|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Депресия, репресия или какво!?
|
|
| Автор |
BATHco (Bath`men Со) |
| Публикувано | 23.08.19 11:39 |
|
|
Похапвам прасковки .... в слушалките ми Джим Морисън мънка "Това е краят ..... мой приятелю ....." ..... чета нещо от Буров ...... и ще си сготва чушки с доматен сос за обяд ....... Починах си от морето няколко дни и май пак ми се ходи. Така, че .... утре пак на път. Отворих китайски сайт за търговия ..... да си купя ли телефон, който виси на ухото или такъв, който се носи на ръката .... не, не е смарт часовник, а телефон с доста рам и ром и какво ли не там може андроидско.
Ето, влезте ми положението .....
Прасковите
Телефоните
Доорс
Морето
АТАНАС БУРОВ ЗА БЪЛГАРИТЕ:
"Хората се раждат неравни – и по социално положение, и по дарби и по всичко. Как ще бъдат равни? Не могат да бъдат равни. Никога. Човек е създаден да се бори за хляба си, за място под слънцето, за жени, за пари, за обществено положение. Кой ще победи? По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният.
Хората не се променят, не се превъзпитават. Те само чистят мъничките, сухи клонки по стъблото на вековния дъб, а големите клони и дънера си остават същите.
На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма.
Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари – това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната потребност. Казват, че българският народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин.
Народът е с всеки, който държи калъча.. Народът е стадо. Той слуша само гласа на пастира, който държи сопата и който храни кучетата. Това е народът.. Народът се лута, чака някой да го поведе и да му каже „свободен си”. Световната практика е такава – няма управия без сопа, въже и остен.
Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка – а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест – който е ухапан веднаж от нея – умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт – срам и позор, но е така.
Политиката има свои закони. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици.
Хората, които трябва да осъществяват хубавата идея, се покваряват само за половин година. И най-хубавата идея може да се провали, когато няма кой да носи знамето. Знаменосец става не човекът, който крои дълбоки планове и мънка, когато говори, а който решава бързо, смело и говори сладко.
Аз като не съм добре, целият свят да е добре – това не ме радва. Аз ще се радвам, ако целият свят е зле като мене. Това е човекът, това е същността му.
Българският интелигент е готов да се примири с всяка власт, стига той да е добре. На него да е добре. Той да остане жив. Него не го болеше за нацията, за народа. Него не го интересува как ще се развиват нещата занапред – важното бе той да оцелее. Той да е добре. Угодничеството, нагаждачеството са като че ли най-ярките национални черти на българската интелигенция.
Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество – винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.
Но аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена, и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува…"
Чушките с доматен сос
Чушките се измиват, подсушават и изпържват цели в сгорещеното олио. Изваждат се в тенджерка. В останалото олио се задушават обелените и нарязани домати заедно със скилидките чесън. Накрая се прибавя и брашното. Така приготвеният сос ври 10-ина минути, след което в него се връщат изпържените чушки.
Какво ще ви трябва
7-8 чушки
5-6 домата
3 супени лъжици олио
1 чаена лъжичка брашно
4 скилидки чесън
сол
магданоз
дафинов лист
Don`t Worry! Be happy!
\\\"Оти се косиш, като че ти мине!\\\"
| |
|
Тема
|
Re: Депресия, репресия или какво!?
[re: BATHco]
|
|
| Автор |
Green Light (бях "на гости") |
| Публикувано | 23.08.19 11:47 |
|
|
Бе аз съм в дразнесия. Пръст да ми покажеш подскачам. Така че не е лично към теб, нито към Джими Морисън или симпатягата Буров, ама щом прочета "На българина" трябва еди какво си да му се дава/взима/смята/гледа и спирам да чета.
На българина като го видиш фрасни му един шамар, па на французина бам цуни го по бузата.
Без мене.
| |
|
|
|
Седя си на терасата. Хладно ми е, дърветата опасват целия етаж.
Не си хабя интернета, защото на терасата ловя без паре от съседния МОЛ
Хапвам диня, зяпам в клуба. Няма да готвя. Вчера готвих миш-маш. Много го ядат мъжете у дома. Единственото постно ястие, което уважават.
Трябва лениво да си събера багажа за 6-7 дни. Отивам на беглика, ежегодната каяк -почивка.
Няма да си купувам нищо. Но ще се разровя в шкафовете да си намеря първия телефон-само със зелена и червена слушалка.
Рецепта за каякинг:
купувате си каяк и спасителни жилетки.
Откривате най-красивия, за вас, язовир. Намира се след като сте гребали поне в 10 БГ язовира.
Пускате каяка на вода и зяпате фиордите, вълните, небето и облаците.
Чат-пат акостирате, за да видите брега, който никак не можете да достигнете по суша.
Следва продължение....
| |
|
Тема
|
Re: Депресия, репресия или какво!?
[re: BATHco]
|
|
| Автор |
Koftia (форумист) |
| Публикувано | 23.08.19 11:56 |
|
|
Какво да ти кажа, доста труд си хвърлил за този пост, те журналята тия дни не се трудят толкова . Дето им е професия. Да стане красиво , разбираемо, подплатено с линкове, с цитати .
За морето, за планините, за чушки и домати - не знам. Само знам, че българинът никаква поука не си е взел от Буров и вероятно няма скоро да се оправи . Генерално погледнато.
| |
|
|
|
Да ти се падне криво гребло дано, гаднярка! Да ти се намокри кибрита и да ти протече палатката, да мръзнеш цяла нощ, и после да кихаш и да си олееш клавиатурата с кафе!
Вобще не ги обичам тия като тебе аз, мда!
| |
|
Тема
|
Re: Депресия, репресия или какво!?
[re: Koftia]
|
|
| Автор |
BATHco (Bath`men Со) |
| Публикувано | 23.08.19 12:06 |
|
|
Труд ли!? .... труд, ама не платен .... Скук е това, скукааааа!
Don`t Worry! Be happy!
\\\"Оти се косиш, като че ти мине!\\\"
| |
|
|
|
Да си била в Норвегия на каякинг скоро!?
Don`t Worry! Be happy!
\\\"Оти се косиш, като че ти мине!\\\"
| |
|
|
|
значи, греблото си го нося аз. Моето е по-дълго от Карамфиловото. Ако ми пробута неговото, веднага усещам от първо гребане
Не съм на палатка, а в горска хижа с всичките удобства.
Няма да мръзна щото мъж ме топли, а ако кихна винаги ми казва цифра. Знае, че не мога да смятам и затова винаги, за да ме дразни и напъва, ми казва 100. За 15 години все още не мога да сметна сумата.
Клавиатурата... все се заричам да не е наблизо докато пия кафе, удържам. Но с бира съм я заливала. Добре, че ме подсети. Ще я държа настрани.
Мрази, мрази ме! Колко по ме мразиш, толко по ми е кеф
П. П. Да добява: жилетката ми е нова, няма да потъна
| |
|
|
|
Не, никога не съм в Норвегия.
Да планирам?
| |
|
Тема
|
Re: Депресия, репресия или какво!?
[re: BATHco]
|
|
| Автор |
LAMBl (25 W ЛАМБИ) |
| Публикувано | 23.08.19 12:47 |
|
|
Чета те, чета те... и пак се сетих. Що не зема да отеба всичко и да я подкарам айляк...?
Тази дума "айляк" отскоро ми влезе в речника, не я обичам, гадно ми звучи, но знам ли защо, започна да ме интересува... дали защото ме привлича самото действие/състояние или просто други хора (с пловдивски/варненски произход) ми я набиха в главата, не знам.
Та преди малко си говорихме с един колега, за разни хора, които са зарязали амбицарския си живот и са се отдали на безметежно и щастливо пързаляне по течението. Не са умрели от глад, напротив, оправят се, но са изключително усмихнати и доволни от дните си.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
| 
|
|
