълбоки. От това, което си казвала, може да се предположи, че е свързана с детството ти, със семейната ти среда и фамилна обремененост. Трябвало е много отдавна да решиш този проблем с травмата от детството.

В момента на преден план е алкохолната зависимост и тя в известен смисъл деформира и блокира ресурсите ти за справяне с минали травми при евентуална терапия. В момента ти е наложително спешно да се справиш с алкохолната зависимост. На хора с алкохолна зависимост не се препоръчват дълбинни психотерапии по причина, че те биха задълбочили душевната болка. Напротив, сега по-удачно би било щадяща терапия, на първо място пълно изчистване от алкохола в организма ти, пълна детоксикация. А после включване в групова терапия - в случая не става въпрос за АА. Ако не помогнат другите официални подходи, тогава остава АА.

Тук има една трудност и противоречие при зависимите. От една страна те лично и сами за себе си трябва да направят първата стъпка и сами да се обърнат за помощ. А от друга, те чувстват, че не могат сами, че се нуждаят от помощ, че някой трябва да ги заведе, придружи и пр. Но всъщност, ако някой те заведе или те придружава, част от решимостта, ти без да искаш и да разбираш как става, се прехвърля върху тях и ти оставаш с полуволя, с полурешимост, от която после много лесно можеш да се откажеш, да се върнеш назад към алкохола и да се поддадеш на самосъжаление.

Затова, лично моят съвет е, със зъби и нокти да се бориш сама да потърсиш квалифицирана помощ, сама да си занесеш задника при спеца, който сама ще си избереш! Толкова диващини си направила абсолютно САМА! Със сигурност и това можеш твърдо САМА да решиш за себе си и САМА да предприемеш действия! Както знаеш, делото за спасяване на давещия се е в собствените му ръце. Пари имаш, акъл имаш, що не вземеш да ги употребиш и за нещо полезно и жизнено важно за самата теб.

Е, по болезнените признания тук, повторени няколко пъти, изглежда, че не ти е останало самоуважение и с това повтаряне, че си боклук, като че ли искаш да се самонакажеш, да си причиниш още по-голяма болка...

И все пак, на моменти ясно личи и голямата ти сила и издръжливост. А това е ценен ресурс, който още не си загубила. Така че, направи го "на инат", ако щеш. Или като експеримент, дали ще можеш да се справиш с поредната гадост, която ти се налага да преживееш в живота си.

Единственото нещо, за което се сети, че ти доставя удоволствие, е купуването на едри неща, коли, имоти. Ако не вземеш спешни мерки, повярвай, съвсем скоро няма да можеш да изпитваш удоволствие от тази си способност, защото ще я загубиш. Ще деградираш до такава степен, че няма да можеш да вържеш две и две. Може да стигнеш и до просяшка тояга, т.е. от там, откъдето си тръгнала, образно казано. Не са малко алкохолиците, които са загубили всичко, което са имали в изобилие, както са били зарязани и от близките си, които не са могли да се справят с тях. Не напразно е обявена Нобелова награда за този, който измисли ефикасен метод за справяне с алкохолизма.

При теб не всичко още е загубено. Защо да не се опиташ да спреш навреме. Абсолютно съм убедена, че можеш!