как забелязах ЧЕ остарях!
373 отговора
0 прегледа
Re: как забелязах ЧЕ остарях!
от Балзак бях чел нещо подобно - за една бабичка, дето носила и продавала на пазара най вкусните моркови и всички ги купували.
Но това било дордето научили, че сама си ги наторявала.
Но това било дордето научили, че сама си ги наторявала.
Re: как забелязах ЧЕ остарях!
Това, че ти се считаш за изключително умна и тълкувайки думите ми през твоята призма от опит и разбирания, не значи, че си се докоснала дори на милиметър до това, което имам предвид, питайки вече няколко пъти: Какво имате предвид, когато казвате, че на 62 е по-добре да осинови 10 годишно дете?
Не си в състояние и това не представлява проблем, стига да не се обаждаш абсолютно неудачно и неподготвено, търсейки пореден шанс да уязвиш.
За всеки случай ще ти кажа: точно ти, нямаш шанс да ме засегнеш. Все пак съм виждала Алиса и без маска.
А, ако доколкото проличава от постингите, всичко опира до разлика в годините, то вече имам отговора, който ме интересува.
Conscious action does not produce karma – reaction does.
S.G.
Не си в състояние и това не представлява проблем, стига да не се обаждаш абсолютно неудачно и неподготвено, търсейки пореден шанс да уязвиш.
За всеки случай ще ти кажа: точно ти, нямаш шанс да ме засегнеш. Все пак съм виждала Алиса и без маска.
А, ако доколкото проличава от постингите, всичко опира до разлика в годините, то вече имам отговора, който ме интересува.
Conscious action does not produce karma – reaction does.
S.G.
Re: как забелязах ЧЕ остарях!
Интересува ме как мислят хората, които смятат, че една възрастна жена, по всяка вероятност не съвсем психически уравновесена, е по-добре да осинови дете и то на 10 години. Подчертавам: осиновяване на 10 годишно дете.
Лекарите, които са се съгласили да и внасят в утробата ембрион за износване и осиновяване - защото чужда оплодена яйцеклетка си е чиста проба осиновяване на дете на -9 месечна възраст - преценили, че е достатъчно добре психически, за да извършат процедурата и да я направят законна майка. И то, поне ДВА ПЪТИ. Решили са, че и здравословното й състояние не предполага скорошна смърт. Защото жената настоявала, ревала, тръшкала се, убеждавала всички, че да има дете е най-голямата мечта в живота й.
Значи е неуравновесена и твърде стара за 10 годишно, живеещо в дом, но съвсем наред психически и достатъчно млада за износване и отглеждане от новородено.
На Албена й е ясно, че е психарка, тя с това започна. И ако зависи от други хора - лекари, институции - на такава не бива да се позволява нито да ражда, нито да осиновява. Обаче - факт - не само е бременяла и раждала под топлото крилце на една институция, ами и куп празни глави преди време се деряха в нейна защита.
А за психарка я обявяваме само защото на 62 си е наумила да има дете, без да мисли как ще го гледа на преклонна възраст. Щом 60 годишна жена изявява желание да отглежда дете, значи е психарка. Няма лошо, но това не обяснява бабите, отглеждащи сами внучетата си и никой не им ги отнема, защото са психарки.
Извън диагнозата не съвсем психически уравновесена, чисто аритметично и статистически на 10 годишно до пълнолетие му остават 8 години - мама ще е на 70. На 0 годишно до пълнолетие му остават 18г. - мама ще е на 80. И от медицинската статистика като се съпоставят процентите на жени с тежки заболявания, инвалидност и смъртност на 70 и на 80г., вероятността 10 годишното да достигне зрялост и самостоятелност със 70годишна здрава майка е далеч по-голяма от вероятността 0 годишното да ги достигне с 80 годишна здрава майка.
Лекарите, които са се съгласили да и внасят в утробата ембрион за износване и осиновяване - защото чужда оплодена яйцеклетка си е чиста проба осиновяване на дете на -9 месечна възраст - преценили, че е достатъчно добре психически, за да извършат процедурата и да я направят законна майка. И то, поне ДВА ПЪТИ. Решили са, че и здравословното й състояние не предполага скорошна смърт. Защото жената настоявала, ревала, тръшкала се, убеждавала всички, че да има дете е най-голямата мечта в живота й.
Значи е неуравновесена и твърде стара за 10 годишно, живеещо в дом, но съвсем наред психически и достатъчно млада за износване и отглеждане от новородено.
На Албена й е ясно, че е психарка, тя с това започна. И ако зависи от други хора - лекари, институции - на такава не бива да се позволява нито да ражда, нито да осиновява. Обаче - факт - не само е бременяла и раждала под топлото крилце на една институция, ами и куп празни глави преди време се деряха в нейна защита.
А за психарка я обявяваме само защото на 62 си е наумила да има дете, без да мисли как ще го гледа на преклонна възраст. Щом 60 годишна жена изявява желание да отглежда дете, значи е психарка. Няма лошо, но това не обяснява бабите, отглеждащи сами внучетата си и никой не им ги отнема, защото са психарки.
Извън диагнозата не съвсем психически уравновесена, чисто аритметично и статистически на 10 годишно до пълнолетие му остават 8 години - мама ще е на 70. На 0 годишно до пълнолетие му остават 18г. - мама ще е на 80. И от медицинската статистика като се съпоставят процентите на жени с тежки заболявания, инвалидност и смъртност на 70 и на 80г., вероятността 10 годишното да достигне зрялост и самостоятелност със 70годишна здрава майка е далеч по-голяма от вероятността 0 годишното да ги достигне с 80 годишна здрава майка.
Re: как забелязах ЧЕ остарях!
Нали си по турцизмите та: навремето е имало професия гюверджиледжия, сиреч събирачи на гюверджиле(селитра) образуваща се като кристали върху торищата.Най-добрият барут ставал от селитра, образувала се на торища където животинската и човешката тор са смесвани.
Re: как забелязах ЧЕ остарях!
не разбрах защо злобееш, адски е неуместно в случая.
Какво имате предвид, когато казвате, че на 62 е по-добре да осинови 10 годишно дете?
Изявлението е на Албена, не мое. Аз се пробвах да обясня нейната гледна точка, защото си чела, но не си разбрала, че тя е следната:
1. 62 годишна изобщо да не се захваща да си отглежда деца
2. ако чак пък толкова я сърби да си играе на майка на тази възраст, по-добре да осинови 10 годишно, вместо да рискува с новородено, което предвид възрастта й може и да се роди с аномалии.
Така мисли Албена - по аритметични причини.
Поне още двама ти обясниха за аритметичните причини.
А какво мисля аз:
На жени на 60 не бива да се позволява нито да осиновяват, нито "да си раждат". Твърде възрастни са, за да поемат такъв риск за сметка на децата. Поради медицинските статистики и аритметики.
Какво имате предвид, когато казвате, че на 62 е по-добре да осинови 10 годишно дете?
Изявлението е на Албена, не мое. Аз се пробвах да обясня нейната гледна точка, защото си чела, но не си разбрала, че тя е следната:
1. 62 годишна изобщо да не се захваща да си отглежда деца
2. ако чак пък толкова я сърби да си играе на майка на тази възраст, по-добре да осинови 10 годишно, вместо да рискува с новородено, което предвид възрастта й може и да се роди с аномалии.
Така мисли Албена - по аритметични причини.
Поне още двама ти обясниха за аритметичните причини.
А какво мисля аз:
На жени на 60 не бива да се позволява нито да осиновяват, нито "да си раждат". Твърде възрастни са, за да поемат такъв риск за сметка на децата. Поради медицинските статистики и аритметики.
Re: как забелязах ЧЕ остарях!
за пръв път го чувам и научавам това.
Бе то, аз и да се опитам да го запомня, май няма да успея тоз ваджишки занаят.
Много му е дълга математа.
Бе то, аз и да се опитам да го запомня, май няма да успея тоз ваджишки занаят.
Много му е дълга математа.
Re: как забелязах ЧЕ остарях!
Казах ти, не се опитвай да влизаш в главата ми или да тълкуваш какво се крие зад думите ми.
Ако утре или по-нататък има нови мнения, ще ги прочета, твоята позиция вече я разбрах, макар че цялото това сравнение изобщо да не ме интересува.
Стана ми ясно, че и ти нямаш никаква представа защо питам като латерна едно и също.
Conscious action does not produce karma – reaction does.
S.G.
Ако утре или по-нататък има нови мнения, ще ги прочета, твоята позиция вече я разбрах, макар че цялото това сравнение изобщо да не ме интересува.
Стана ми ясно, че и ти нямаш никаква представа защо питам като латерна едно и също.
Conscious action does not produce karma – reaction does.
S.G.
Re: как забелязах ЧЕ остарях!
ти ли беше клубарката, дето таковата таковато?
Мисля, че преди 10 години в "отровната" тема май беше го споменала.
Мисля, че преди 10 години в "отровната" тема май беше го споменала.
Re: как забелязах ЧЕ остарях!
В тази връзка ми беше направило впечатлението, че напр.Панайот Хитов е носел в гората чифт кремъчни руски фабрични пищови, най-малко 70-годишни.Стари, но за сметка на това всички компоненти, нужни му да стреля са били около него и не зависел от патрони.
Re: как забелязах ЧЕ остарях!
Казах ти, не се опитвай да влизаш в главата ми или да тълкуваш какво се крие зад думите ми.
Бе ти нормална ли си?
Писала си постинги, коментирам ги.
Стана ми ясно, че и ти нямаш никаква представа защо питам като латерна едно и също.
Ами щом никой не разбира, смени плочата на латерната и си задай въпроса така, че да те разберат. Повредата не е в телевизора на четящите. Точно защото никой не е в главата ти, та да гадае какво искаш да кажеш или да разбереш.
И понеже съм много умна и си черпя познанията от хорски приказки и филми, ще ти задам въпрос за явление, което гледах в един филм. Американски. По-големите деца - 10 годишни и тийнейджъри никой не ги щял, защото били трудни и проблемни за отглеждане. Желаещите да осиновят масово предпочитали малки сладки ангелчета, не таралеж в гащите. И колкото по-голямо детето, толкова шансовете му да се измъкне от дом намалявали.
Вярно ли е това за психологията на осиновителите?
Бе ти нормална ли си?
Писала си постинги, коментирам ги.
Стана ми ясно, че и ти нямаш никаква представа защо питам като латерна едно и също.
Ами щом никой не разбира, смени плочата на латерната и си задай въпроса така, че да те разберат. Повредата не е в телевизора на четящите. Точно защото никой не е в главата ти, та да гадае какво искаш да кажеш или да разбереш.
И понеже съм много умна и си черпя познанията от хорски приказки и филми, ще ти задам въпрос за явление, което гледах в един филм. Американски. По-големите деца - 10 годишни и тийнейджъри никой не ги щял, защото били трудни и проблемни за отглеждане. Желаещите да осиновят масово предпочитали малки сладки ангелчета, не таралеж в гащите. И колкото по-голямо детето, толкова шансовете му да се измъкне от дом намалявали.
Вярно ли е това за психологията на осиновителите?
Re: как забелязах ЧЕ остарях!
Написали сте сума неща нощеска!
Като цяло разговорът ми се струва подобен на такъв разговор:
ЕДНАТА СТРАНА НА ДИСКУСИЯТА КАЗВА: Добре е да живеем здравословно, да ядем истинска храна, да не пием, да не пушим и да спортуваме, за да бъдем дълголетници
ДРУГАТА СТРАНА МАЙ КАЗВА: Да де, ама Чърчил е живял абсолютно наопаки на всички тези здравословни принципи и е доживяла до 91 години (аз лично имам и други примери с още по-висока преживяемост)
(писах "май" защото има известно подозрение, че ние не разбираме какво казваш ти... Ами като виждаш, че сума доброжелателен народ не те разбира - вземи да обясниш в прав текст какво точно имаш предвид...)
Та - КОЯ страна е права? Ами - и двете. Има си принципи, има си и изключения. Ние говорим за принципа, ти за изключенията. Ние говорим за принципни положения, които обикновено са водещи в човешките разсъждения, ти казваш, че принципите не винаги "играят" в дадена ситуация и това не означава, че тя е порочна или негодна.
И двете позиции са верни.
И нещо малко по-конкретно. Цитирам те - ти си на 50 години, децата ти са на 13 и 17. Някои майки са на 35 години с деца на по 10. Онази жена (Албена я нарича "психарка" просто поради лежерността на клубните мнения по принцип) е на 72 години, а детето й е на 10. Ако мислиш, че сравнението между болднатите числа е абсолютно без значение и за настоящето, и за бъдещето във ВСЯКАКЪВ аспект - ок, нищо повече не бих могла да ти кажа по въпроса..
А, последно... продължавам да твърдя (мое си мнение) че ИЗОБЩО не е достатъчно "дечицата да са живички и здравички"... Не че това е свързано непременно с възрастта на родителите, но това няма никакво значение - просто НЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО.
Те и убийците са "живи и здрави" понякога повече и от свестните хора...
АЗ МИСЛЯ ТАКА.
Като цяло разговорът ми се струва подобен на такъв разговор:
ЕДНАТА СТРАНА НА ДИСКУСИЯТА КАЗВА: Добре е да живеем здравословно, да ядем истинска храна, да не пием, да не пушим и да спортуваме, за да бъдем дълголетници
ДРУГАТА СТРАНА МАЙ КАЗВА: Да де, ама Чърчил е живял абсолютно наопаки на всички тези здравословни принципи и е доживяла до 91 години (аз лично имам и други примери с още по-висока преживяемост)
(писах "май" защото има известно подозрение, че ние не разбираме какво казваш ти... Ами като виждаш, че сума доброжелателен народ не те разбира - вземи да обясниш в прав текст какво точно имаш предвид...)
Та - КОЯ страна е права? Ами - и двете. Има си принципи, има си и изключения. Ние говорим за принципа, ти за изключенията. Ние говорим за принципни положения, които обикновено са водещи в човешките разсъждения, ти казваш, че принципите не винаги "играят" в дадена ситуация и това не означава, че тя е порочна или негодна.
И двете позиции са верни.
И нещо малко по-конкретно. Цитирам те - ти си на 50 години, децата ти са на 13 и 17. Някои майки са на 35 години с деца на по 10. Онази жена (Албена я нарича "психарка" просто поради лежерността на клубните мнения по принцип) е на 72 години, а детето й е на 10. Ако мислиш, че сравнението между болднатите числа е абсолютно без значение и за настоящето, и за бъдещето във ВСЯКАКЪВ аспект - ок, нищо повече не бих могла да ти кажа по въпроса..
А, последно... продължавам да твърдя (мое си мнение) че ИЗОБЩО не е достатъчно "дечицата да са живички и здравички"... Не че това е свързано непременно с възрастта на родителите, но това няма никакво значение - просто НЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО.
Те и убийците са "живи и здрави" понякога повече и от свестните хора...
АЗ МИСЛЯ ТАКА.
Редактирано от UnicaDonna на
Re: как забелязах ЧЕ остарях!
ЕДНАТА СТРАНА НА ДИСКУСИЯТА КАЗВА: Добре е да живеем здравословно, да ядем истинска храна, да не пием, да не пушим и да спортуваме, за да бъдем дълголетници
ДРУГАТА СТРАНА МАЙ КАЗВА: Да де, ама Чърчил е живял абсолютно наопаки на всички тези здравословни принципи и е доживяла до 91 години (аз лично имам и други примери с още по-висока преживяемост)
Аз спадам повече към втората група. Пък и срещу работата живее един дядо на 90 и кусур години - пуши като комин цял живот... може би си е до ген.
Или ще живея както ми се живее и да го ударя през просото или по-добре да умра.
ДРУГАТА СТРАНА МАЙ КАЗВА: Да де, ама Чърчил е живял абсолютно наопаки на всички тези здравословни принципи и е доживяла до 91 години (аз лично имам и други примери с още по-висока преживяемост)
Аз спадам повече към втората група. Пък и срещу работата живее един дядо на 90 и кусур години - пуши като комин цял живот... може би си е до ген.
Или ще живея както ми се живее и да го ударя през просото или по-добре да умра.
Re: как забелязах ЧЕ остарях!
Или ще живея както ми се живее и да го ударя през просото или по-добре да умра.
Това е масова философия. А и общо взето дори хората, които не съзнават, че я изповядват и следват - всъщност живеят точно по нея.
То пък тия, дет пасат трева "здравословно" и търчат като бесни из фитнесите - да не би да го правят, въпреки, че не им харесва? Харесва си им и още как! Точно толкова, колкото на другите им харесва обратното.
АЗ МИСЛЯ ТАКА.
Това е масова философия. А и общо взето дори хората, които не съзнават, че я изповядват и следват - всъщност живеят точно по нея.
То пък тия, дет пасат трева "здравословно" и търчат като бесни из фитнесите - да не би да го правят, въпреки, че не им харесва? Харесва си им и още как! Точно толкова, колкото на другите им харесва обратното.
АЗ МИСЛЯ ТАКА.
Re: как забелязах ЧЕ остарях!
За моята диагноза някъде четох, че човек с нея рядко се доживява до 50 - аз съм на 51 навършени... ще карам, както си знам докъдето мога. 
Re: как забелязах ЧЕ остарях!
Ами какво да ти пожелая, освен още дълго да опровергаваш статистиката.
Ако покойната ми майка е гледала статистики, мен и брат ми нямаше да ни има.Естествено, че се е надявала, но връщайки се назад виждам, че е живяла и ни е възпитавла с мисълта, че по-скоро няма да остарее, както и стана.Помня, че много й допадна песента " Носете си новите дрехи, момчета" като житейска философия..С нея и майка й случаят е подобен.
Така че, статистики, сметки, пресметки, аритметики, подробни планове - на руло и на кучето под опашката!
Жив и здрав, пич!
Ако покойната ми майка е гледала статистики, мен и брат ми нямаше да ни има.Естествено, че се е надявала, но връщайки се назад виждам, че е живяла и ни е възпитавла с мисълта, че по-скоро няма да остарее, както и стана.Помня, че много й допадна песента " Носете си новите дрехи, момчета" като житейска философия..С нея и майка й случаят е подобен.
Така че, статистики, сметки, пресметки, аритметики, подробни планове - на руло и на кучето под опашката!
Жив и здрав, пич!
Редактирано от tuzlija-179435 на
Re: как забелязах ЧЕ остарях!
Аз съм я опровергал и чисто медицински. Не лекувам нищо от тази диагноза от доста време вече и се чуствам въпреки и напук на официалната медицината доста добре. Изобщо - статистиките не важат.
Благодаря ти - и ти така
Благодаря ти - и ти така
Re: как забелязах ЧЕ остарях!
Щом си наясно и си фанал бика за рогата, това е наистина
За поздравление, Пич!!
Животът е НЕПРИЛИЧНО кратък - Спункизъм е това
За поздравление, Пич!!
Животът е НЕПРИЛИЧНО кратък - Спункизъм е това
Re: как забелязах ЧЕ остарях!
Аз:
Смяташ, че е по-морално и отговорно да осинови на 61, вместо да роди? Това ли?
Албена:
Точно така. На тези години е по добре да осинови дете на 10 примерно.
Аз:
Продължавам да не разбирам, защо смяташ така?
Ти:
Вероятно има общо с аритметиката. И възрастта, на което това дете би останало ...не дай Боже, без майка. Самичко.
И т.н. в този дух. Ето това е разговорът, а аз, както казах вече, получих отговор на въпроса си.
***
Не знам как да го кажа най-кратко, както и да го кажа, ще има пак тълкуване на между, над и под редовете, ще има за и против, знаещи, четящи, но дано има и такива, които ще разберат, защото те са тези, заради които форума си струва от време на време.
Осиновяването не е заместител на липсата на дете, макар че, именно така се възприема от всички на първо време. То е съвсем различен по същината си акт и това повечето осиновители го разбират рано или късно, а колкото е по-голямо детето, толкова по-голяма е необходимостта от това разбиране у осиновителя, за да бъде осиновяването успешно.
По-големи деца би трябвало да се осиновяват само от хора, имащи вече опит с отглеждането на деца и/или осъзнаващи, подготвени поне на теория с какво може да се сблъскат, притежаващи психическа, емоционална и физическа сила да посрещнат нуждите, дефицитите, травмите, предизвикателствата, действията - осъзнати и неосъзнати на едно дете, изпитващо понякога ежедневно решението им да бъдат негови родители.
Ако осиновяването не е заместител на раждането на биологично дете, то осиновяването на по-голямо дете може да е шокиращо разочарование за смятащия, че по този начин ще запълни празнината от липсата на дете в живота си.
От всичко това, в крайна сметка, жертва е детето, което и без това има да се справя с една болезнена травма за цял живот.
Възрастният поел грижата за едно по-голямо дете трябва да е готов да бъде отхвърлян и предизвикван чрез асоциално поведение навън и у дома, за различни периоди от време, а понякога завинаги.
У тези деца са компроментирани в различни степени два основни фактора, важни за изграждането им като личности - доверието и способността да се привързват.
Понякога да бъдеш родител на такова дете няма нищо общо с идиличните представи на хората за драма с хепиенд.
Да попадне едно такова дете при неподготвен за нуждите му и проблемите му човек, най-общо казано, е далеч по-травматично от това да остане без родител/и.
В общи линии е това.
Дано някой намери храна за размисъл и повод да потърси повече информация, преди да се реши сам или да посъветва някой друг, да осинови по-голямо дете като заместител на липсата на биологични.
П.П. А сега отивам да правя торта, че си имаме рожденичка и днес няма повече време за форум.
Conscious action does not produce karma – reaction does.
S.G.
Смяташ, че е по-морално и отговорно да осинови на 61, вместо да роди? Това ли?
Албена:
Точно така. На тези години е по добре да осинови дете на 10 примерно.
Аз:
Продължавам да не разбирам, защо смяташ така?
Ти:
Вероятно има общо с аритметиката. И възрастта, на което това дете би останало ...не дай Боже, без майка. Самичко.
И т.н. в този дух. Ето това е разговорът, а аз, както казах вече, получих отговор на въпроса си.
***
Не знам как да го кажа най-кратко, както и да го кажа, ще има пак тълкуване на между, над и под редовете, ще има за и против, знаещи, четящи, но дано има и такива, които ще разберат, защото те са тези, заради които форума си струва от време на време.
Осиновяването не е заместител на липсата на дете, макар че, именно така се възприема от всички на първо време. То е съвсем различен по същината си акт и това повечето осиновители го разбират рано или късно, а колкото е по-голямо детето, толкова по-голяма е необходимостта от това разбиране у осиновителя, за да бъде осиновяването успешно.
По-големи деца би трябвало да се осиновяват само от хора, имащи вече опит с отглеждането на деца и/или осъзнаващи, подготвени поне на теория с какво може да се сблъскат, притежаващи психическа, емоционална и физическа сила да посрещнат нуждите, дефицитите, травмите, предизвикателствата, действията - осъзнати и неосъзнати на едно дете, изпитващо понякога ежедневно решението им да бъдат негови родители.
Ако осиновяването не е заместител на раждането на биологично дете, то осиновяването на по-голямо дете може да е шокиращо разочарование за смятащия, че по този начин ще запълни празнината от липсата на дете в живота си.
От всичко това, в крайна сметка, жертва е детето, което и без това има да се справя с една болезнена травма за цял живот.
Възрастният поел грижата за едно по-голямо дете трябва да е готов да бъде отхвърлян и предизвикван чрез асоциално поведение навън и у дома, за различни периоди от време, а понякога завинаги.
У тези деца са компроментирани в различни степени два основни фактора, важни за изграждането им като личности - доверието и способността да се привързват.
Понякога да бъдеш родител на такова дете няма нищо общо с идиличните представи на хората за драма с хепиенд.
Да попадне едно такова дете при неподготвен за нуждите му и проблемите му човек, най-общо казано, е далеч по-травматично от това да остане без родител/и.
В общи линии е това.
Дано някой намери храна за размисъл и повод да потърси повече информация, преди да се реши сам или да посъветва някой друг, да осинови по-голямо дете като заместител на липсата на биологични.
П.П. А сега отивам да правя торта, че си имаме рожденичка и днес няма повече време за форум.
Conscious action does not produce karma – reaction does.
S.G.
Re: как забелязах ЧЕ остарях!
Еввалла, Кафе!
Честит РД!!
Везелпразник на семейството!!)
Животът е НЕПРИЛИЧНО кратък - Спункизъм е това
Честит РД!!
Везелпразник на семейството!!)
Животът е НЕПРИЛИЧНО кратък - Спункизъм е това