Мерси. Я! Има вече и продължение! / Контакти / Поколения / 40-50

По-миналата седмица сме на вечеря в компания, уж се познаваме. На мен в дясно съпругата на пенсиониран летец, Морска Пехота; летял А-5. Джентълменът в дясно на съпругата си.

Та той разказа изподробно как като се завъртал по самолетоносач палубата, с кабината няколко метра пред предното колело, често увисвал над океана, с предното колело завиващо на страни по трафика... Минахме през общите качества на А-5... Минахме през още самолетни модела...

Приказваме с джентълмена за какво станало с кой модел самолет. Приказваме през съпругата му; тя тактично и учтиво седи леко на зад. Темата наподобява успоредка на българската обичайна, в случая "и самолетите ги развалиха", "и летците ги окалпазаниха", и прочие.

Човекът си пийна 3 чаши вино. Поде коловоза на другата обичайна тематика, за ветерани, особено от по-надъхания наперист вид, която кара слушателите да се чудят защо държавата се е харчила с цяла войска, след като са имали нашия ей точно тук до нас чудо човек, да му бяха разрешили да се развилнее, тук ли си - там стой, войната спечелена от раз, и прочие.

Немах си работа да го запитам какво е станало с Ц-123, само дето сгреших номерацията, и казах Ц-124... До като се поправя за кой модел всъщност съм искал да спомена... Забелязвам, съпругата му елегантно и много плавно и бързо се изнесе. Поглеждам джентълмена: лицето почервеняло, ръката стиснала чашата... Той Морска Пехота е служил; разузнавателен самолет е пилотирал; служил е честно и открито. Какъв е този въпрос! Кой му пука за щайга с бутални двигатели! "Въздух Америка". Това са самолетите на ЦРУ! Той е бил обучен за открита война, като мъж!

Загладих положението. На 5-тата чаша навъсеният ядосан поглед превключи обратно на миролюбива усмивка. Разделихме се като голями приятели.

Та мисълта ми е, някой път човек не знае къде го чука, къде се пука...