вижте малката ми принцеса:) / Контакти / Поколения / 40-50

Пролетта, преди абитуриентската ми, майка ми беше купила жесток червен анцуг Адидас ( от скъпите, поне 9 К )*! Натоках се, излязох да раздвижа низките страсти на махленските завистници, обаче се натъкнах на приятелка, която носеше една черна топчица. Кученце! Съвършено красиво. Подари ми го, цял ден го държах и му се радвах, то не знам дали изпитваше същите чувства, но ми набримчи яко фланелената горница.
Вечерта майка като го видя каза, че ще излезе и няма да се прибере, докато животното е вкъщи. Пък като видя анцунгаа... бе, силен глас имаше жената...
Кучънцито явно беше много интуитивно, защото се завираше винаги да ака под нейното легло. Вероятно това е бил възможният му начин да се изрази. И то не я харесваше.
После, един ден го забравих в стаята затворено(от де да знам, че страда от клаустрофобия), и то в пристъп на бяс, беше накъсало на дребни парчета листя, документи, и най - вече ОБУВКИТЕ ми за абитуриентска. На майка и стана много добре, но вече аз не го харесвах.
Завърших, изнесох се от къщи, и останаха майка и кученцето. Начи, какви гласни струни, какъв гръден кош имаше тоя добитък, само да минеше някой покрай оградата, го чуваха до центъра. Трейси се казваше. Същото като твоето, само че черно. Ръмжилка, пищялка, с характер на питбул. Мама казваше, че и бил пазача.
Така се бяха привързали тези две враждуващи в началото страни, че когато майка катасрофира и беше три месеца в болница, след първия, кучето залиня и умря.
Тъй и досега не му знаех породата, от Татарчето я научавам.
Да знаеш, пазачка е, шом лае има защо.

* Вече и аз тъй ще натъртвам по колко К са ми покупките. Да няма да се цяпя от дрескода в клуба?!