|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
|
при мен се случва всеки път, когато се прибера отнякъде, където храната е по-различна от нашата - киселини, позиви за повръщане...
Липарското се уреди с такива симптоми от месеци насам. Накрая нещо прокървил, той паника, отишъл в Бърза помощ, там го допаникьосали, че му е спешен случаят и ще го приемат 3 дни за изследвания, насадили го в една инвалидна количка и го развявали по всички алеи между сградите и по коридорите на Александровска болница като кристален сервиз. Прокървяването - раздразнена стомашна лигавица, пък драмата била, че отделя твърде много стомашен сок и оттам киселини до повръщане. Ехограф и гастроскопия. Опищя орталъка колко била гадна гастроскопията и от 2 месеца се ослушва за контролен преглед, щото искал с упойка.
Сопрал пие за регулиране на киселините.
Имаш ли си гастроентеролог в хасково или да ти препоръчам моя?
| |
Тема
|
Re: 1917
[re: spunk]
|
|
Автор |
lipari (Алиса Лиса) |
Публикувано | 20.01.20 15:55 |
|
сондата в стомахчето не минава през гъза.
| |
|
предполагам, че за един и същи става въпрос, но да, моля, дай ми твоя.
Love All,Trust a Few,Do Wrong to None
| |
|
На Тарантино филмът ме "разочарова", в смисъл - очаквах нещо особено, някакво разтърсване, пък то... един от многото. Не се отличава от масата, като "1917".
Или пък, отключва си Брад Пит караваната насред пустошта, прибирайки се отнякъде през нощта, вътре кумето го чака и т.н. Но: телевизорът си работи, всички лампи включени, в това число два стари лампиона плюс друго дискретно осветление - през 1969 знаи са го измислили, със завъртането на ключа на входната врата да се включва телевизор и осветление. Ово е стандард, дето викали сърбите Сценографска недомислица (и други разни дразнещи бъгчета). Иначе добре направен, Пит си е пич, ДиКаприо с плоско изпълнение обаче, халтура му викаме. На Пачино сценарият му дал едно нищо, не знам защо се е навил. И т.н.
| |
|
д-р Явор Дочев
медицински център Хирон
мали, оповръщахме филмовата тема.
| |
|
точно
благодаря.
спираме вече
Love All,Trust a Few,Do Wrong to None
| |
|
Истинска наслада, много ми хареса! Дано, както пишеш по-долу към Липари, да го пуснат в IMAX, там би било преживяване!
Да ти кажа честно, ако не беше твоята препоръка, може би щях да го изпусна. Щадя си нервите, а американо-английските военни филми ме дразнят заради изкривяването на историята. Руските също, впрочем. Ей така, като "поток на мисълта" ако завърша този абзац, един честен и добре направен български филм за някоя от Световните войни може да стане направо откритие от световна величина. Мечти.
Филмът е произведение на изкуството откъм красиви картни ръка в ръка с отвратителната грозота на войната. "Великата грозота".
Според мен, обаче Жокера не се дава по отношение на "най-добър филм"
Защо мисля така- защото в Жокера, освен чисто операторската гениалност има и елемент на успешен експеримент, липса на политкоректност и всъщност още експерименти, все успешни. Експеримент с комиксов герой, с това че липсва второстепенна роля и с хвърлянето на съмнение - загадката за произхода/морала.
В 1917 това липсва.
| |
|
Телевизорът работеше за да има какво да гледа кучето, докато чака. То супер умно и дресирано, направо човек.
Ми какво да ти кажа- дето със Sgraffito си приказвахме- харесването трудно се обяснява. Съгласен съм с всичко, което пишеш, но на мен - обартното- хареса ми.
Небрежняшката(Тарантинова) естественост в ситуациите- сцената с Брус Лий, срещите на кръстовището, напрегнатите ситуации от които нищо не произлиза с проверката на стареца във филмовото селище. Приятно ми беше да гледам. Даже кървавият финал ми хареса - това го написах, чувствам отмъщение към истинските убийци- "Размажи и главата! Отхапи му топките! Това заслужавате, гадове мръсни!"
Изкуство - такива работи.
П.П. Леонардо ди Каприо, верно, направо не го помня, глей как ме хвана! Все едно не участва.
Редактирано от Green Light на 21.01.20 09:49.
| |
|
Еми... признавам си - просто забравих за Жокера Старост-нерадост...
Така че, за мен поне, спорът за best movie ще бъде между двата. Фифти:фифти.
Леко, така, съм по-склонен за "1917", понеже го гледах по-скоро и ми е в акъла.
Обаче има нещо... Ако Титаник или Аватар или дузина други човек би гледал по няколко пъти - и всеки пък открива по нещо ново, тези двата се съмнявам да предизвикват такова желание, вероятно заради историята. От сюжетите им аз поне не бих могъл да измъкна нещо повече, освен моментното изживяване.
В "Жокера" имах усещането, че съм на театрална сцена, не на кино. В смисъл, леко преиграване имаше - напр. при един от танците му, играе в гръб към зрителя. Мюзикъл-елемент. Пилотаж, по-висш от киното. За мен поне, това тежи в баланса история : моноспектакъл, нарушава го, изтъква се актьорът и дори личността му за сметка на фабулата. Все едно е направено с цел награда. Ако правех монтажа, бих съкратил общо към 10 минути от филма.
| |
|
Брус Лий верно са го взели на ташак. Някъде четох, че наследниците му завели дело...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
|
|
|