Възрастови мераци

Имам два мерака..ама и двата няма да станат..

първия е да се намери начин на телепортиране..: ))
втория е хората да четат мислите си..
знаеш ли колко ще е лесен и хубав живота тогава...: )))

а иначе не знам..може би огромен камион, рено и вместо ремарке, една дървена къщичка закачена на него..ии така да обикалям България..

Вчера гледах филм за планинските спасители. ПочТи всички на доброволчески принцип , без заплащане, без договори , вземащи отпуск и през почивните дни спасявали животи Възхищавам се на такива хора и бих искала да правя нещо подобно в някоя област . Искам да мога да помагам и най-вече да мога да преценявам каква помощ е най -нужна!

Какви са тези възрастни хора на 60 години, че и на ски отишли? Ти самата ги настигаш амен-амен, по години, пък викаш възрастни хора... в настоящето на 60 годишни не се вика възрастни, а хора малко над средната възраст или около нея... достолепна е възрастта след 80... я виж Стоянка Мутафова и досега на 97 г. играе жената... недей така, поправи се, осъвремени си възрастовата концепция … ще кажа и аз като Калоянчев : 60 годишен челяк, ни съ дума стар!!!

"След 10 години сигурно нема да има мутка." Тъкмо, и Ламби няма да има муй!

Така и не потърсих никога инфо защо са в лоши отношения с Анджелина.

щото като била малка се наиграл като муШкарец, в крайна сметка майка и се развела с него и той - велик евач, актьор и намсиквоси. Тя на практика е пораснала без баща.

Надявам се тогава вече да си наясно с понятията условно и безусловно.
За сега в светът в който живееш всяко нещо струва друго нещо.
Да отричаш условностите на този свят е все едно да се отречеш от себе си.

А умението да съчетаеш условното с безусловното, са Нещото в което ще сбъднеш Мечтите си-примерно да влезеш в мечтите ми.
Въобразявай си че си Стоиш там в твоя свят, не пречиш на никой друг, освен на себе си.
Щом не умееш да живееш в условията на този свят, то ти в никой свят няма да го можеш.
Този Свят е мястото от където можеш да вземаш, да вземаш и да се учиш...страхливите не са за този свят, нека си стоят в техните светове, както казах те не пречат на другите, просто похабяват собствените си време и енергии..

Вратата ти към мен, и към този свят, е винаги отворена.
Амин.

Мнението е позиционирано и няма нищо общо

Тасмания не е с идиотския климат на НЗ

И двете са острови в океана на същата географска ширина, та няма как да са кой знае колко различни. Отделно, че в Нова Зеландия има от глетчери до субтропичен климат.

Ако заминеш да изкараш лятната отпуска август и се натресеш на тяхната зима, климатът може да ти се стори идиотски. Ако заминеш декември и смениш софийските мъгли с края на тяхната пролет с нацъфтелите магнолии и коледни дървета по улиците, може пък да ти хареса ;)

Ха така!
Важното е във всяка ситуация да намериш някаква файда.

_
Политичари и пелене имају нешто заједничко. Обоје треба мењати,редовно,из истог разлога.

приятелю, не знам какво ти е в главата, но аз с този свят проблем нямам
ако имам някакъв проблем то той е със системата
проблем който нямам никакво намерение да изглаждам, ако ще това за теб или за който и да е друг да означава, че не умея да живея - за мен е жизненоважно да живея в мир и съгласие със себе си и природата си, пък нека съм страхлива
знам цената на това и си я плащам


п.п. .........

еее, аз откога искам село, ама те на, още се мъча в градо
надявам се мъката да наближава своя край

741 : ~~~ : Аксиома на клуб 40-50 : Уни не греши ~~~

но съм бабичка неугледна - и нямам никакъв шанс
ако знаеш колко хора са мазохисти

741 : ~~~ : Аксиома на клуб 40-50 : Уни не греши ~~~

И аз тъй, ама това с пари и мерак не става.

Аз искам да пътешествам. Ама не екскурзии, а като истински чергар - хареса ли ми някъде, наемам къща, заседявам се, колкото месеца ми се живее на мястото, после другаде и така по целия свят.
наскоро в друга тема споменах за пеенето. Не ми се търси темата, ще преразкажа набързо: в капките имаше жена, която не можеше да пее и колкото мен. но към края вече можеше а докара песен, която да се познае коя е. Въпрос на избор на тембър, на гама.. не знам, грам не разбирам от музика. За съжаление не получих отговор на писанието ми, а то беше към професионалиста в клуба. А се оказа, че личната неприязън надделява над професионализма, или не е прочела. Та.. аз смятам, че подходяща гама и песен всеки може да изпее 1-2 песни на доста добро ниво. Аз имам такива "постижения", но наистина са много подбрани.


Иначе си пътувам чергарски... Аз обичам да живея разнообразно. Днес тук, утре там И не ми пука дали ще е в Мексико или в Мухово

И хем мислим да купуваме друга къща на село, хем с тия пари може всеки месец на различно място по хотели да ни слугуват

Ще видим.

Ако става ума за екскурзия... моята мечта е Северното сияние. Дали откъм Русия, Норвегия, Исландия, Финландия, Канада.....все тая. Мечтая за това

741 : ~~~ : Аксиома на клуб 40-50 : Уни не греши ~~~

Да пътувам -транссибирския, и още мноого, азия, кавказ, сред а азия, далечния изток, любимата ми нова зеландия
Такива разни...

а освен пътуването? Както попитах в темата?

741 : ~~~ : Аксиома на клуб 40-50 : Уни не греши ~~~

Така де, какво се обаждам и аз където не ми е работа
Добре щом е така, ако обещаеш, че ще си послушна, ще те взема в мечтите си.

Мнението е позиционирано и няма нищо общо

Следващото ми населено място ще е добралък, или поне някъде там в дън горите Родопски!
ей, я кажи нещо повече са това село, моля. Доста къщи се продават там. питах познати, които казаха, че няма цигани. Да ме прощават братята, ама при продажба на хубави къщи в едно село, се замислям защо, аджеба?
Моля те за повече инфо за Добралък.

741 : ~~~ : Аксиома на клуб 40-50 : Уни не греши ~~~

Може би ще се обучавам по актьорско майсторство.
ей, защо не ти стиска? Пробвай. В НАТФИЗ е по трудно, но в НБУ и в Театрален колеж "Любен Гройс" може да пробваш.

нали не искаш да си професионалист? може и в театрални групи в читалища.
начеши си крастата

741 : ~~~ : Аксиома на клуб 40-50 : Уни не греши ~~~

много бих пътувала, ей така 26 години, 177 страни, 885 000 км ...
не мога да се похваля с такива постижения, но... няма да забравя едно пътешествие...офроуд... дадоха ми едно столче, за да се кача на джипа покатерих се, седнах. след 15 минути косата ми беше ... много ме е яд, че нямам снимки с ключови думи накратко казано, не знам как оживях.

741 : ~~~ : Аксиома на клуб 40-50 : Уни не греши ~~~

мдаа, филмът е вълнуващ, помня го прекрасно. И на 100% бих го изживяла.... ноооо, преди да разбера, че си отивам.

741 : ~~~ : Аксиома на клуб 40-50 : Уни не греши ~~~

Да бе! Ебати човека!

Тъкмо съм се размечтал... и той иска всичко да развали!

Значи, ако бях на 18 представяш ли си, в огън щеше да ме фърли такваз мечта - "да наебеш Анджелинчето". Какъв зор щеше да е, да я гоня по Америка да я еба? Направо не ми се мисли...

А сега съм помъдрял и нахитрял и виж как си дадох време? 30 години! Ехеее, няма за къде да бързам, има време! Пък тя може и да не доживее до толкова... Еми к' во да я правя, ще си иде неебана ...

Браво, добра тема

Едно време, като пальош, мечтаех да стана готвач (от пусти абезянлък, да осигуря поне мамбото).
После мечтаех да стана ключар. Обаче се оказа мисия невъзможна. Говорих със Стефан Дървото (на Отец Паисий), каза трудна работа е, държавата контролира. Трябва да намериш ключар, който да те обучава законно. А това днес е почти невъзможно. Мен ме е учил бай Васил. Отидох при стар ключар на ‘Железарска’, Капана, и там ударих на камък. Държавна клопка. Разбираемо, след 40 години разбрах, че така е трябвало да бъде. Тъй или иначе , аз си напънах задника и я докарах до някъде . Легално, криминално, знанията ми са в главата. Но не ми стана професия.
Завърших с кариера като професионален автомобилен механик. В това направление нямам мечти, всичко е постигнато.

Но да се върнем на темата. Преди всички от тези, исках да стана китарист и да свиря като моите кумири, Хендрикс и Блакмор. И там я почти ‘докарах до Толбухин’, но кариерата като механик ме отдалечи от китарата.

Та, мечтата ми е, като се пенсионирам скоро, и нищо няма да правя, да седна и да си довърша ученето на Woodoo Chile /slight return. Jimi Hendrix live at Royal Albert Hall. Нота по нота. До сега съм на около 70% , но не свиря, каквото е било едно време и чат пат после. Но никога сериозно. С други думи, мисията остана незавършена.

here I am