Нещата с Македония се закучиха... очаквано

Това е, написа го.
Кум съм на един с предци от Кукуш, Кехайови, роднини на Илия Дилберов, прототипът на Св.Бъчварова.Той също не се поддава.Роднините му- и те.

Ако техните лели (баби) са се казвали Нада и Божия, значи ги познавам. Къщата им беше срещу хотел Волга. Мъничка къща, но спретната, чиста, с подреден двор. Кукушаните бяха хора за пример.

Именно.Кумчето е Иво, майка му беше Виолета, дъщеря на баба Нада.Брат му Киро израсна в Джумаята при баба си.

ЧЕТИ
Борбата около възстановлението на българската народна църква трая цѣли 40 години. Тя започна въ 1830 г. и свърши на 28 февруари 1870 г. (ст. ст.), когато единъ султански ферманъ учреди Българската Екзархия въ Цариградъ. Тази борба е цѣла епопея. Изпърво, българския народъ искаше само владицитѣ му да сѫ българи и той самъ да си ги избира. И първитѣ градове, които поискаха това, бѣха градоветѣ Скопие и Самоковъ (въ 1833 г.). Но гърцката Патриаршия отказа категорично. Тогазъ борбата взе двѣ нови форми: искането на българи владици се разшири съ желанието да се иматъ собственна църковна служба и собственни училища, а противъ гърцкитѣ владици въ българскитѣ епархии започна открито и насилственно гонение. Така стана въ много градове на България, Тракия и Македония.

Султанския ферманъ за учредяването на Българската Екзархия, въ първата алинея на своя 10 членъ, поименно бѣ указалъ, като български, слѣднитѣ епархии : Русенска, Силистренска, Варненска, Шуменска, Търновска, Ловчанска, Врачанска, Видинска, Софийска, Кюстендилска, Самоковска, Нишка, Пиротска и Велешка. А въ втората алинея на сѫщия членъ бѣ постановено: че е позволено да признаятъ Екзархията и всички други епархии, въ които поне 2/3 отъ христианскитѣ имъ жители пожелаятъ това. Съгласно тая втора алинея отъ фермана стана плебисцитъ въ Македония, извършенъ отъ турскитѣ власти подъ контрола на гърцката Патриаршия, който плебисцитъ установи: че по-голѣмата часть отъ Македония желае да признае Българската Екзархия. На основание тоя плебисцитъ и бидоха назначени владици въ Скопската, Охридската и Битолската епархии (въ Велешката, която бѣ изрично упомената въ фермана, имаше вече такъвъ). Ала скоро слѣдъ туй избухнаха българскитѣ възстания прѣзъ 1875 и 1876 г.г., а послѣ тѣхъ дойде и русско-турската война, които съвсѣмъ скомпрометираха българитѣ въ очитѣ на Турция. Благодарение на това обстоятелство, плебисцита не бѣ извършенъ и въ южната часть на Македония, па и тамъ, гдѣто бѣ вече извършенъ, не се допуснаха на всѣкѫдѣ български владици, а въ епархиитѣ, гдѣто бѣха отишли, тѣ бидоха прогонени отъ властитѣ. Опититѣ прѣзъ 1884/1885 г.г. да се изпратятъ български владици въ Македония не успѣха поради протеститѣ на гърцката Патриаршия, на Гърция и на Сърбия. Скоро слѣдъ това стана и съединението на двѣтѣ Българин, което наново скомпрометира българитѣ въ очитѣ на Турция. И едва прѣзъ 1890 г. се допуснаха нови български владици въ Скопие и Охридъ, прѣзъ 1894 г. — въ Велесъ и Неврокопъ, а прѣзъ 1897 г. — въ Битоля, Дебъръ и Струмица. Останалитѣ епархии вече не можиха да видятъ български владици. Турското правителство позволи само: щото българскитѣ духовни началници въ тия епархии да прѣдставляватъ прѣдъ властитѣ мѣстнитѣ българи и да управляватъ тѣхното училищно дѣло. Отбѣлѣзанитѣ въ картата съ бѣлн лиши мѣстности сѫ именно епархиитѣ, които не видѣха български владици.

И друго интересно за тоз балкански регион.

Нада и Божия бяха първи братовчедки на баба, която пък беше от рода Гъркови. Пръснали са се после по цял свят, чак до Аржентина. Само останки има вече от тях.

А пък чакай да ти разкажа за Божия и Нада. Когато правеха Благоевград показен град за пред Корпуса, им взеха къщичката и ги пратиха да живеят в панелка в Струмско. Помня, че Божия идваше у нас и казваше на баба: Верке, Нада ще умре. Откак ни взеха къщата, само в стаята стои, гледа в една точка и дума не продумва. Нито иска да яде, нито да пие. Баба все я утешаваше, а Божия си тръгваше умислена. Не след дълго Нада наистина умря - от мъка.
Та така. Бошлаф е всичко.

Епа нали си от комунистическо семейство и гониш планове и проценти.
В периода 1878-1918 поне 20% от населението от пределите на днешната РСМ гласува за България с краката си.
Хайдути и революционери от всички български краища са се трепали един друг като кучета, както се изразяваш.Слабо си чел.
В революциите по цял свят много често "идеологическите различия"просто са лични отношения, конкуренция, антипатия и т.н. между дейците.

Е па не съм от комунистическо семейство.
Ама разбирам та, по козяшки тертип най-лесно е да кажеш някому, че е комунис и да се смяташ спечелил спора.

20%. Толкоз. И да речем още толкоз да са останали там.

Дай примери за революционери в Добруджа, дето да да се трепали колкото македонците.

Ходил съм в къщата , разбира се.
Как с я построили, почвайки живота си от нулата - те си знаят.Наистина от нулата - 1913, юни месец, бягайки от Кукуш, който е имал пари - вложил ги е бил в животни и посеви.Дошли са голи и боси.
Бил съм на квартира у бай Атанас точно срещу Бивша Солунска гимназия.Той също беше от Кукуш, в 1913 завършил предпоследния курс на Солунската Българска Мъжка Гимназия.

Мой прапрадядо е един от делегатите на Събора в Цариград, български учител и свещеник от Македония и е един от подписалите Устава на Българската Екзархия на 24 юли 1871.

Роднини сме с Тодор Александров, който е написал:
"Който ми каже, че не съм македонец - ще му отрежа езика,
а който ми каже, че не съм българин- ще му отрежа главата."

От комунистическо семейство си.Споделил си.
Да бъдем тактични и да оставим покойния ти татко на мира.

Я покажи де точно съм споделил?

Покойният ми татко апропо, не беше комунист.
Комунистка е живата ми майка, която от своя страна е от богато над средното, николапетковистко, кулашко семейство.
Та?

Офицер?
Завършил в СССР?
И да не е член на БКП? И да не е проучен? Айде не нам...
За майка ти, жива и здрава -
На нашата улица от 12 къщи единственят комунист отпреди 1944 беше син на съсобственик на тютюнев склад.Това е правило, не изключенке.

Та?
Ами имаш съответния манталитет.

Ми, шти кажа.
Тук имаше един клубар, който отдавна не се е появявал, ама се четем и си пишем с него чат-пат у фейса.
Офицер, завършил в СССР.
Възможно най-максимално яростен антикомунист.
Така че, тва нищо не значи.
Баща ми просто си е бил пълен отличник, ама не по полит-просвета, ами по инженерлък.
Е, не беше яростен антикомунист, просто беше аполитичен, патриот. Какъвто трябва да е всеки един офицер.
Ти комсомолец и пионерче бил ли си? Начи си комунист.

Ние пък имахме един приятел на Уникалния...... майка му беше яростна антикомунистка, с роднини в Щатите (От нейното време още!!! Емигранти!!) а баща му (мъжът й де) - яростен комунист, партиен секретар, и бяха прекрасно семейство.

Синовете им категорично бяха антикомунисти.

Майката си е майка!


АЗ МИСЛЯ ТАКА.

От познатите ми най-много недолюбва Русия един, който работи там от 1990 до 2000.

Майка ми също беше инженер, също пълен отличник, също почина на 51.Пък не ги пуснаха с баща ми с " Балкантурист" с кораб до Виена.
Неин вуйчо е бил признат способен техник по същата специалност.За да завърши Техническото училище в София със стипендия значи, че не е бил тройкаджия.Пък въдворен в " Белене " от ДС, без присъда, 1956-1959.
За някои неща пълен отличник , както се изразяваш - нищо не значи.
Разсъждаваш като комунист - какъв да си?

А редови членове на ДКМС сме били всички.
Това, че Пътникът претендираше, че не е искал и не е бил нито пионерче, и в казярмата са го изпуснали да го на направят член на ДКМС - тия на старата ми капа...

Ми нас и до Румъния не ни пускаха.
И кво?

56-та - 59-та.... Ма ти живееш в педесетте бе пич, отдавна съм го забелязал. Макар да не си бил сигурно роден тогава.
Ми същите тия педесетте, дядо ми и баба ми ги било страх майка ми да ходи на училище в търново, щото като дъщеря на кулак да не би да й направят нещо.

Баща ми педесетте е бил тинейджър, че даже и тинейджър не е бил през повечето от тях. В Русия е карал академия чак средата на 70-те. Съвсем други времена. И не, нямал е протекции. Нито е бил от антифашистко-борчески род, нито нищо. Най-обикновен гражданин. Че даже се е преебал с първото си желание за учене от келешлък. Ама на - без протекции учил академия в чужбина. Ей тъй на, напук на бъдещите козяци кат теб, дето разсъждават чугуненобетонно, кат партийни секретари от 50-те.

А редови членове на ДКМС сме били всички.

Не думай!
Ми редови членове на БКП бяха всички офицери па.
Ква е разликата между теб и тях? И що ти да не си комуняга? Хеле па под прикритие и в момента. Па локумите дето ги разтягаш, да са за парлама, прикритие и тест кой ще ти се върже, та да го докладваш.
А?

Още по- зле за теб ако пропагандните клишета, с които си се напълнил не са ти от семейството, а на самообслужване.
50- те в България са били тягостно време.Не съм обсебен от тях - грешиш, както често правиш.
Да кажем, че ме интересува българската история от Новото време - последните 2 века, за които има повече сведения от различни източници.Ти също се интересуваш от неща, случили се преди да се родиш
Някои и днес, има ги и в клуба, още лекомислено бълнуват за Белене.
Там и днес има затвор.За пратени там от съда.До края на 50- те е можело и без съд.Не одобрявам такива на които това им харесва.
Козяк съм, колкото и ти си рубладжия.
Чугуненобетонно?
Пак грешиш.Възпитан съм да съм универсален и да се стремя да мисля със собствената си глава.

Докладват глупаците.Защото стават зависими.
Не съм комуняга, защото нямам мания за контрол.
А не съм и атеист.