как забелязах ЧЕ остарях!

Със сигурност си права, тъй като говориш на базата на личен опит.
(Надявам се че това не се смята за изнасяне на лични данни??)

В този смисъл и аз съм права - че ние си плямпаме на принципна база и тъй като това наистина са общочовешки принципи и разбирания - само някой човек с опит може да разклати принципните ни убеждения. Или поне да опита да внесе поводи за размисъл в тях.

Макар че и в този случай, както при всички други, със сигурност има ИЗКЛЮЧЕНИЯ от това, което пишеш ти. Попадаме в една мини-дискусия на част от голямата, само че в този случай май ти изпадаш ДОНЯКЪДЕ в групата на говорещите ПО ПРИНЦИП. Защото може пък да се появи друг осиновител, който е осиновил големи деца и НЕ Е изпаднал в проблемите, които описваш ти... Допускаш ли го?

ПП - преди да се изпишат толкова много постове, някои - с изострен тон - може би трябваше с две думи да ОБЯСНИШ, че при теб тежестта не пада върху РАЗЛИКАТА ВЪВ ВЪЗРАСТТА на родителите и децата, а наблягаш на ВЪЗРАСТТА НА ОСИНОВЕНОТО ДЕТЕ. Това на мен едва сега ми стана ясно.


АЗ МИСЛЯ ТАКА.

Ами - бикът ме е хванал за рогата

Имаш спасително чувство за хумор))

Животът е НЕПРИЛИЧНО кратък - Спункизъм е това

Това не всеки ден мога да го чуя

Аз пък не мога да одумвам хората, да говоря за някакви си хора, да ми занимават съзнанието ,да ги любопитствам и обръщам внимание. Чи те хората никога не са интересни!

Знаете ли, че кварките са три поколения. Първото някак общувало с второто, второто с третото, някак, обаче първо с трето - съвсем не. Чаровен, и още къв беше, красив, приказен ли, а пък антинеутронът бил с друг заряд от неутрона, обратен ма не електрически, айде бе ! каквой туй нящу ?


И кво, обсъждайки другите с неясният вътрешен повик да се изкараме повече от тях, затва лелее подсъзнателната душичка .

Що обсъждате хората бее... толко ли са ви интересни ?

Що обсъждате хората бее... толко ли са ви интересни ?

Ми дай по-интересна тема за обсъждане. Хора сме, сред хора живеем, и сред хорски постъпки и творения. Няма нито едно нещо, което няма общо с ХОРА, което може да обсъждаме.


АЗ МИСЛЯ ТАКА.

Относно децата, изживяването на майчинството, е изживяване на едно егоистично чувство, вменено ни от природата. Обяснете ми съзнанието, включая подсъзнанието, на хора нямащи потребност да имат деца, но моля ви,- научно !

П.П. А сега отивам да правя торта, че си имаме рожденичка и днес няма повече време за форум.


Един вид, - живея в реала аз, не съм от вас как Сийке.

В моите очи всеки осиновител с некомерсиална цел е спасител на дете!

Имам братовчетка с порок на сърцето. Роди си едно дете, но за второ й казаха да забрави! Тогава тя със съпруга си решиха да си осиновят. Това по Бай тошово време.
Отидоха в дом за деца без родители и взеха първото, което я хванало за полата и казало: "знам, че ти си мама и идваш да ме вземеш"! Детенцето 6 годишно от ромски произход. Има късмета да живее по посолства в Германия в Япония и в Австралия. Мъжът на братовчедка ми работеше в НСО, а самата тя дъщеря на полковник от ДС. Всъщност този полковник се погрижи за нас и ни устрои в София след развода на майка ми и баща ми във Варна. Разказвала съм за това.

Та това "цигане" й е повече син от истинският й син - глезльото!

Много да я нацелуваш! Поздрави!

Едно осиновено дете в по-напреднала възраст е по-благодарно от осиновено като пеленаче.
Онези осиновените като бебета, когато научат, че са осиновени и тези, които са го отгледали не са биологичните родители започват да се държат грубо и да искат да научат кои точно са истинските родители!
Истинските са тези, които отглеждат! Не е майка тази, която е изсрала детето си и го натирила. Истинската майка е тази, която се грижи непрестанно за него докато то си стъпи на краката и стане самостоятелен човек!
(сещаш се в коя градина са камъните)

Имах и такава "приятелка". Като разбра от една нейна леля, че е осиновена, направи майка си и баща си луди калинки! Баща й, здрав, прав, хубав мъж за 6 месеца се поболя и спомина. Майка й удържа повече.

Носи го ти 9 месеца в корема си и да ти видя подхода след като го родиш!

Ще разстрелям всеки, който ми посегне на Слънчицата!!!

Стига де!
Кафенцето споделя радост!
Не бъди зъл!
Много е хубаво когато децата порастват.

На моята голямата каква изненада спретнахме на РД!
Гаджето й пише, че няма да могат да се видят в този ден. Аз някаква небрежна сякаш не знам, че преди 28 години ме рязаха за да я извадят от мен.
Изгасих цялата къща. Скрихме се в един килер зад кабинета ми с торта в ръце и запалка. Когато тя обиколи цялата къща и не намери никой и крайно разочарована … изкочихме от нищото и запяхме "На зисис Христина ке хроня пола. Мегали на гинис ме аспра маля и т.н."
Много е сладко!

И за това ли била цялата вчерашна тупурдия и нервничене - защото клубарите не разбират каква тежка отговорност е осиновяването и го предлагат като вариант на хора без деца с лека ръка? А осиновяването пък на пораснали деца направо било висш пилотаж и съвсем не за всеки, затова не трябвало дори да се подхвърля като предложение.

Лекцията безспорно е изчерпателна и щеше да е доволно на място и без предварителните тестове за интелигентност.

Всеки има страхове, нормално е, ако си нормален де. Няма значение дали детето е биологично или осиновено. Казвам ти моите доводи (това дето ме тресе четейки за такива майки, 60-80-100 годишни.) Наистина е по-добре да осинови по-голямо дете, а не абсолютно съзнателно (два опита прочетох някъде) да рискуваш да осакатиш дете. Първо (по бабешки, на 53 съм и не ме тресе "треска за младост", съм баба, всякак..на внучка и възрастта си е такава. Старее си организмът и това е.), ако изобщо е била нормална тази жена, на тези години би трябвало да знае, че собственият и организъм ще осакати този ембрион (не само един в случая), просто не му дава шанс от зачеването, знае го, обратното би било чудо. Не познавам нормална жена дето би направила това доброволно. Има за съжаление "планове на съдбата и са неуправляеми", но има и други решения. На 40, на 50 не и е било до раждане? Решила точно на 60, хубаво, ама в случая не е само "искам", , отговорността е голяма. Основновно отговорност към куп други хора, едно е детето, после донорът едва ли си е представял, че точно това прави, дава на една луда жена (без извинение) за да си начеше крастата. Знаеш колко малко жени стават донори, трябва желязна психика и....разбираш, че вместо да създадеш нов живот......ужасно неприятно (не е думата, ама се въздържам). Колко трябва да си малоумен та да вземеш такова решение за чужд живот (визирам живота на детето)? Едното дете май почина, ама преди това се помъчи. Второто има някакви проблеми (дано да не са големи)? Какво постигна БАБА-Героиня? Месец дебати в мрежата и няколко статии! Колко пълноценна майка е, това друг въпрос, може и пълноценна баба да му е, няма лошо, ако е така. Раждаш дете на 60, с увредено здраве (предварително ти е ясно, че ще е така), тръшваш се и го оставяш само..........никой, абсолютно никой, ни сестра, ни брат, ни роднини......никой. Сега това дете има ли среда, има ли приятели, има ли близки хора (не само кръвни роднинин, такива няма)? Лелята се крие (според последните информации), дошло и е повоче "вниманието", разбираемо е. Още един въпрос за етиката в медицината, лекарите са експериментирали......по никакъв друг начин не си го обяснявам, а докъде е границата на професионалното любопитство? Много са въпросите, много. Сама си зададох въпрос, бих ли го направила, ако зная рисковете за здравето на детето и за бъдещото му развитие? Отговорът е еднозначно НЕ! Никой няма права умишлено да оскатява друг човек, така мисля.

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

Честичко говориш големи простотии, а и си черноглед до безобразие. Винаги има тайна афера, нещо искат да ти "кажат", "покажат", "докажат..............глупости. Хората имат и обикновени радости, няма какво да "ти доказват". Кафето отдавна се е доказала, няма нужда от това.

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

при теб тежестта не пада върху РАЗЛИКАТА ВЪВ ВЪЗРАСТТА на родителите и децата, а наблягаш на ВЪЗРАСТТА НА ОСИНОВЕНОТО ДЕТЕ. Това на мен едва сега ми стана ясно

Опасявам се, че не си разбрала за падането на тежестта

Нека да опитам и аз в цветни боички ( тва много енерговзимащо, бе)

Разговорът се развива така, а не "така":

1. Албена - Щом лекари го правят и са го допуснали. Нямам думи. Предполагам има деца за осиновяване.

2. Кафето - Какво те смущава в решението на жената? Смяташ, че е по-морално и отговорно да осинови на 61, вместо да роди? Това ли?

3. Албена - Точно така. На тези години е по добре да осинови дете на 10 примерно.

4. Кафето - Тълкувате думите ми, а мен аритметиката не ме интересува.

Виж сега как ясно личи от първото и включване къде е акцентът. Аз, например, от самото начало го разбрах като - защо осъждаме раждане на 61 като безотговорно, но осиновяване на 61 се възприема като отговорна, самарянска постъпка, естествена в случаите на вряскане, тръшкане и т.н. при искане на дете(Алисо, противна терминология ползваш, майка му стара).

И без да обяснява по-надолу е ясно, че отговорността към дете, независимо дали има биологични родители, или е осиновено - е една и съща, даже може би, във втория случай още по-голяма. От там идва и любопитството на Кафето за обществените нагласи. Наистина има едно неправилно схващане за осиновяването на дете. В смисъл - тръгва се от личната потребност да се "възпроизведеш", без да си достатъчно информиран за това, на което трябва да си готов.

Може да не го обясних ясно, но нейният интерес по темата е кристално заявен от първото и включване. Въпрос на четене.:-)

Нека сме лесни, достъпни, отворени. Crrafterr

Аз родих последното третото на 38 и се притеснявам, че съм възрастна и не мога да го разбера както първото, което родих почти на 26.
Сега съм на 54. Децата съответно на 28, 18 и 16. Ми дърта съм!
Все повече се улавям, че не мога да им отвръщам на желанията.
Тази на 61 какво очаква?

А, и след като родих третото си вързах тръбите. Никакво намерение нямам да раждам повече. Камо ли аборти!

Родих на 20 и 23, притеснявах се от много неща, нормално е, не само вниманието което можеш да дадеш, милиони притеснения са. Но на 60 не е рискове, там вече е реалност, доказана реалност. Това не мога да приема. Възрастта 10 беше примерна, но все пак на 10 би могло да се защити детето от изкукала баба, ако е с ума си и е готова да му даде по-добри шансове........чудесно. Не че някой ще даде десетгодишно дете на 60годишна (освен при кръвно родство). Това е странното, не биха допуснали осиновяване заради възраст, но изкуствено оплождане.......смахната система. Милиони още фактори има при осиновяване, трябва да си наясно какво можеш да дадеш, до каква степен можеш да се справиш........с всичко. Тежка тема е.

Хората които няма какво да кажат си поставят големи сигнатури

Значи "отивам да гледам сериал и нямам време да отговарям" бива, ама ако ще правиш торта си дружката на как'Сийка, така ли?