|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|
Конфликтът не е от вчера, но докато Турция се стремеше да бъде светски, прогнозируем и ценен партньор на цивилизования свят, отношенията помежду им успяваха да балансират сравнително успешно.
В последните години Ердоган очевидно измества оста на влияние към Путин и Близкия изток, въпреки членството си в НАТО, като демонстрация на сила и независимост, граничещи с рекет. Дори твърдението да е пресилено, заигравките му изправят на нокти доскорошни партньори. Национализмът, страхът и неоосманските настроения не се замитат под килима, а се вадят като инструменти за обединение, без които е възможно Турция да влезе в неуправляем вътрешен конфликт. Като че ли му е все по-нужен сериозен стимул, който да укрепи нацията.
В този смисъл, възможността за война между Гърция и Турция не звучи толкова невероятно.
Къде ли ще се пукне, ако се чукнат там?
Предвид многобройните и разнопосочни играчи, дали това по същество би означавало край на НАТО и ЕС?
| |
|
|
|
Турция с Ердоган = война между Турция и многобройни
и
"Претенциите на Турция „Османизирането на обществото – това е типично за Ердоган“, казва бившият главен редактор на вестник „Джумхюриет“ Джан Дюндар, който живее в Берлин. В Турция го очакват дълги години затвор за „обида на президента“, след като публикува обвинения в корупция срещу сина на Ердоган и информации за оръжейни доставки, с които турските тайни служби са подпомагали ислямистите в Сирия. Дюндар многократно обръща внимание на възхищението, с което днешните турски политически елити се отнасят към османското минало и към султаните. „Те се гордеят с миналото, за да компенсират днешните провали“, казва той. Освен това някогашното величие на империята е извор на една крайно авантюристична външна политика в момента, смята журналистът. „Правителството иска да спечели влияние в страните, които навремето са били под османски контрол. След като не може да ги окупира, то иска поне косвено да наложи там своята доминация.“ Историкът Йектан Тюркилмаз говори съвсем конкретно: „Турция издига териториални претенции към Армения, Ирак, Сирия, Гърция и Кипър, като се позовава тъкмо на османското наследство“. Ердоган потвърждава такива претенции – например към редица гръцки острови или към Мосул в кюрдската част на Ирак. Или както обобщават авторите на 30-минутното предаване по „Дойчландфунк“: „За Ердоган сънят за великата държава все още не е досънуван. Но за многобройни негови сънародници този сън вече се е превърнал в истински кошмар“.Редактирано от Metropolis на 31.08.20 17:21.
| |
|
|
|
Той няма намерение да си ходи.
Коригирал си се, докато съм писал.
Това, което пускаш е чудесна илюстрация в подкрепа на моите размишления, но не дава отговор на въпроса ми. Редактирано от thehuntermuster23127O на 31.08.20 17:16.
| |
|
|
|
щяха да му помoгнaт, н o ....
| |
|
|
|
ЕС го махаме от уравнението, подкрепата е еднозначна за Гърция, Турция е извън ЕС.
НАТО - аз си представям организацията без Турция. Това трябваше да го направи Тръмп отдавна, не само покрай играта в Сирия, но и покрай опита за преврат (искането за Fethullah Guelen), и покрай С-400, и покрай драмите около базата в Инджирлик и покрай какво ли не още. Сега нямаше да има това неловко положение.
За мен е ясно, че има два варианта:
а) НАТО посредничи и прави всичко възможно да няма гореща война;
б) НАТО си трае като през 1974 г. (Кипър) и битият - бит, ебаният - ебан.
| |
|
|
|
Слушам от време на време за перченето в Егея и аз си задавам подобни въпроси.
Мисля, че да, възможна е, ако не война, дори случайно възникнал въоръжен конфликт. 2. В тоя случай, би си проличало вече доколко има файда от ЕС най-вече, щото НАТО е анахронизъм под пълния контрол на УСА с неясни ползи, освен за "русофилите" - Прибалтика, Полша и мамалигарите да се репчат, мислейки си, че ще са във вечна безопасност, на руснаците.
(в тоя ред на мисли смятам, че идеята за Евроотбрана е много добра, друг е въпросът, че с джендъри и, извинявай, агресивна педерастия, налагана отвсякъде, няма да стане).
Т е, чко в случай на подобен конфликт, ЕС не застане твърдо зад гърците, но много, много твърдо, със СИЛА,, не "загриженост и твърдо осъждане" (по-вероятен вариант заради реалността описана в горните скоби), значи наистина няма файда от такъв ЕС.
| |
|
|
|
при вариант и бититe - бити ...
| |
|
|
|
Като обича турците, да ходи да им прави свирки анализаторът, спрях дотам.
| |
|
|
|
Не е толкова лесно сякаш.
Възниква конфликт. И двете държави са в НАТО към началото му. Бих могъл да предположа, че дори и негласно, щатите ще подкрепят Турция. Организацията ще бъде подложена на сериозен стрес, като позицията на ЮК не е много ясна, но би могла да се прогнозира. Държавите, членки и на ЕС и на НАТО са в поза партер, като при това точно в този конфликт отделните им взаимоотношения не са нито гладки, нито много честни. На прима виста си представям какво дипломатическо чудо ще се случва между Германия и Франция.
Да кажем, че всички си затраят и ги оставят да се сбият, без значение какъв благоприятно звучащ повод ще измислят. Как, мислиш, ще реагира Гърция на това? Така и така са ги загърбили, от кризата насам "страдат" заради европейски ограничения, какво да ги задържа?
Резултат: НАТО е кьорфишек и ЕС се разпада.
| |
|
|
|
виж кaртитe - step by step strategy.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
