Чудя се просто, защо не ни минава?/love story/

[линк]
/поздрав за всички тук!...разкошно парче/

Моля моралисти да не четат темата
Темата е само за разхайтени
Дойде ми спонтанно да излея словата по-долу...просто така на фона на песента, която ви поствам

Близо 3 години вече, а емоциите със Скорпи не отшумяват, а напротив стават все по-силни и по-силна привързаност.
Никога, никога не ми е било по-приятно с мъж и като присъствие, компания и като емоция, приятелство, партньорство и като секс и въобще всякак. Обичам моментите, когато тъгувам, когато ме е ядосвал или когато ме е радвал. Обожавам еквилибристиката му да овладява всякакви моменти и да потушава надигащите се вълни на недоволство у мен, когато са ме накацали моите демони. Никой до сега не се справял с мен така, както той...точно така съм искала да се случва. И при него е така, казва ми:"хубаво ми е с теб, искам да изживеем толкова много неща и моменти", макар, че той така, малко по ме приземява, той е по-хладния скорпион...а аз летяяя
Много интересно-предизвикателна... прекрасна връзка.

Изминаха поредните дни, когато сме заедно, когато забравям къде съм...сега следва отново раздяла до следващия път...не искам да затъвам в битовизми с него, искам да е точно така, както е: срещи и раздели, копнеж и после шеметни мигове...да не мога да заспя, преди всяка нова среща, да му се ядосвам, когато е далеч от мен, да се нахъсвам само като ми се появи какво ще му кажа аз на него, колко съм му гневна за това или онова...а когато се появи пред мен с подкупваща дяволита усмивка, небрежно разрошен и шоколад скрит зад гърба, който като магьосник да го извади и ми го поднесе изненадващо с думите: "И сега Слънчо каквоооо? ...не бъди умислена, какво ще ми разкажеш?"...аз омеквам и обезоръжена забравям въобще за какво съм се нервила, а то е било за глупости де...

Не знам, но мисля, че никакви интриги не могат да повлияят на тази връзка/а такива бол/...нека е какъвто иска-луд, див, необуздан, с таен разпасан живот, подозрителен, мнителен, прикриващ се, непредвидим, с опасен чар...в това му е магията!

На нашата възраст е чудесно, че осъзнаваме ситуациите и изградените ни характери. Наясно сме, че промяната е трудно нещо и се харесваме и обичаме точно каквито сме. Точно с него ми е комфортно, защото си и приличаме-и аз не съм по-малък дявол от него и той го знае...на младини, подобна връзка може да разбие сърцето ти завинаги, но сега е друго...игрите и аз вече ги знам и интересното е в стратегиите, тактиките, комбинациите, така, че хем да си открит, но и да останеш интересен, неочакван, загадъчен...изпитание за професионализъм в отношенията, а това изисква владеене, търпение, сила и овладяване на спонтанни емоции, да владееш оръжието на момента на изненадата, споделяния, но и недоизказ и да оставяш винаги част от нещата недовършени...за следващата серия, следващия път...

Тържествувам, когато не знае точно какво ми е в главата и казва усмихвайки се леко накриво само едно..."хм"...

Абе, с една дума, чудесно е, когато се срещнат двама вече професионалисти в тази емоционална игра и всеки е минал по пътя си и не се мисли тепърва за семейство, деца, кариера, а само за чистото чувство и преживявания в есента на годините...



[линк]

Ех как искам и аз да напиша подобна тема или да споделя в твоята Обаче .... Обаче

Радвам ви се

Обаче какво?...аха...врагът не спи, а ние бдим



[линк]

Врагът не спи, копира, пейства Цели регистри прави Да му се чудиш.
Но при теб забелязвам жалко за усилията

Страхотно!
Желая ви още много по много подобни емоции.
Нека да не стихват, да не се кротвате!
Урочасвам ви!
Аз съм призната вещица!

Опитах да му намекна за интриги разни...е, то още в началото , около 6-тия месец имаше уникална интрига от негов "приятел", много долна и уязвяваща...разказах му я, показах текстовете...той запази самообладание и каза спокойно: знаеш скорпион съм, не действам бързо и рязко...той ще си получи своето, бавно и коварно...след време...успокой се и не мисли за това вече

Мислех да му кажа за скорошната тука постановка, издебвах момент да му намекна, казах му че пак опит за интриги...той направи жест с пръст пред устните ми: "шшшшттт, замълчи...тихо...няма нужда...това не ни интересува..."

...и аз млъкнах и си казах...прав е!...всичко е незначително...животът ни е един, моментите...

Разбираме се без изказ дори.

[линк]

Ама това си е тема за моралисти бре! Какъв по-висок морал от любовта?

Я да кажа един стар казармен виц. Понеже съм го позабравил, украсявам в контекста на казаното:
Разхожда се влюбена двойка.
Минава камион с войници-моралисти и от него подвикват на девойката: "Лъже те, ще те чука!"
Минава камион в другата посока, пак с войници, но разхайтени: "Лъже те, няма да те чука!"

хахаах:)))....всичко вещорляческо е добре дошло
Same to you

[линк]

Никога през живота си не съм изпитвала подобни разтърсващи моменти, пълен катарзис вече знам какво е, когато от мисли, които ме мъчат относно нашите неща нощно време се въртя в леглото си и съчинявам гениални монолози, които ще му издраматизирам -само да ми дойде той, само да се появи...край ...ще разбере той кой е и аз коя съм...като в хипноза съм, имало е моменти, когато се страхувам, че полудявам...просто всичко излиза от мен като отрова, лава...през нощта...сама със себе си...идва сутринта и о, чудо...събуждам се пречистена, пия кафе, паля цигара, започвам денят си и няма помен от пъкъла в който горях през изминалите нощни часове...не ми идва и грам от монолозите да пресъздам. И така, денят ни е красив и никога повече не ми се връщат в последващите дни размислите, които съм преживяла в тъмното, заличено е всичко. Изтрити файлове...
Научих се така да преодолявам себе си, егото...в началото мислех, че ще умра от задух, демони и хаос в главата...ами оказва се, че това е начинът за да преминеш през нещата...и след всичко това остава само чистата проба красота и добрина от теб, която да подариш като отношение
И така връзката става безкраен празник...както е казал поета

[линк]

[линк]



Къде си видял войници моралисти бре?

Иначе в контеста на отбелязаното от мен в червено...има хора дето не им държа нервите, да знаят, че тази любов се случва на все още омъжена жена...непростимо някак си

Та щадя ги някак си, предупреждавам...

[линк]

споко, и това ще мине.

[линк]

Важното е, че е било!....когато мине:))

Когато му дойде времето човек излиза от подобни разтърсващо силни емоции много променен и опознал себе си до дъно почти. Част от уроците.

Но това дали ще мине и кога, зависи само от участниците в аферата

Майсторите трябва да знаят как да задържат нещата задълго

А след това преработените емоции да бъдат въдворени в нещо градивно за душата...прост преработване на енергии...така мисля

[линк]

Ми който не е бил майстор на младини, да наваксва на старини.

Виж кво....
С напредване на възрастта, шансовете за любов до гроб се увеличават.

Това е любима шега между мен и гаджето ми.
Аз не се разголвам като Лира...
Обаче знам какво й е.
На свой гръб.

С напредване на възрастта, шансовете за любов до гроб се увеличават.

що, ве? дойде ли ви времето вече?

Изобщо не си права.
Майсторският клас се присъжда, но на всеки ... хм, 5-10 години има изпит.
И се актуализира удостоверението за правоспособност.

Говорим за шансовете.

10 години е много време, кога сте се заробвали с Лира толкоз дълго само с по един мъж?

Ми, все още има шанс.

Напротив,, сега му е времето...любови много, всяка различна и през всичките сме преминали на младини...с хъса и на моменти невъздържаността на младостта....емоции, които са погребвали моменти...и въпреки това всяка връзка красива по своему.

На тези години сега, прилагаш всичко научено, доизкусутяваш филигранно щрихите и се получава една нова картина...с повече нюанси, наслада и едно страстно спокойствие...така го описвам, макар думите да са недостатъчно описателни, всеки го знае.

Та няма нищо общо младини и старини...различно е...много!
Стига да си напълно отдаден

[линк]

ти затуй ли искаш да се правиш на двайспетгодишна?
имаше девиз на пияндурниците навремето: "да, ама ще умра красив, щото млад".
та ме замисли, дали пък не се подготвяш за всеки случай.