|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Този дъжд
|
|
| Автор |
Green Light (бях "на гости") |
| Публикувано | 26.05.20 15:27 |
|
|
В този дъжд няма вируси, той не носи болест и страх. Няма опасност, нещо скрито, притворство или заплаха, няма тайни. Задни мисли, завист, гняв. Няма африканска прах. Не предизвиква киша по улиците и не гони хората с ледени режещи струи. Крием се от него, но малко на шега, сякаш играем. Ако успее да ни хване е със смях, а не с яд.
Този дъжд вдигна цялата улична прах
и по пътя ми локви написа.
И добре, че отдавна от дъжд нямам страх,
казват мокър от дъжд – не бои се.
Този дъжд на душистата стара върба
цветовете изцяло събори.
Аз преминах по тях – боса, както си бях
и приятно ми бе да го сторя.
Този дъжд ме съблече съвсем неглиже –
станах муза за млади поети.
Да ме види от нейде Пиер Беранже
ще пропише за мене сонети
автор: zinka - от ХуЛите
Това е така, драга Зинка, защото този дъжд е самият Живот. Как няма да станеш муза? Не олицетворение, а самият той, лично. Този дъжд е което ни кара да виждаме, пишем и мечтаем. Да дишаме въобще.
| |
|
|
|
| |
|
|
|
ДЪЖД
Както вървя из улицата, неочаквано почва да вали. Дъждът е толкова тънък, че можеш да го видиш само в тъмнината на прозорците и на отворените врати. За да се уверят, минувачите протягат длани във въздуха. Тротоарът постепенно почернява, но под дърветата остават широки светли кръгове: това са техните други, дъждовни сенки.
Обичам дъжда. Като ме заставя да престоя в бездействие четвърт-половина час под някоя стряха, той ме освобождава от моя бяг подир грижите и ми връща погледа за света; благодарение на него аз отново гледам и мога да бленувам.
До тротоара пред мене стои черен автомобил. Той блести под дъжда като лакиран. Забавно ми е да наблюдавам в неговото черно огледало улицата - един тъмен свят, в чиято нощ изникват и се топят силуетите на хора, коне и коли.
Стопанинът идва, автомобилът потегля с шум и оставя на улицата един голям сух правоъгълник. И изведнъж аз си представям някой разсеян безделник, който дохожда да се подслони на това място.
Атанас Далчев
| |
|
|
|
Дефектирал съм
Прахът си сменил пола, а зинка копней за млади поети. Дразни ме, що не мечтай за поетеси.
| |
|
|
|
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!
Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.
В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!
Н. Лилиев
| |
|
|
|
Всичко е добре, когато няма силен вятър!... казваше едно цигане- умничко...
Малко подгизнах, но какво са едно мокри дрехи, ако те правят муза на поети
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
| |
|
|
|
Аз го проспах...
| |
|
|
|
Дразни те, понеже за млади мечтае. Много ясно, то и мене ме дразни. Не, че не съм млад или нещо.
Иначе, че си дефектирал е като здрасти, въобще няма смисъл да го споменаваш. Всички сте дефектни. Само аз съм си ок, това от 16 годишен съм го разбрал.
| |
|
|
|
Няма лошо - и аз не бих отказал на млада поетеса.
| |
|
|
|
Този дъжд е като тока който не ни убива, а ни прави .
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
