Ако е било през 50- те години за държането на тези книги човек е можел да бере големи ядове.По- късно - не тололкова.Писах -баба ми изрично казваше, че 1956, когато въдворяват брат й в Белене без присъда тя 2 дена " гори хартии",вкл. оставени от брат й с ясното съзнание какво се рискува, в това число всички налични годишници именно на в."Зора".
Така, че почтеното в случая би било оставащият и приемащият книгите на съхранение да си взаимно наясно,че рискуват..

Трябваше да го прочета втори път, задължително. Мноого ми хареса, че ни допусна до детските спомени, по-красиво от това..ми не знам кое е по-красиво от детски спомен. Живо разказваш, направо си разказвач на приказки)), този съндък го "помирисах" (помня едни такива съндъци от моето детство, особен аромат имат)) на тайни и "препечено" дърво) дори, толкова хубаво, че и четях "откраднати" книжки. Направо не ми се искаше да спираш да рзказваш)). Довечера пак ще го прочета за лека нощ))

За прошката.......същата съм, това ни трови обаче (не мъстим, но зачеркваме за цял живот), щото освен непрощаването има и незабравяне.....и чувството за "лична вина" и чуждо предателство. Често се шегувам, чеедна склероза ще ми дойде добре, ще помня, като нормалните хора. Няма да ти кажа прости (всъщност си простил донякъде) защото знам, че няма да го забравиш (и другите такива малки предателства), ама дано поне придобие по-сиви (не черни) краски, като е разказано. Иначе как се прощава не знам, още по-малко знам как се забравя.

Ама наистина ми хареса много.......идва ми да те помоля като дете "Разкажи още една" и после "Още една, моля"

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

Пътник, това с обяснението за ръката и тоягата не помага
не виждаш ли колко неразбран оставаш
родителите може да са средство да оцелеят децата, да ги научат на обич, привързаност, как да взаимодействат с другите хора, да открият призванието си, да разгърнат способностите си, да предадат някакви ценности, може да са... всичко
но от време на време са неадекватни, изпитват раздразнение, ядосват се на децата си и не знаят как да се държат
в такива моменти някой трябва да се намеси, за да обясни сложните родителски емоции, да помогне да се съхранят добрите отношения в семейството или да се излекува травмата от лош спомен, ако има такъв
"Бог така е пожелал" не дава успокоение в наши дни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да простиш означава да разбереш причината, поради която той е постъпил така. Не да повтаряш ситуацията и поведението.

в такива моменти някой трябва да се намеси, за да обясни сложните родителски емоции, да помогне да се съхранят добрите отношения в семейството или да се излекува травмата от лош спомен, ако има такъв
"Бог така е пожелал" не дава успокоение в наши дни

Ни съм съдник и не помагам на никого.

"Бог така е пожелал" е твоя измислица, не съм казал такова нещо и няма какво да обяснявам на никого.
Говоря си на глас във форум и който както ще да го разбира.

Твоето "някой трябва да се намеси" е като моята рационализация за автоматична мотика, някой трябва да я вдигне, надолу тя сама пада. Страхотна рационализация, само ми остана да намеря кой е този някой да вдига мотиката и готово.

" някой трябва да се намеси"

Мен не ме разбираш, а ти предлагаш НЯКОЙ да се намеси, но не казваш кой тоз някой.
Аз ти показвам къде да гледаш, ти за бог ми говориш, ами кажи го ти тоз някой , нали децата приличаме на родителите си, какво повече можем да наследим от тях освен това което те имат...кой НЯКОЙ бе да се намеси КОЙ?

Слепец слепеца когато води и двамата падат в яма.
Тъй баба знай тъй си бай!
Какво толкова неразбираемо има в това, че и трябва да ти се обяснява допълнително.

Законите са жестоки, неумолими и справедливи и няма утеха за този който не ги спазва.
Опитай да застанеш пред връхлитащият влак и като ти се случи чакай да те утешават.

Слепец слепеца когато води и двамата падат в яма.

<Мнението е позиционирано и няма нищо общо!>

Да простиш, означава много повече от нашето "да простиш".
Да простиш означава да твориш, да преправиш, да ремонтираш, да промениш Причина. Причина за товар и болка върху нас самите.
Да простиш значи да се излекуваш от тежка болест...и още и още и още.
Защото ТОГАВА си сгрешил, преди време си сложил длан на гореща печка, но пък и времето дали е такова каквото ние си мислим за него.

Прошката дава възможност на човекът, вече осъзнал, да се върне назад във времето като прости, онова което е извършил тогава, което днес не би извършил поради осъзнаването си.
Когато човек така ПРОСТИ, той пак там, променя старата причина породила болка и до днес, и я превръща днес с прошката в благоденствие, спокойствие уют.

Човек е надарен да поражда причини и да изживява следствията им, и Прошката е възможност за промяна на стари причини и следствия от тях.

Точно така живеем, и на думи го знаем, че е така, чрез чувствата и емоциите си , не спираме и за миг да творим, както и сега и тук.

В тази тема има толкова много написано, но ние ще продължим да я караме на чувства и емоции, какъвто е и смисълът на живота-Развитие.

Както и това:" Не да повтаряш ситуацията и поведението."

И ще чуеш: "Не мога бе, не искам"....и ще боли, и ще хулим Бог....и всеки друг който срещнем на ПЪТя си.

Всеки е свободен в изборът си, кое не му е съвършеното?
Не, няма грях и наказание, няма вина и виновни-има Закони и неспазването им...има още три против Закона: Страст, Невежество и Добро...и то както всичко е не разбираемо сега за нас.

Не че не го знаем, не го можем по причина на онези горните три пречки..щото темата така започва:

Когато човек иска и дава прошка, не го прави толкова заради другите, колкото заради себе си.

<Мнението е позиционирано и няма нищо общо!>

Редактирано от PYTnik на 30.04.20 20:21.

и тази твоя тема е много хубава.. аз имам проблем в това за простя на хората, които са ме предали.. а не са един или двама.. и нали знаеш, трябва си истински приятел, за да стане истински предател.. или пък не знаеш, ти по времето на "Вчера" не си бил в България.. аз бях на 13, когато ни заведоха да го гледам .. /или там някъде../ .

Бях ти написала в умът си просторен очерк на моите терзания, особено относно приятелства или любов.. една от тях, при която научих от любимият, който малко преди това ми беше предложил брак /второто предложение от общо 3 до тук/.. как съм бедна и той няма да се жени за такава жена, защото не бил учил и се развивал за това, пък аз съм още студентка и съм наникъде.. ама .. няма да го напиша.. защото пак ще дойдат да ми се присмиват и т.н..

Бих ти казала само, че от позицията, в която се намирам - физически, ментално и емоционално - не съжалявам за нищо... и мисля, че ако всичките тези хора не ме бяха предали .. може би нямаше да съм това, което съм тук и сега.. и им прощавам.. поне на повечето... има един човек, на когото сигурно никога няма да простя.. и то не защото нарани мен, а защото нарани човек, когото обичам твърде много, за да простя на въпросният.. но.. Всеки носи неговите грехове и със сигурност всеки отговаря за тях .. Халал да им е Времето, което ще прекарат в осмисляне какво са направили на другите. Или пък харам..

Има една много хубава българска приказка "Господ забавя, но не забравя".. така, че, не бъди ти острие.. макар, че.. те разбирам.. малко се ужасих, когато прочетох, че си искал твоят приятел да е умрял по-рано.. аз може би това никога не съм искала.. видях какво си отговорил на Ружа.. очевидно обидата от предателството ти е била много силна, за да държиш карез 50 години.. и те разбирам.. някои неща не могат да бъдат простени така лесно.. но така си създаваш Карма сам.. и е излишно.. и аз си го повтарям на себе си, защото има хора, които не бих искала да срещам никога повече и никъде... и хем си го повтарям, хем не мога да простя.. някак, отвътре ме изгаря обидата.. отне ми дълги години да се чувствам отново нормален човек, доколкото някога съм била такъв.. и въпреки това, в себе си някъде, дълбоко.. все още не мога да забравя.. и това руши всичките ми следващи връзки.. липсата на доверие.. Та.. много съм мислила по твоята тема, и много ти благодаря, че я написа.. може би някой ден.. ще успея да простя.. най-вече на себе си, че съм се доверила.. другото след това е лесно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много интересни разкази, събери всичко и издай книга, включи и снимките.
И коментарите са поучителни. Ясно се вижда кой колко има в главата.
Четох, че си 43-ти набор, родителите ми са 42-ри набор (да са живи и здрави)
Баба ми почина на 97г, така че имаш още време...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи проста аритметика:
Ако Опти е роден 1943.
Случката е, когато е на 10 - значи 1953.
Щом пише "преди 50 г., значи разказът е от 2003.
Марин е умрял на около 40 г.Жалко.Рано...
Лошо, добро -факт е, че далеч не всички талантливи художнижчци, музиканти, литератори да приятни хора.
За чичо Борис:
И най- мъдрият си е малко прост.
Ако историята е около 1953:
Да ти намерят такива книги, вестници, списания точно тогава е все едно да ти намерят оръжие.След 1962-3 нещата поомекват.
Ако си е въобразявал, че да остави сандъка у познати не е риск за тях, значи не е толкова мъдър.Просто умен, много начетен и добър човек с неумрели илюзии.
А ако е осъзнавал, подлагайки ги на риск- значи не е толкова почтен.
Мъдрост е да ти умрат илюзиите без да се роди злобата.

Ако си е въобразявал, че да остави сандъка у познати не е риск за тях

Разбира се не беше риск. Нито тефтера беше риск. Това бяха само карикатури и никъде не пишеше по тях, че са изрязвани от вестник зора. Книгите не бяха на политическа тематика, че да беше опасно притежанието им. Страшно ставаше ако си отявлено антикомунист. Тогава ти съсипваха живота по лагери и затвори.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"