На 25.07.1261 г. армиите на Михаил VIII Палеолог завладяват Константинопол и ликвидират Латинската империя, с което е възстановена Византийската империя. Михаил VIII Палеолог е византийски император (1259-1282) и родоначалник на последната византийска династия (Палеолози). И макар с неговото управление да започва последният период в съществуването на Византийската империя.
Михаил VIII Палеолог е син на Андроник Дука Комнин Палеолог, велик доместик на Византия, сред чиито предци могат да бъдат проследени роднински връзки с поне единадесет византийски императори. След като става деспот (ноември 1258 г.) на Никейската империя, през следващата година Михаил VIII Палеолог става съимператор, като регент на малолетния Йоан IV Дука Ласкарис, който е син и законен наследник на императора Теодор II Ласкарис, починал през 1258 г.
Политическите промени в Никея съвпадат с едно важно събитие - възвръщането на старата византийска столица Константинопол от властта на латините. Завръщайки се от рутинен поход в Епир, стратегът Алексий Стратегопул, един от верните военачалници на Михаил VIII Палеолог, научава от местните селяни, че латинския гарнизон в Константинопол временно отсъства. През нощта на 25 юли 1261 г. никейски части проникват в града през таен вход, показан им от селяните, при което последният латински император Балдуин II панически побягва. Това слага край на останките от т.нар. Латинска империя и формално бележи възстановяването на Византийската империя. Така, с подкрепата на войската, Михаил VIII Палеолог е обявен за единствен император (василевс) на ромеите и влиза тържествено в Константинопол. Още в края на същата година малолетния Йоан IV Дука Ласкарис е отстранен от властта на рождения му ден (Коледа, 25 декември 1261 г.) и е принуден да абдикира, след което е ослепен и изпратен в манастир до края на живота му. Тази жестока постъпка предизвиква бунт от недоволство във Витиния, насочен срещу Палеолог, но той го потушава и успява да наложи окончателно властта си и да на практика да възстанови Византийската империя.

Владимир Высоцкий
Я не люблю

Я не люблю фатального исхода.
От жизни никогда не устаю.
Я не люблю любое время года,
Когда веселых песен не пою.

Я не люблю открытого цинизма,
В восторженность не верю, и еще,
Когда чужой мои читает письма,
Заглядывая мне через плечо.

Я не люблю, когда наполовину
Или когда прервали разговор.
Я не люблю, когда стреляют в спину,
Я также против выстрелов в упор.

Я ненавижу сплетни в виде версий,
Червей сомненья, почестей иглу,
Или, когда все время против шерсти,
Или, когда железом по стеклу.

Я не люблю уверенности сытой,
Уж лучше пусть откажут тормоза!
Досадно мне, что слово «честь» забыто,
И что в чести наветы за глаза.

Когда я вижу сломанные крылья,
Нет жалости во мне и неспроста —
Я не люблю насилье и бессилье,
Вот только жаль распятого Христа.

Я не люблю себя, когда я трушу,
Досадно мне, когда невинных бьют,
Я не люблю, когда мне лезут в душу,
Тем более, когда в нее плюют.

Я не люблю манежи и арены,
На них мильон меняют по рублю,
Пусть впереди большие перемены,
Я это никогда не полюблю.

Била съм коронавъзраст)))!!

Да млад си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

му, музиката понякога мноо ме дразни...


Я когда-то умру - мы когда-то всегда умираем
Как бы так угадать, чтоб не сам - чтобы в спину ножом
Убиенных щадят, отпевают и балуют раем
Не скажу про живых, а покойников мы бережём
В грязь ударю лицом, завалюсь покрасивее набок
И ударит душа на ворованных клячах в галоп
В дивных райских садах наберу бледно-розовых яблок
Жаль, сады сторожат и стреляют без промаха в лоб
Прискакали - гляжу - пред очами не райское что-то
Неродящий пустырь и сплошное ничто - беспредел
И среди ничего возвышались литые ворота
И огромный этап - тысяч пять - на коленях сидел
Как ржанёт коренной! Я смирил его ласковым словом
Да репьи из мочал еле выдрал и гриву заплёл
Седовласый старик что-то долго возился с засовом
И кряхтел и ворчал, и не смог отворить - и ушёл
И измученный люд…

Била съм коронавъзраст)))!!

На 28 юли 1586 г. картофите намират своя дом в

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колорадският бръмбар и той ли на същата кирия е пристигнал, или по-късно ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На 1 август 1885 г. е отпечатана първата българска банкнота в Санкт Петербург с номинал 20 лв.
Първата българска банкнота се съхранява в Историческия музей Габрово и има номер

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

потегля първият влак в историята на родопската теснолинейка:-))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Илинден по стар стил днес.
Още един път да са честити именниците.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На 6 август 1991 година Тим Бърнърс-Лий прави първата важна стъпка в създаването на идеята за

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите