въпрос който ме вълнува! / Контакти / Поколения / 40-50

Аз съм на мнение ЧЕ родителите трябват да се грижат за спокойствието на децата си...и с една скромна трапеза...ако е поднесена с желание...може да се получи съвместен уют:) въпреки разликите в годините на изживян живот!!!

По всяка вероятност твойто гуру ти е пошепнало да не реагираш на постовете ми. Няма значение. Просто в главата ми жужи твоята тема и не ми се струва редно да си мълча.

Ти не смяташ ли, че от един момент нататък ролите на грижещ се и обгрижван би трябвало да се обърнат? Идва един момент, в който родителите стават възрастни, болни, уморени от живота, не-особено-парични... Не смяташ ли, че биха били доволни на празник децата им да ги отменят от ДЪЛГОГОДИШНИТЕ грижи и суетня около празниците? Сигурна съм, че самите те биха събирали децата и внуците си "до последно". И при нас беше така... или поне - допреди десетина години, когато съвсем съзнателно и почти "насила" взехме със сестра ми да си редуваме домакинството по празниците - Коледа, Нова година, Великден, Гергьовден, Никулден, Заговезни... И мама не беше НЕДОВОЛНА от това... да, винаги първо възразяваше, но после с удоволствие идваше у нас в ролята на гостенин, който сяда на масата без преди това да се е трепал около менюто, и се наслаждава на факта, че децата й ВЕЧЕ могат да правят това, което тя е правила за тях толкова дълги години...

Всъщност - проблемът е В ГЛАВАТА. Която си позволява да мисли, че възрастните "трябват да се грижат за спокойствието на децата си..." Категорично мисля, че от един момент нататък трябва да е ОБРАТНОТО. Иначе какво - до смъртта си ли трябва да ни посрещат? Докато мърдат? Ако вече не могат - да си стоят сами, ний ще си организираме празника по друг начин...

АЗ МИСЛЯ ТАКА.