Ми замисли се..ти си попаднал в същата ситуация в която и чичо ти Борис...предадено доверие. Само че той е бил мъдър човек и е разбрал, че един тефтер не струва колкото едни човешки взаимоотношения..
То даже не е и до прошка..
Хората много лесно, даже прекалено лесно, започват да мразят, но не осъзнават първо че тази омраза трови тях и второ, че малко неща струват повече от едни разбити взаимоотношения..а можеше да имаш доста хубави спомени с Васил.
Не знам..твърде далеч е от мен за да го разбера това...не мога да мразя..еле пък нещо от преди години..години..да ме тормози..

За прошката. Аз имам подобен случай, асистентката ми по математика ме видя в едно междучасие, че чета Мостът над Сан Луис Рей и ме попита, дали може да й я дам да я прочете. Аз се съгласих, а тя предложи в замяна да ми даде една любима нейна книга, която много й харесвала и може би и на мен ще ми допадне. Не помня вече заглавието, но беше книга от Златни зърна, авторка Вики Баум, издание преди 44-та. Докато я прочета, си я носех в чантата и моята най-добра приятелка я видя един ден и поиска също да я прочете. Дадох й я и когато дойде време да връщам книгата, се оказа, че е изчезнала от нейната квартира. Кой и защо я беше взел, не стана ясно никога. На мен тогава направо ми прилоша, това беше книга, която не можеше да се намери току-така, ходих до антикварната, нямаше я. Обяснявах, че съм я забравила вкъщи, че чакам да ми я пратят, затова не мога да я върна. Приятелката ми тогава се обади на майка си в Добрич, която също като младо момиче беше събирала книги от тази библиотека. Но пък точно тая не беше в нейната колекция, иначе да я бяхме чели вече. Тогава тази жена, мир на душата й, обърна целия град и я намери от една нейна приятелка, която се съгласила да се раздели с нея. Така след около месец и половина успях да върна книгата, но никога няма да забравя студения поглед на асистентката - книгата просто не беше същата, беше в много по-добро състояние, но това за нея нямаше значение. Може би заради увъртанията ми, заради страха да кажа истината, заради нехайството ми към важната за нея книга, никога няма да разбера.
Дано някога да ми е простила:)

\\\"Понякога си мисля, че до 10-та си година човек е в най-добрата си форма\\\":)

И само да спомена, защото аналогията с последните ти постинги ми се натрапва, ако ти се чете Георги Господинов, вчера почнах да чета новия му роман "Времеубежище", та в него той, точно като теб, отваря различни стаи (в паметта си) от различно време и във всяка от тях търси своето убежище от сегашното време.

\\\"Понякога си мисля, че до 10-та си година човек е в най-добрата си форма\\\":)

когато съм била от страната на чичо борис и асистентката, са взимали и не са ми връщали, загубвали са или са открадвали от тези, на които съм дала мои неща - книги, лекции, една тетрадка със спомени, в която бяха писали и рисували всичките ми съученици в 11 клас, дрехи (когато бяхме малки, си разменяхме с приятелките), първата ни кола с мъжа ми (бяхме я дали на сватбата ни на най-добрата ми приятелка да я карат и я откраднаха от паркинга)...
та, през годините си изградих философията, че не трябва много да се привързваме към нещата, които имаме, защото по един или друг начин в някакъв момент ги загубваме
особено ако другите ги нямат, но много ги искат, а ние не успеем да си ги запазим
нормално е този, които има - да дава, губи или да взимат от него

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съндък-гейт е трепач.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разсъждаваш правилно от начало до край. Разсъждаваш като възрастен с достатъчно опит зад гърба си. Моите разсъждения и постъпки са на десет годишно момче. Всичко това консервирано в паметта ми. Каквото е било тогава, същото е и сега, като отворя тогавашната консерва. Извадил съм си поуките от тогава и съм продължил съобразно.

Друг фактор за взетото решение тогава, беше и фактът че Марин не беше добре приет между нас. Беше изключително стиснат. Цепеше стотинката на две. Стана пословичен с това. От него съм запомнил "капка по капка вир, вир по вир - язовир". Винаги го повтаряше, когато някой тръгне да му се подиграва. Такъв остана и вече като голям. Съпоставен с него, аз и останалите ми приятели бяхме ларж. Това също ни настойваше да гледаме на него с неприязън.

Ако същото ми се случи сега, както се е случвало, бих гледал по съвсем друг начин. Близък приятел ме е завличал с доста пари, докато живеехме в Хюстън. Не спази обещанието си а можеше да го спази. Въпреки това, нито аз му напомних за обещанието да ми върне парите, нито той отвори дума за това. Той обаче имаше семейство с две деца, които изискваха грижи и средства, печелеше достатъчно пари за сносен живот, но не можеше да се сравни с мен. Аз от своя страна нямах друга грижа освен за себе си и липсата на тези пари, които ми дължеше, не ми се отразяваше по никакъв начин. Всичко си продължи по старому, но аз вече имах едно на ум. Това е един от случаите. Има и още, но нито един от тези случаи не е в състояние да ми нанесе такава травма, каквато Марин ми нанесе на времето.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Щеше да ми е интерсно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само че той е бил мъдър човек и е разбрал, че един тефтер не струва колкото едни човешки взаимоотношения..

Аз бях десет годишен. Чичо Борис беше мъдър човек. Беше прочел всичките книги на света. Между нас не може да има сравнение.

\"Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш\"

Започнах да мета с интерес. Четох, четох до Ако питате мен, трябвало е още по-рано да умре, още докато бяхме ученици.

Нещо ме стегна за гърлото.

Поне си имала утешението, че теоретично книгата е могла да бъде намерена и върната. Дали от антиквари, от познати или други. Както е и станало. А това, че тя не е била напълно удовлетворена, не е твоя вина.
Разбирам те.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите